Хиподам Милетски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Хиподам Милетски (на гръцки: Ιππόδαμος ο Μιλήσιος) 498 – 408 г. пр.н.е. е древногръцки учен, теоретик, архитект и прагматик, живял през 5 век пр.н.е.. През 470 г. пр.н.е. взема участие във възстановяването на Милет след опустошаването му от персите, а после отива в Атина, където по заповед на Перикъл изработва плана на Пирея[1]. За Хиподам се знае малко. Аристотел говори за него като за ексцентрик, носещ прекомерно много украшения, дълга коса и едни същи дебели дрехи зиме и лете.[2] Въпреки, че не бил политик, Хиподам обичал да теоретизира по политически и социални въпроси. Неговият проект за държавно устройство предлага идеалният полис да има население от 10 000 души - myriandros polis, което е разделено на три съсловия – занаятчии, земеделци и войници[3]. Тази концепция през последвалите години се оказва влиятелна дотолкова, че спартанците изпращат такъв брой колонисти към Хераклея (Heraclea Trachinia). Най-големият му приписван принос е този за градоустройството, основан на правилна, ортогонална улична мрежа.

Градоустройство[редактиране | редактиране на кода]

Според Аристотел той е създател на правилната геометрична мрежа в градоустройството, известна като Хиподамова система (на английски: grid plan). Въпреки това, тя вече е била известна в Италия през Архаичния преиод (Метапонтум). Той обаче изиграва главна роля за реконструкцията на пристанището в Пирея след войната. Неговият план за Пирея включва широки улици, тръгващи радиално от централната агора, която в негова чест била наречена Hippodameia,[4]. Страбон твърди, че участва в строежа на новия град Родос във формата на театър, с водопроводна и канализационна системи[5], но тази теория е съмнителна поради приписването му на твърде дълъг живот[3].

През 440 г. пр.н.е. Хиподам заминава с атински колонисти за Магна Греция (Италия) и проектира новия град Турии с улици, пресичащи се под прав ъгъл (затова понякога го наричат Хиподам Турийски)[6]. Неговите градоустройствени принципи са възприети в много големи градове като Халикарнас, Александрия и Антиохия.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Hippodamus. // Енциклопедия Британика. 1911.
  2. Аристотел „Политика“
  3. а б ((en)) Hornblower, Simon. Ancient Greek civilization. // Енциклопедия Британика. 19 май 2017. Посетен на 3 януари 2018.
  4. Демостен, Against Tmotheus глава 22, и Андокид, On the Mysteries, глава 45.
  5. Страбон, xiv.2.
  6. William Smith, A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, s.v. Hippodamus.
  7. Sturgis' Illustrated Dictionary of Architecture and Building: An Unabridged Reprint of the 1901 – 2 Edition. 2013. с. 386.; дискусия по приноса на Хиподам има в Alfred Burns, „Hippodamus and the planned city“, Historia: Zeitschrift fur Alte Geschichte 25/4 (1976): 414 – 428.