Бадар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бадер)
Бадар
Бадар
— село —
Поглед към селото от Блаце
Поглед към селото от Блаце
41.8644° с. ш. 21.6881° и. д.
Бадар
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаИбрахимово
Географска областБлатия
Надм. височина364 m
Население15 души (2002)
Пощенски код1044
МПС кодSK
Бадар в Общомедия

Бадар или Бадер (на македонска литературна норма: Бадар) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Блатия на десния бряг на Пчиня.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“

Бадар е споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Бадeриана, край която се намира родното място на император Юстиниан I Таврезиум (днешното село Таор).

В края на XIX век Бадар е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бадеръ (Румя Лака) живеят 120 българи-християни.[1]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бадер има 120 българи екзархисти и в селото фукционира българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бадар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бадер (Bader) като село с неясен етнически състав.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители – 9 македонци, 5 роми и 1 друг.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бадар

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 534 и 827.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 534.