Касиопе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за античния град. За съвременното село вижте Касиопи (Корфу).

Касиопе
Κασσώπη
Изглед от Касиопе към Воница в дъното.
Изглед от Касиопе към Воница в дъното.
Карта
Местоположение в Municipality of Preveza
Информация
Страна Гърция
Терит. единицадем Превеза
МестоположениеЗалого
Стилдревногръцки
АрхитектХиподам Милетски
Основаване4 век пр.н.е.
Състояниечастично запазен
Касиопе в Общомедия

Касиопе, а също Касиопия и Касиопея (на старогръцки: Κασσώπη) е античен епирски град на теспротите. [1]

Касиопе е най-южно разположения епиротски град в непосредствена близост до древногръцка Амбракия.

Заема прекрасна и същевременна отдалечена позиция на висока скална платформа, естествено недостъпна, с изглед към Йонийско море и към Амбракийския залив - с плодородната му равнина на юг от крепостта и северно от залива. Намира се по склоновете на планината или по-скоро възвишението известно днес като Залого, по един епизод от т.нар. сулиотска война.

Касиопе се смята за един от най-добре запазените антични градове в Епир и Гърция. Построен с прави улици по план на Хиподам Милетски. [2]

Въпреки че е епиротски, градът се включва в етолийската лига. Сече собствени монети. Разрушен от римската армия през 168/167 г. пр.н.е. Останалите му жители се преселват в 31 г. пр.н.е. в близкия Никопол.

Общата дължина на стените му е около 6 км, а максималната им височина 10 м, с ширина 3-5 м. Градът има два основни входа – източен и западен. Има разкрита древномакедонска гробница и общо четири некропола, както многобройни внушителни обществени сгради - театри, одеон, булевтерион, вкл. антична странноприемница (катогогеион).

Панорама[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към Касиопе със Залого (вдясно) и село Камарина (вляво).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. An Inventory of Archaic and Classical Poleis: An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Foundation by Mogens Herman Hansen, 2005, page 346
  2. Guide Bleu, Greece. Hachette Livre, 2000. p. 627.