Лапис лазули

Лапис лазули е скъпоценен камък, агрегат или съвкупност от няколко минерала.^[1]^[2] Главният минерал е лазуритът, но се срещат още содалит, слюда и пирит. Белите жилки се дължат на калцит. Твърдост по скалата на Моос-от 5 до 6. Името на камъка произхожда от арабски език. Химическата формула е на лазурит: (Na,Ca)₈(AlSiO₄)₆(S,SO₄,Cl)_1-2. Синоним на синьо в много култури.

Находища

Лапис лазули се среща в Афганистан, но също така и в много други държави.

Цвят

Лапис лазули е скала с най-често наситеносин цвят, но се среща и в светлосин цвят.

Употреби

Лапис лазули може лесно да се шлайфа, придобивайки отличен гланц. От него се изработват бижута, гравюри, мозайки, вази. През Средновековието лапис лазули е бил стриван на прах и смесван с различни вещества, за да бъде използван като пигмент, наречен ултрамарин, широко използван в стенописи и в маслената живопис. От XIX век е открит начин за синтезиране на химически идентичен ултрамарин, поради което използването на естествения пигмент ултрамарин приключва.

Бележки

↑ Касѫров, Лука. лазулевъ каменъ (лат. lapis lazuli) // Енциклопедически речникъ. Т. II (Л-П). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1905. с. 1009-1010. Посетен на 9 ноември 2025.
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. лапис-лазур=лазурин // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 329.

Източници

Лапис лазули - визитка

Литература

Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 342.
Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 139.

Външни препратки

лапис лазули (lapis lazuli) // mindat.org. Посетен на 9 септември 2025. (на английски)

лапис лазули // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 28 април 2024.

[1] Касѫров, Лука. лазулевъ каменъ (лат. lapis lazuli) // Енциклопедически речникъ. Т. II (Л-П). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1905. с. 1009-1010. Посетен на 9 ноември 2025.

[2] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. лапис-лазур=лазурин // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 329.

[1]

[2]