Направо към съдържанието

Ръжаничино

Ръжаничино
Р’жаничино
— село —
Църквата „Света Троица“
Църквата „Света Троица“
41.9267° с. ш. 21.6331° и. д.
Ръжаничино
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаИбрахимово
Географска областБлатия
Надм. височина265 m
Население855 души (2002)
Пощенски код1043
МПС кодSK
Ръжаничино в Общомедия

Ръжаничино (на македонска литературна норма: Р’жаничино) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

Селото се намира на 15 километра югоизточно от столицата Скопие в източния дял на Скопската котловина в областта Блатия от лявата страна на магистралата Скопие - Велес.

В края на XIX век Ръжаничано е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ръженичено живеят 110 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Ръжаничино има 120 българи патриаршисти сърбомани.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Ржаничани е създадена колония, заселена главно със сърби.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ърженичани (Arženičani) като село с неясен етнически състав.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 855 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 628
албанци 32
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 45
бошняци 137
други 13
Селото Ръжаничино
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ над селото Ръжаничино
Родени в Ръжаничино
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  4. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007 
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.