Направо към съдържанието

Всебългарски съюз „Отец Паисий“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Всебългарски съюз „Отец Паисий“
Информация
Корица на списание „Отец Паисий“ от 1929 година.

Всебългарският съюз „Отец Паисий“ (изписване до 1945 година: Всебългарски съюзъ „Отецъ Паисий“) е българска културно-просветна и националистическа организация.

Създадена е на 27 ноември 1927 година (годишнина от подписването на Ньойския договор) и просъществува до 1944 година, когато след Деветосептемврийския преврат е забранена и разпусната. Според устава и организацията има за цел да работи за повдигане духа на нацията и запазване на националните добродетели, да противодейства на теченията, които застрашават националното единство. През 1931 година към Всебългарския съюз е създадена младежка организация, която по-късно се обособява в Български младежки съюз „Отец Паисий“[1].

Колективни членове на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ са крайнодясната организация Български народен съюз „Кубрат“ и фашистката организация Съюз „Българска родна защита“.[2]

Издава едноименно списание „Отец Паисий“ в периода 1928 – 1943 година, с редактор проф. Стефан Баламезов и редакционен комитет Димитър Мишев, Гаврил Кацаров и Велчо Велчев, и френскоезичното списание „Ла ревю бюлгар“ (1928 – 1931). Други видни дейци на съюза са историка Георги Генов, митрополит Стефан Софийски и други.

Съюзни клонове на Всебългарския съюз съществувават в много градове на Царство България: Видин (Г. Д. Георгиев – окръжен управител и председател, архимандрит Евгени – подпредседател); Враца (Цв. Петков и д-р Димитров); Казанлък (Гр. Пенчов и Хр. Дързев); Лом (Сим. Табаков и Ст. Димитров); Ортакьой (майор Клисурски и Ник. Ченгелиев); Пловдив (Георги Говедаров и Дим. Русев); Сливен (д-р Ефрем Белдедов и Стефан Гидиков); Т. Пазарджик (Георги Копринаров и Ян. Ангелов); Търново (Вл. Даскалов и Йорд. Кулелиев) и Хасково (Ст. Шиваров и Ат. Хаджистоянов)[3].

През 1941 година след установяване на българско управление в Македония, в Скопие се открива клон на организацията. За председател е избран Негово Високопреподобие архимандрит Стефан, протосингел на Скопско-Велешката епархия.[4]

По данни на Държавна сигурност при ликвидирането им след Деветосептемврийския преврат Съюзът на ратниците за напредък на българщината и Съюзът „Отец Паисий“ наброяват общо 3880 души.[5]

  1. Информация за Всебългарския съюз от сайта www.znam.bg[неработеща препратка], посетен на 19.03.2013 г.
  2. Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 46 – 47.
  3. Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.1.
  4. „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, стр. 122 (№38 Уведомително писмо от архимандрит Стефан – председател на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, клон Скопие, до Димитър Гюзелев с предложение да изнесе сказки в новосъздадения Народен университет – Скопие, 27 октомври 1941 г.)
  5. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 14.