Лапис лазули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полиран лапис лазули

Лапис лазули е скъпоценен камък, съвкупност от много минерали и химически съединения. Главният минерал е лазуритът, но има примеси от содалит, слюда и пирит. Белите жилки се дължат на калцит. Среща се на агрегати. Твърдост по скалата на Моос-от 5 до 6. Името на камъка произхожда от арабски език. Химическата му формула е: (Na,Ca)8(AlSiO4)6(S,SO4,Cl)1-2. Синоним на синьо в много култури.

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Лапис лазули се среща в Афганистан, но също така и в много други държави.

Цвят[редактиране | редактиране на кода]

Лапис лазули е скала с най-често наситеносин цвят, но се среща и в светлосин цвят.

Употреби[редактиране | редактиране на кода]

Лапис лазули може лесно да се шлайфа, придобивайки отличен гланц. От него се изработват бижута, гравюри, мозайки, вази. През Средновековието лапис лазули е бил стриван на прах и смесван с различни вещества, за да бъде използван като пигмент, наречен ултрамарин, широко използван в стенописи и в маслената живопис. От XIX век е открит начин за синтезиране на химически идентичен ултрамарин, поради което използването на естествения пигмент ултрамарин приключва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]