Дрангово (област Благоевград)
Тази статия е за селото в Петричко. За другите български села с име Дрангово вижте Дрангово. За селото в Благоевградско вижте Покровник.
| Дрангово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 435 души[1] (31 декември 2024 г.) 50,5 души/km² |
| Землище | 8,622 km² |
| Надм. височина | 192 m |
| Пощ. код | 2859 |
| Тел. код | 0745 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 23563 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Дрангово Ангел Балтаджиев (БСД) |
| Дрангово в Общомедия | |
Дра̀нгово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дрангово се намира на главния път Петрич – Гоце Делчев, на 7 километра източно от Петрич и 12 км от Кулата. Разположено е на северните склонове на Беласица на 170 – 190 метра надморска височина. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято, мека и дъждовна зима. През летните месеци често има воден режим.
Има находище на гнайси. От почвите преобладават ранкери и лесивирани почви.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е създадено след Междусъюзническата война през 1913 година от българи-бежанци от Егейска Македония, които са изгонени от гърците от родните си места. Тук се настаняват бежанци от селата Спатово, Дервент и Ерникьой. Първоначалното разположение на селото е срещуположно на днешното му място.
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.
От 1919 до 1922 година носи името Чешмата пети полк (в началото са го наричали и Чешмата, Пети полк, Картечното).[2] От 1922 година селището е познато като махала Покро̀вник, която през 1932 година е преименувана на махала Дра̀нгово. През 1943 година става село, а през 1951 година е преименувано в Свобода̀. През 1961 година е върнато старото име на селото – Дрангово.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | |
| Общо | 528 |
| Българи | 511 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 15 |
Поминък
[редактиране | редактиране на кода]Тютюнопроизводство, лозарство, овцевъдство.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Войнишки паметник Дрангова чешма, построен през 1916 година от полковник Борис Дрангов в памет на загиналите войници от Пети пехотен македонски полк.
- Бюст-паметник на полковник Борис Дрангов.
- Храм „Света Петка Българска“
- Параклис „Свети Илия“
В 1955 година е основано читалище „Никола Вапцаров“.[2]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 29 юни – Петровден се провежда традиционен събор на селото.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Влизане в Дрангово по пътя Петрич – Гоце Делчев
- Църквата „Света Петка Българска“ в село Дрангово
- Кметството и хранителният магазин
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 3 4 Голяма енциклопедия България. Т. 5. София, БАН, ИК Труд, 2012. ISBN 978-954-8104-27-2, 978-954-398-140-3. с. 1857.
- ↑ А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, 2002, Pensoft Publishers, ISBN 954-642-168-5, 9789546421685, стр. 57
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||