Направо към съдържанието

Дрангово (област Благоевград)

Тази статия е за селото в Петричко. За другите български села с име Дрангово вижте Дрангово. За селото в Благоевградско вижте Покровник.

Дрангово
България
41.4167° с. ш. 23.2885° и. д.
Дрангово
Област Благоевград
41.4167° с. ш. 23.2885° и. д.
Дрангово
Общи данни
Население435 души[1] (31 декември 2024 г.)
50,5 души/km²
Землище8,622 km²
Надм. височина192 m
Пощ. код2859
Тел. код0745
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ23563
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Дрангово
Ангел Балтаджиев
(БСД)
Дрангово в Общомедия

Дра̀нгово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Село Дрангово се намира на главния път Петрич – Гоце Делчев, на 7 километра източно от Петрич и 12 км от Кулата. Разположено е на северните склонове на Беласица на 170 – 190 метра надморска височина. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято, мека и дъждовна зима. През летните месеци често има воден режим.

Има находище на гнайси. От почвите преобладават ранкери и лесивирани почви.[2]

Селото е създадено след Междусъюзническата война през 1913 година от българи-бежанци от Егейска Македония, които са изгонени от гърците от родните си места. Тук се настаняват бежанци от селата Спатово, Дервент и Ерникьой. Първоначалното разположение на селото е срещуположно на днешното му място.

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

От 1919 до 1922 година носи името Чешмата пети полк (в началото са го наричали и Чешмата, Пети полк, Картечното).[2] От 1922 година селището е познато като махала Покро̀вник, която през 1932 година е преименувана на махала Дра̀нгово. През 1943 година става село, а през 1951 година е преименувано в Свобода̀. През 1961 година е върнато старото име на селото – Дрангово.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост
Общо528
Българи511
Турци-
Цигани-
Други-
Не се самоопределят-
Неотговорили15

Тютюнопроизводство, лозарство, овцевъдство.[2]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В 1955 година е основано читалище „Никола Вапцаров“.[2]

Всяка година на 29 юни – Петровден се провежда традиционен събор на селото.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. 1 2 3 4 Голяма енциклопедия България. Т. 5. София, БАН, ИК Труд, 2012. ISBN 978-954-8104-27-2, 978-954-398-140-3. с. 1857.
  3. А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, 2002, Pensoft Publishers, ISBN 954-642-168-5, 9789546421685, стр. 57
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 9 юни 2019.