Иван Кинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Кинов
съветски и български офицер
Роден: 8 май 1893 г.
Починал: 2 януари 1967 г. (73 г.)
Народен представител в:
II НС   III НС   

Иван Атанасов Кинов е съветски и български военен и политически деец, генерал-полковник, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Кинов е роден на 8 май 1893 г. с. Лютиброд, Врачанско. Член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва във войните за национално обединение (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Взема участие в Септемврийското въстание (1923), след което емигрира в Югославия.

През 1924 г. се завръща в България и работи като нелегален функционер на комунистическата партия. През м. ноември 1925 г. емигрира в СССР, където служи в Червената армия. Завършва военната академия „Михаил Фрунзе“ (1929) и Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия (1938).

Участва в отбраната на Москва през Втората световна война (1941) и действията на Северния фронт.

На 15 декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Кинов е назначен за началник на Генералния щаб.[1] Той остава на този пост по време на войната срещу Германия (1944 – 1945) и до 1949 година. Иван Кинов е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[2]

Кинов е отстранен от ръководните си постове по време на кампанията срещу Трайчо Костов в края на 1949 и началото на 1950 година.[3] В периода 1949 – 1951 г. е председател на ДОСО. Началник на Военна академия „Георги Раковски“ (1951 – 1954). Първи заместник-министър на народната отбрана е (1954 – 1960). От м. май 1960 до м. октомври 1963 г. е посланик на България в Румъния. В периода 1945 – 1962 е член на ЦК на БКП[4].

Награден е с Орден „Георги Димитров“ (1955, 1959, 1963 и 1964) и Званието Герой на социалистическия труд (1964).

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Иван Кинов е автор на военно-теоретически и военно-исторически трудове, сред които:

  • Военната академия на Червената армия „М. В. Фрунзе“, 1946
  • Марксистко-ленинското учение за войната и армията, 1958
  • Кратка история на военното изкуство, в 2 тома, Държавно военно издателство, София, 1960
  • Въоръжената борба на българския народ срещу османското господство, (съавтор), Държавно военно изд., София, 1961
  • Коалиционни войни, Държавно военно издателство., София, 1970

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев 2007, с. 664.
  2. Недев 2007, с. 680.
  3. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 143 – 144.
  4. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 333
Цитирани източници
Райчо Славков началник на Щаба на армията (15 декември 1944 – 10 декември 1949) Асен Греков