Направо към съдържанието

Стоян Митовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Митовски
български подофицер и революционер
Пена и Стоян Митовски при влизането на България в Първата световна война в 1915 г.
Пена и Стоян Митовски при влизането на България в Първата световна война в 1915 г.

Роден
1872 г.
Починал
1958 г. (86 г.)
Стоян Митовски в Общомедия

Стоян Вълев Митовски - Комитата[1][2] е български офицер и революционер, кочански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Четата на Стоян Митовски, част от отряда на Владислав Ковачев.
Четата на Стоян Митовски (най-вляво). Източник: Държавна агенция „Архиви“
Чета на Стоян Митовски

Стоян Митовски е роден в 1872[4] година в троянската махала Попишка, в крайно бедно семейство[2] на бежанци от Македония.[5] Завършва прогимназия в родния си град и две години работи като ратай в чифлик край Свищов. В 1893 година постъпва на редовна военна служба в Българската армия в Пловдив. Завършва с отличие подофицерска школа и остава на свръхсрочна служба. Служи като старши подофицер в Българската армия.[2]

В 1899 година с брат си Иван наемат хана на прохода Беклемето. Там се запознава с водача на ВМОРО Гоце Делчев.[2] Участва в дейността на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на ВМОК. В март 1900 година по нареждане на водач на ВМОК генерал Иван Цончев напуска Търновския гарнизон и заминава за Македония, където Митовски работи като военен инструктор, създава комитети, набира средства, вербува и обучава четници. Участва в аферата „Мис Стоун“.[2]

В 1902 година е знаменосец в четата на Дипчев, член е на щаба на Владимир Ковачев, който ръководи Горноджумайското въстание в Разлога. В сражението при Белица Митовски е тежко ранен. Отнесен е в Свободна България и шест месеца остава на лечение в София. В началото на следната 1903 година отново влиза в Македония и става войвода на Кочанската чета, която по време на Илинденско-Преображенското въстание охранява Кресненския пролом. След разгрома на въстанието се завръща в Попишка.[2]

В 1904 година е четник при серския войвода Сотир Атанасов, а от 1905 година е войвода в Кочанско.

В 1905 година се жени за Пена Маринова Русенова.[2]

Владислав Ковачев (горе вдясно), Борис Дрангов (долу вляво), Стоян Митовски (долу вдясно)

Стоян Митовски участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на взвод. По време на обсадата на Одрин на 13 март 1913 година обсаден с войниците си води шест-часово сражение. Участва в Първата световна война като командир на рота. Митовски е до Борис Дрангов при смъртта му - двамата са близки приятели от революционното време в Македония.[2]

За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За храброст“ IV степен и „За заслуга“.[6] Награден е със сребърен часовник и с гвардейска сабя с надпис „За заслуги“.[2]

След войната работи като старши следовател в полицията в Троян. Влиза в БЗНС и става активен член на партията. След Ньойския договор укрива в дома си[2] 500 бойни пушки, гранати и боеприпаси, които в септември 1923 година предава на участниците в Септемврийското въстание.[7]

Служи като кметски наместник, инициатор на много мероприятия за благоустрояването на Попишка. Дарява пари за изграждането на каменния мост в Шойлешката махала на Троян. Умира в 1958 година.[7]

  1. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904 – 1908, Акшеана, София, 2007, стр. 70.
  2. а б в г д е ж з и к Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 31.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.
  4. Или 1873 г.; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 499.
  5. Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 11.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 88; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 210-211
  7. а б Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 32.