Трифон Гизов
| Трифон Гизов | |
| български революционер | |
| Роден |
3 октомври 1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Трифон Стойков Гизов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гизов е роден на 3 октомври 1879 година в леринското село Зелениче, тогава в Османската империя, където получава начално образование. В 1895 година заминава на гурбет в Кюстенджа, Румъния. В 1901 година се връща в Зелениче и се присъединява към ВМОРО. В 1902 година и 1903 година по нареждане на Алексо Турунджов Гизов отговаря за военното обучение на младежите в Зелениче. В 1902 година е арестуван и лежи 6 месеца в Леринския и в Битолския затвор. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като четник на Алексо Турунджов и Никола Мокренски. Участва в превземането на Клисура, превземането на Невеска и в сражението за Върбица.[1] В 1904 година е нападнат в Зелениче по време на Зеленишката кървава сватба, но успява да се спаси и бяга в Румъния. Връща се след Младотурската революция в 1908 година.[2]
На 2 март 1943 година, като жител на София, подава молба за народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 261.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 262.
