Тридесет и първи пехотен варненски полк
| Тридесет и първи пехотен силистренски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1900 – 1919 1940 – 28 юли 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон | Варна (1900 – 1903) Добрич (1903 – 1904) Силистра (от 1904) |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Ген. Димитър Кирков |
Тридесет и първи пехотен силистренски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Тридесет и първи пехотен силистренски полк е формиран през 1900 година във Варна под името Седми пехотен резервен полк в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 31-ви пехотен варненски полк. Установява се на гарнизон в Добрич и е част от състава на 2-ра бригада на 4-та пехотна преславска дивизия[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Бойното му кръщение е по време на Балканската война (1912 – 1913), по време на която е командван от полковник Марко Марков[2].
Името на полка се свързва с боевете при Селиолу, Караагач, Тарфа, Лозенград, Гечкинли, Петра и Чаталджа.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.[3]
На 15.09.1915 в Ески Джумая се явават повиакните от 31. пехотен полк чинове поради общата мобилизация. Командир на полка е полковник Динолов. Полкът тръгва в поход и на 19.09.1915 е в Теке махле където е до месец май, след това заминава за с. Кара Арнаут. През август полкът преминава през Юниз абдал, с. Завет, Караагач. През октомври се водят сражения при Дандар и Тутраканските позиции, настъпват източно от с. Абдулар и Кокарджа. През май 1918 полкът е в Крушовица. На 12.09.1918 демобилизира в Силистра. При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 56 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5063 |
Коне: 552 | Обикновени коли: 56 Товарни коли: 310 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4306 Картечници: 4 |
Участва в превземането на Тутракан.
През есента на 1919 година, когато Силистра е предадена на Румъния, полкът е разформиран.
След Крайовската спогодба (1940) отново се възстановява от състава на 8-и Приморски полк, гр. Варна и се установява в гр. Силистра с новото си име 31-ви пехотен силистренски полк.
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
През 1940 година полкът е формиран отново, под името силистренски и се установява на постоянен гарнизон в Силистра. През 1941 и 1944 е на Прикриващия фронт в района на Александрово, Зорница, Маломирово, Голям Дервент и Лалково. Участва в двете фази на заключителния етап на Втората световна война в състава 12-а пехотна дивизия от Първа Българска Армия. Полкът си спечелва името „железният“ по време на боевете при Драва, Мур и с. Ястребци. Участва в боевете при Липовица, Горно Кърино, Прищина и Чекел. Загубите, дадени от полка през Втората световна война, са 1333 души убити, ранени и безследно изчезнали при обща численост от 2300 войници, сержанти и офицери. Краят на войната заварва 31 Силистренски полк в Австрия.
Командир на полка през Втората световна война е полковник Димитър Векиларчев. Тогава полкът се състои от три дружини:
- Първа дружина с командир подполковник Димитър Карамаждраков;
- Втора дружина с командир капитан Богдан Богданов;
- Трета дружина с командир капитан Евгени Митов.
Тридесет и първи пехотен варненски полк е разформиран в Силистра на 28 юли 1945 година.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Седми пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
- Тридесети и първи пехотен варненски полк (29 декември 1903 – 1919)
- Тридесети и първи пехотен силистренски полк (1940 – 1945)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Димитър Кирков | от 1900 |
| Капитан | Иван Петров | от 1900 | |
| Полковник | Анастас Маслинков | към 1904 | |
| Полковник | Марко Марков | 1912 – март 1914 | |
| Подполковник | Петър Динолов | от октомври 1914 | |
| Полковник | Иван Караенев | Първа световна война | |
| Полковник | Иван Петров | Първа световна война | |
| Подполковник | Ангел Сребров | Първа световна война | |
| Полковник | Димитър Янчев | 1936 – 1938 | |
| Полковник | Христо Козаров | 1940 – 1943 | |
| Полковник | Димитър Векиларчев | 1943 – 4 декември 1944 | |
| Полковник | Никола Ботев | от 4 декември 1944 до края на Втората световна война | |
| Полковник | Щерю Атанасов | към 1945 | |
| Подполковник | Тодор Тодоров | 1947 – 1947 (временно) |
Други командири: Петър Влахов
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 54 – 55
- ↑ Войната на България с Турция, т. ІІ, София 1928, с. 646
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
