Ястребци
| Ястребци Jastrebci | |
| — село — | |
 | |
  Ястребци | |
| Страна |  Словения |
|---|---|
| Регион | Подравски регион |
| Община | Ормож |
| Площ | 1,8 km² |
| Надм. височина | 260 m |
| Население | 148 души (2015) 82,2 души/km² |
| Пощенски код | 2276 |
| Часова зона | UTC+1 |
Ястребци (на словенски: Jastrebci) е село в Словения, Подравски регион, община Ормож. Според Националната статистическа служба на Република Словения през 2015 г. селото има 148 жители.[1]
През при Ястребци 1945 г. през Втората световна война Първа българска армия разгромява германските войски от група армии „Е“ и хърватско-усташката армия във водената от българите Мурска операция, като по този начин селото е освободено от германска окупация.
В горната информация - През при Ястребци 1945 г. през Втората световна война Първа българска армия разгромява германските войски от група армии „Е“ и хърватско-усташката армия във водената от българите Мурска операция, като по този начин селото е освободено от германска окупация - няма посочени източници и изобщо не е точна! Българската армия води боеве с германски и унгарски войски, няма хърватско-усташна армия при Ястребци![2]
Ето точна информация: На 8 април командирът на III-ти корпус издава заповед за нападение (№ I-826), което трябва да започне на зазоряване на следващия ден. Първият ден (9 април) българската атака постига малък успех – 59-ти пехотен полк превзема село Св. Урбан, след което повече не може да напредне; 31-ви пехотен полк е спрян на влизане в село Ястребци; 10-ти пехотен полк превзема село Сприод, но е спрян на линията Витан – Шаловци; 32-ри полк преминава река Либаня и настъпва към село Лопершице, където е посрещнат със силен противников огън.
Неуспехът на българските части дава възможност на германските и унгарските единици да продължат изтеглянето си от Хърватия, като се прехвърлят през Драва на преправата при Ормож. На 10 април българите водят тежки и упорити боеве, но остават на позициите от предишния ден. На 11 април в атаката на 59-ти полк се включва разположената до българските позиции 122-ра съветска дивизия и двете части стигат заедно до западния край на с. Велики Ког. В продължение на три дни укрепената от противника позиция не е пробита. Не успява да я пробие и 57-ма съветска армия. Едва тогава на командването на Трети украински фронт съгласува действията на вътрешните флангове на Първа българска армия и на 57-ма съветска армия. Дадени са два дни за прегупиране на частите и е решено новата атака да започне най-късно на 14 април.
След прегрупирането, на 13 април вечерта, е уточнено началото на съвместната атака на българската и съветската армии. Тя трябва да започне на 14 април в 09.50 часа по московско време. Но противниковата позиция не е превзета. До 18 часа не напредват нито българските части, нито намиращата се вдясно съветска част, която атакува противника три пъти[1]
На 15 април 32-ри и 46-ти полк от Първа българска армия стигат до източния бряг на рекичка, течаща западно от Велики Ког; 31-ви полк, с цената на 40 убити и 174 ранени, влиза в с. Ястребци[2]; 3-та дружина на 59-ти полк късно вечерта завладява с. Витан. Това са резултатите от втората атака срещу позицията Велики Ког – Ястребци – Хум, която пак не е пробита.[3] Защото, въпреки превземането на Ястребци, противниковите части задържат линията при село Зашевац (в българските документи името на това село не е правилно написано, става дума за днешното село Zasavci – Засавци в Словения).
[1] Генерал Ст. Таралежков."Бойната история на 12-та пехотна дивизия." Научно-справочна библиотека при ДВИА, Инв. № 3239.
[2] Полк.Ботев."31-ви Силистренски полк в Отечествената война (1944-1945 г.)" Научно-справочна библиотека при ДВИА, Инв. № 3740.
[3] Полковник Петър х.Иванов."Действията на Първа българска армия в Югославия, Унгария и Австрия 1944-1945." Научно-справочна библиотека при ДВИА, Инв. № 3622.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jastrebci // Statistični urad Republike Slovenije. Посетен на 10 декември 2015. (на словенски)
- ↑ Гласнова, Диана. Войници на милосърдието. Издателство Вион, Пловдив, 2010 г. ISBN 978-954-8193-13-9.
| |||||||
