Цар Крум
Тази статия е за военната организация. За българския владетел вижте Крум. За селото в България вижте Хан Крум (село).
| Цар Крум | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1945 г. |
| Закрита | ноември 1945 г. |
„Цар Крум“ е българска конспиративна военна организация, създадена през 1945 година.
Има за цел свалянето чрез военен преврат на дошлото на власт на 9 септември 1944 година отечественофронтовско правителство и прозападно ориентиране на страната.[1] В устава на организацията е записано, че организацията смята:
| „ | да се бори с всички възможни легални и нелегални средства за освобождаването на българския народ и държава от руското робство и комунистическия терор; за възстановяване на политическите права на народа във възможните рамки на нашата национална култура, възстановяване на Търновската конституция, за обединение на българския народ в една държава, като се стремим да извоюваме необходимите ни стопански и икономически простори.[2] | “ |
Основен организатор и идеолог на „Цар Крум“ е подполковникът от запаса Антон Кръстев Иновски. В организацията влизат няколко десетки действащи и запасни офицери от Българската армия, голяма част от тях членове на вече забранените организации Ратник и „Отец Паисий“.[3] Организацията обхваща офицери в столицата и Крумовградско.[4] Изработен е устав и „войводско ръководство“. Издадени са и 10 броя на специален „Бюлетин“, насочен срещу правителството.[5]
„Цар Крум“ е разкрита през ноември 1945 година от военното контраразузнаване РО-2, но публичен процес е организиран през лятото на 1946 година, дни след изричните указания на Йосиф Сталин към Георги Димитров за провеждане на чистка в армията в подготовка на установяване на тоталитарния комунистически режим в България. Сред целите му е и дискредитирането на военния министър Дамян Велчев, който малко по-късно е отстранен от поста.[6]
Седем от ръководителите ѝ са съдени на процес от 5 до 15 август 1946 г. Подполковник Кръстев е осъден на смърт чрез обесване, подполковник Антон Донков, подполковник Кирил Хараламбиев и подполковник Йордан Горанов – на 15 години строг тъмничен затвор, майор Младен Ангелов – на 10 години строг тъмничен затвор и майор Георги Буюклиев и подофицер Михаил Тодоров на три години строг тъмничен затвор.[3][7]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия България, том 7. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996. с. 338.
- ↑ Исусов, Мито Цеков. Политическият живот в България 1944 – 1948. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. с. 208-209. Посетен на 27 юни 2014.
- ↑ а б Голяма енциклопедия България, том 12. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Издателска къща „Труд“, 2012. с. 4688.
- ↑ Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
- ↑ Исусов, Мито Цеков. Политическият живот в България 1944 – 1948. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. с. 209. Посетен на 27 юни 2014.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 728-729.
- ↑ Хронология 1944 – 1947 // Декомунизация. Архивиран от оригинала на 2008-02-21. Посетен на 27 юни 2014.
