Владимир Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Марков
Български микробиолог
Роден
Починал
23 август 1962 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област микробиология
Титла академик
Семейство
Баща Нестор Марков
Майка Екатерина Маркова (х.Пакова)

Владимир Несторов Марков е български учен, микробиолог, ветеринарен лекар и откривател, академик. Определян е за родоначалник на микробиологията в България. Член на Германската национална академия „Леополдина“. Постоянен представител на Международната асоциация на микробиолозите в Лондон.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на българския възрожденец Нестор Марков и съпругата му Екатерина х.Пакова. Роден е на 22 октомври 1883 г. в Търново, където баща му изпълнява длъжността oкръжен управител (1882 – 1884). Майка му Екатерина произхожда от заможния плевенски род Хаджипакови, неин брат е генерал-майор Христо Паков. Владимир Марков има една сестра Параскева и четирима братя, Светослав, Константин, Иван и Марко – убит като четник в Илинденското въстание през 1903 г.

Владимир Марков завършва земеделското училище в Образцов чифлик край град Русе през 1903 г., завършва ветеринарна медицина в Мюнхен и Берлин (1904 – 1908), специализира в Швейцария, и в института „Роберт Кох“ в Германия (1910 – 1912). Доктор на Берлински университет (1911).

Като военен лекар участва в Балканската война (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Има заслуги за осигуряване на противовариолна и противохолерна защита на войската и населението през Първата световна война.

Основател и завеждащ – от 1921 г. до 1958 г. катедрата по бактериология и серология в Медицинския факултет на Софийския университет.

Той е един от основоположниците на медицинската и промишлената микробиология в България. Откривател на болестта Пироплазмоза при конете в България (1912), и на нов вид бактерия Bacillus anaerobus haemolysans като причинител на путридна инфекция в устата на човека(1919).


Член е на Международния комитет за преоценяване на резултатите от международни конкурси по микробиология и за размяна на бактериални култури (1924); член е на Комитета за посочване на кандидати за Нобелова награда по физиология и медицина (1937). Постоянен член на Международната комисията по микробиологична номенклатура, както и на редица чуждестранни дружества и академии.

През 1926 г. е избран за професор, а през 1952 г. за академик.

Владимир Марков има публикувани над 100 научни труда, учебници и статии в областта на микробилогията и серологията. Трудове върху изменчивостта на бактериите, имунитета, антибиозата и антибиотиците. Има новаторски приноси в разработване на проблемите на параглутинацията, в приложението на микробиологията в широки области. Почива в София на 23 август 1962 г.

Съпруга на Владимир Марков е германката Антония Зандхаген, нямат деца.

Главни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Приложна микробиология. София, 310 с. 1925.
  • Методи на микробиологични и серологични изследвания. София, 425 стр. Универс. библ. № 79.. 1928.
  • Патогенни микроорганизми и имунитет. София, 425 стр. Универс. библ. № 109.. 1932.

Други трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Vergleichende bakteriologische und serologische Studien über Rauschbrand- und Pseudorauschbrand. – Zentralbl. Bakteriol., 60, № 3, 188 – 222.. 1912.
  • Piroplasmose und andere blutparasitäre Krankheiten der Haustiere am Balkan. – Arch. Schifts Tropenhygiene, 20, 313 – 335.. 1916.
  • Experimentelle Studien über das Wesen der Paraglutination. – Zentralbl. Bacteriol., 78, № 3, 372 – 384.. 1916.
  • Един строго облигатен анаероб (Bacillus anaerobus haemolysans) като причина на една непозната до сега путридна инфекция. – Спис. на Бълг. Акад., 17, 1919, 21 с.. 1919.
  • Серологични и клинични наблюдения при петнистия тиф. – Летописи на БЛС, 12, № 9 – 12, 41 и сл.. 1919.
  • Febris recurrens. – Летописи на БЛС, 12, № 7 – 8.. 1919.
  • Естеството на параглутинацията за пояснение на Weil-Felix’овата реакция при петнистия тиф. – Ветер. Сбирка, 1920, № 1.. 1920.
  • Пироплазматозата по домашните животни в България. – Архив на М-вото на земед., 2, 32.. 1922.
  • Експериментални студии върху действието на пресните нормални хетерогенни серуми in vivo и in vitro. – Ветер. сбирка, 26, № 10 – 12, 175.(Хабилитационен труд за редовен доцент).. 1922.
  • Аглутинацията като колоидална реакция. – Годишник медиц., 2/23, 1-18.. 1922.
  • Обяснение на псевдобактериофагията при Bac. anthracis. – Годишник медиц., 7, 1-9.. 1927/28.
  • Особености на бактериофагния лизат и неговите имунобиологични свойства. Теория за образуване на “субантитела” в животинския организъм. – Годишник медиц., 7, 1-40.. 1927/28.
  • Причини на анафилактичната смърт вследствие приложение на серумна профилактика и терапия. – Бълг. Клиника, № 2.. 1928.
  • Епидемични отравяния със сирене. Способ за обезвреждане на сирена, засегнати от сапрофити. – Годишник медиц., 8, 1-35.. 1928/29.
  • Bacterium typhi flavum и неговото значение за епидемиологията на коремния тиф. – Годишник медиц.,13, 451-457.. 1933/34.
  • Тифузна епидемия в София през 1932 г. – Годишник медиц., 13, 459-463.. 1933/34.
  • Активно действащи принципи при бактериотерапията. – Годишник медиц., 13, 465-471.. 1933/34.
  • Отношението на Bact. rhinoskleromatis към етиологията на риносклеромата. – Годишник медиц., 13, 53-84. (Заедно със З. К. Ячева).. 1933/34.
  • Епидемиология на коремния тиф. – Медиц.Списание, № 9, 388 и сл.. 1935.
  • Биохимични процеси при образуването на лечебната поморийска (анхиалска) тиня. – Годишник медиц., 14, 1934/35, 445-472.. 1934/35.
  • Критика на някои от хипотезите за образуването на сероводород в дълбочините на Черно море. – Годишник медиц., 14, 473-486.. 1934/35.
  • Една смъртоносна епизоотия измежду пъстървите на Мусаленските езера. – Годишник медиц., 15, 145-160. (Заедно със З. К. Ячева).. 1935/36.
  • Влиянието на “тежката” вода върху хемолизата и олигодинамията на трифала и живота на някои бактерии. – Годишник медиц., 15, 133-143.. 1935/36.
  • Епидемиология на дизентерията в гр. Свищов през 1937 г. – Годишник медиц., 17, 121-127.. 1937/38.
  • Бактериалната флора в киселото мляко. Критична студия. – Годишник медиц., 15, 343-425. (Заедно със З. К. Ячева).. 1938/39.