Цветан Каролев (оперен певец)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Цветан Каролев.

---

Цветан Каролев
български певец
Цветан Каролев в юбилейна брошура за 25-годишнината му на сцена. Източник: ДА „Архиви“, 1935 г.
Роден	19 октомври 1890 г. Пловдив, Княжество България
Починал	19 февруари 1960 г. София, Народна република България
Музикална кариера
Инструменти	вокал

Групова снимка по случай юбилея на Иван Вулпе от 1924 г. Каролев е деветият прав от ляво надясно на втория ред

Цветан Райчев Каролев е български оперен певец, баритон, заслужил артист от 1949 година.

Биография

Цветан Каролев е роден през 1890 година в Пловдив в семейството на учителя, богослов, книжовник и действителен член на БАН Райчо Каролев и Мария Андрейчева. В годината на раждането му баща му се мести със семейството си от София в Пловдив, като и на двете места е бил учител и директор на мъжката гимназия в града. Цветан има още петима братя и две сестри.

Средното си образование завършва в София през 1909 година. На 25 ноември 1910 година прави дебюта си на сцената на Българската оперна дружба с изпълнение на ролята на разбойника в операта „Сиромахкиня“. Успоредно с това и учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе.

От 1915 до 1917 година Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 година – в Берлин. След завръщането си в България през 1919 година продължава изявите си в Българската оперна дружба. Активната му певческа кариера трае до 1937 година, като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена (1932, 1933), Будапеща (1933), Берлин (1935) и Загреб (1937). От 1938 до 1953 година работи като инспектор в Софийската народна опера.

Гласът на Каролев се е характеризирал със сила и звучност и е бил особено подходящ за драматични арии. Той прави над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България. Измежду тях са:

• 1910 – Разбойник („Сиромахкиня“ от Емануил Манолов),
• 1911 – Кондофрей („Борислав“ от Георги Атанасов),
• 1911 – Дели Омер („Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев),
• 1911 – Халит ага („Камен и Цена“ от Иванов-Кауцки),
• 1912 – Ескамилио („Кармен“ от Бизе),
• 1913 – Валентин („Фауст“ от Гуно),
• 1914 – Граф ди Луна („Трубадур“ от Верди),
• 1911 – Тахирбег („Тахирбеговица“ от Д. Хаджигеоргиев),
• 1919 – Жермон („Травиата“ от Верди),
• 1919 – Борислав („Борислав“ от Г. Атанасов),
• 1920 – Риголето („Риголето“ от Верди),
• 1922 – Яго („Отело“ от Верди),
• 1922 – Княз Игор („Княз Игор“ от Бородин),
• 1923 – Грязной („Царска годеница“ от Римски-Корсаков),
• 1929 – Иван Владимир („Косара“ от Г. Атанасов),
• 1930 – Холандецът („Летящия холандец“ от Вагнер),
• 1931 – Крали Марко („Крали Марко“ от Кавалжиев),
• 1932 – Петър („Иванко“ от Князев).

През 1949 година получава званието „заслужил артист“, а през 1959 година – орден „Червено знаме на труда“.