Асен Стоичков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асен Стоичков
Звание Полковник
Години на служба 1920 – 1935
1944 – 1947
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Военно формирование 14 пехотен полк
1-ва пехотна дружина
6 пехотна дивизия
15 пехотен полк
11 пехотен полк
1-ва бронирана бригада
Командвания 7 пехотна дивизия
Битки/войни Втора световна война

Роден

Асен Стоилов Стоичков е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Стоичков е роден на 9 декември 1899 година в пернишкото село Калище. През 1920 година завършва Военното училище в София, а през 1934 година и Военната академия. Служи в 14 пехотен македонски полк, след което през 1925 г., е назначен на служба в 1-ва пехотна софийска на Н.В. Княз Александър I дружина. Със заповед от Министерството на войната (МВ) №70 от 1930 г. е назначен за командир на рота от интендантската дружина на 6 пехотна бдинска дивизия, след което съгласно заповед №87 МВ от същата година е назначен за командир на рота от 15 пехотен ломски полк.

През 1931 г. е на служба във Военна академия (заповед от МВ №213), а от 1932 г. (заповед от МВ №83) е командир на рота от 11 пехотен сливенски полк. През 1935 г. съгласно заповед от МВ №135 служи в Щаба на армията, а същата година съгласно Царска заповед №50 е уволнен за антимонархически настроения.

След 9 септември е върнат в армията и става интендант на 1-ва бронирана бригада. След това е комендант на София. От 14 март до 10 април 1945 година е временен командир на 3-та пехотна балканска дивизия. След Втората световна война става командир на 21 пехотна дивизия. През 1946 година е бил командир на 7 пехотна рилска дивизия. Награждаван е с орден „Свети Александър“, III степен, с мечове. Уволнява се през 1947 година[1].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 136

Източници[редактиране | редактиране на кода]