Троянски проход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Беклемето)
Троянски проход
Беклемето
Изглед от прохода към Северна България
Изглед от прохода към Северна България
Информация
ДържаваFlag of Bulgaria.svg България
МестоположениеСтара планина
Пътрепубликански път II-35
Преминава презТроянска планина
Височина1525,5 m
Дължина40,8 km
Bulgaria geographic map Central Stara Planina bg.svg
42.7806° с. ш. 24.6058° и. д.
Местоположение в Средна Стара планина
Троянски проход в Общомедия

Троянският проход (познат също като Беклемето) е планински проход (седловина) в централната част на Троянска планина (част от Средна Стара планина).

Обхваща територия, която е попада в 2 административни области в централната част на страната – Ловеч (Община Троян) и Пловдив (Община Карлово).

География[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на прохода е 40,8 km, надморската височина на седловината Беклемето е 1525,5 m. Троянският проход е най-високият проход в Стара планина.

Проходът свързва долината на река Бели Осъм на север с Карловската котловина при село Кърнаре на юг. Трасето започва на 523 m н.в. в село Балканец, изкачва се на юг по северния склон на Троянска планина през гъсти букови гори и след 18,1 км достига седловината Беклемето на 1525,5 m н.в. От там пътят започва дълго и продължително спускане, с множество завои по южния, скалист и стръмен склон на планината и след 22,7 km слиза в северозападната част на Карловската котловина, при село Кърнаре, на 562 m н.в.

През прохода от север на юг преминава последния участък от 40,8 km на второкласния Републикански път II-35 (от km 85.5 до km 126.3), Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре. Поради високата надморска височина и обилните снеговалежи и снегонавявания в района през зимния сезон проходът не се поддържа и се затваря за движение на МПС.

История[редактиране | редактиране на кода]

През VI в. проходът през Балкана при Троян се именувал „Пътека на Траян“ (на гръцки: τρίβος Τραιανοῦ)[1] На места в участъка до днес са запазени останки от античния римски път Via Traiana. Тук по времето на римския император Траян започва строителството на пътната връзка с крепости около нея. Северно от прохода се е намирала крайпътната спирка Ад Радицес, южно – Суб Радицес. В участъка на Троянския проход също се е намирала билната крайпътна спирка Монтемно (Монте Аемо), чийто основи са запазени. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през 9 тракийски селища и укрепления в земите на Троянска община, на курорта Троянски проход, връх Вълча крепост на югоизток и е слизал в участъка на село Христо Даново. Трасето е част от пътя ЕскусФилипопол, който е бил сред най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския със Средния път, пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.

Панорама от Троянския проход към северните склонове на Стара планина

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът

Близо до Троянския проход е разположен паметникът Арка на свободата на връх Горалтепе (1595 m), намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка на прохода. До нея се стига по тесен и асфалтиран път, от южната страна на билото, като се минава през местността Костов полугар.

Паметникът е посветен на руските освободители и съветските войски – на Преминаването на Троянския отряд през Стара планина и боевете в началото на януари 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война, както и на Червената армия, влязла в България през септември 1944 г. Тя е масивна структура от бетон с височината от 35 метра. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути и партизани, както и руски и съветски войници. Те са посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии, съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката.

Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а на изток и запад се виждат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев. Авторският колетив включва арх. Георги Стоилов и скулпторът Величко Минеков.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от курортно селище „Беклемето“

През Беклемето от запад на изток минава туристическия маршрут Ком – Емине, част от европейския туристически маршрут E3. Маркиран е с червена лентова маркировка. Хижа Козя стена се намира на 2:15 часа преход западно от прохода. На изток следват заслон Орлово гнездо – 1:15 часа преход от Беклемето и х. Дерменка на 2:30 часа от прохода.

Преди седловината Беклемето, на северния склон на планината, се намира курортното селище „Беклемето“. Състои се от хотели с 3 – 4 звезди, както и почивни станции на троянски заводи. Курортът разполага с 2 км писти за алпийски ски, както и отлична писта за ски-бягане и биатлон в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]