Алексей Церетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княз Алексей Церетелев, Церетели
руски дипломат
Княз Алексей Церетелев, Церетели 
Роден: 1848 г.
Починал: 16 май 1883 г. (35 г.)
Бюст паметник в центъра на гр. Батак

Княз Алексей Николаевич Церетелев (Церетели) (на грузински: ალექსი ნიკოლოზის-ძე წერეთელი – Алекси Николозис дзе Церетели) е наследствен грузински княз, дипломат от Русия. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Застъпник на българската национална кауза.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алексей Церетели е роден през 1848 г. в Грузия. Баща му Николоз е чичо на грузинския писател Акаки Церетели. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. Изпратен е като секретар на руския генерален консул в Белград. По-късно е преместен в Руското посолство в Цариград на същата длъжност. В периода 1876-1877 ръководи руските консулства в Одрин и Пловдив.

След края на Априлското въстание(1876) е включен в дипломатическа комисия, която разследва турските зверства в българските земи. Страстен застъпник на българската национална кауза. През същата година заедно с дипломата от САЩ Юджийн Скайлър разработват проект за автономна България представен на Цариградската конференция. Участва активно в конференцията.

Командирован е в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров и участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Проявява се при освобождението на Търново, преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход и битката при Телиш.

След войната е генерален консул на Русия в Пловдив (до 1882). След Берлинския конгрес участва в международната комисия, съставила Органическия устав на Източна Румелия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]