Трендафил Димитров
| Трендафил Димитров | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
Трендафил Димитров Трандов е български опълченец (1877 – 1878) и участник в Сръбско-българската война (1885).[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Зелениче в Западна Македония, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Идва в България с двамата си братя, Фоти и Димитър, единият от които се установява в София, а другият във Варна.[1]
Трендафил Димитров се включва в Българското опълчение.[1] Постъпва на 6 май 1877 година, редник в I дружина, I рота, приведен във II дружина. Уволнен на 4 юли 1878 година.[3]
След войната остава в Княжество България. Установява се в Търново, където служи като стражар.[1]
По време на последвалата Съединението Сръбско-българска война (1885) Трендафил Димитров е доброволец в Българската армия.[1]
Обявен е за почетен гражданин на Габрово през 1923 година заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[4]
Умира след 1928 година.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 509.
- ↑ а б Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година. София, Централно поборническо-опълченско дружество, 1928. с. 26.
- ↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 166 (№ 2657)
- ↑ Община Габрово. Почетни граждани
