Цветан Каролев (оперен певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цветан Каролев.

Цветан Каролев
Цветан Каролев в юбилейна брошура за 25-годишнината му на сцена. Източник: ДА „Архиви“
Цветан Каролев в юбилейна брошура за 25-годишнината му на сцена. Източник: ДА „Архиви“
Информация
Роден
Починал
Групова снимка по случай юбилея на Иван Вулпе от 1924 г. Каролев е деветият прав отляво надясно на втория ред

Цветан Райчев Каролев е български оперен певец, баритон, заслужил артист от 1949 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветан Каролев е роден през 1890 година в Пловдив в семейството на учителя, богослов, книжовник и действителен член на БАН Райчо Каролев и Мария Андрейчева. В годината на раждането му баща му се мести със семейството си от София в Пловдив, като и на двете места е бил учител и директор на мъжката гимназия в града. Цветан има още петима братя и две сестри.

Средното си образование завършва в София през 1909 година. На 25 ноември 1910 година прави дебюта си на сцената на Българската оперна дружба с изпълнение на ролята на разбойника в операта „Сиромахкиня“. Успоредно с това и учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе.[1]

От 1915 до 1917 година Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 година – в Берлин. След завръщането си в България през 1919 година продължава изявите си в Българската оперна дружба. Активната му певческа кариера трае до 1937 година, като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена (1932, 1933), Будапеща (1933), Берлин (1935) и Загреб (1937). От 1938 до 1953 година работи като инспектор в Софийската народна опера.[1]

Гласът на Каролев се е характеризирал със сила и звучност и е бил особено подходящ за драматични арии. Той прави над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България[2]. Измежду тях са:

През 1949 година получава званието „заслужил артист“, а през 1959 година – орден „Червено знаме на труда“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg))  Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 272 – 273.
  2. Спомен за Цветан Каролев, „Алегро виваче“, 29 октомври 2010, Сайт на Българското национално радио. (мъртъв линк)
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България