Направо към съдържанието

Петър Марков (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Марков
български общественик
Роден

Петър Марков е български общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации.

Петър Марков е роден в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След посещението на Гоце Делчев и костурските ръководители в Загоричани в края на 1901 година, на 2 януари 1902 година е арестуван и осъден в Корча на 2 години затвор.[1]

Малко малко преди Великден 1903 година в местността Върчка по заповед на местния комитет на ВМОРО Петър Марков убива Никола Филов от Загоричани, четник на Стефо Николов, тъй като се срещал с турски големци.[2] Участва в последвалото Илинденско-Преображенско въстание през лятото на 1903 година.[3] Сражава се в голямото сражение при Кайнако като помощник на войводата Марко Иванов.[4]

Изселва се в България, където се занимава с обществена дейност. Участва в Националния комитет на македонските братства през 1932 и 1933 година.[5]

След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – БаницаЕкши СуЗелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – ЛабаницаСмърдешБрезницаРуляЖелевоЛерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

едно бляскаво шествие на българщината[6]
  1. Василев – Загоричанин, Спиро. Спомени за родното ми село Загоричани. Централен държавен архив, София, 1960. с. 22.
  2. Василев – Загоричанин, Спиро. Спомени за родното ми село Загоричани. Централен държавен архив, София, 1960. с. 25.
  3. Василев – Загоричанин, Спиро. Спомени за родното ми село Загоричани. Централен държавен архив, София, 1960. с. 27.
  4. Дамяновъ, А. Кайнако // Илюстрация Илиндень 1 (8). априлъ 1928. с. 15.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
  6. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.