Анри Мишо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Мишо
Henri Michaux
Роден 24 май 1899 г.
Починал 19 октомври 1984 г. (85 г.)
Професия поет, журналист, художник
Националност Флаг на Белгия Белгия
Активен период 1933 – 1984
Жанр езотерика, пътеписи, лирика, критика на изкуството
Направление сюрреализъм
Известни творби „Случаят с кръговата лудост“ (1922)
„Някой си Плюм“ (1930)
„Варварин в Азия“ (1933)
Съпруга Мари-Луиз Термет

Анрѝ Мишо̀ (на френски: Henri Michaux) е белгийски и френски поет, белетрист и художник, една от най-ярките, колоритни и знакови фигури на френската поезия на 20. век. Формално може да бъде причислен към движението на сюрреалистите, но в стилово отношение поезията му се движи по свое собствено русло, което трудно се поддава на точни жанрови определения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анри Мишо е роден на 24 май 1899 г. в белгийския град Намюр. Като юноша мечтае да стане свещеник, но разубеден от баща си следва медицина в Брюксел.

Напуска следването си и пътува из Северна и Южна Америка като моряк от френската търговска флота. Започва да публикува през 1923 г. Поради родителско неодобрение на начина му на живот се премества в Париж, където работи като учител и секретар. Започва да рисува, повлиян от творбите на Паул Клее, Макс Ернст, Джорджо де Кирико и Салвадор Дали. Авангардната му поезия започва да се публикува от 1926 г.

През 1927 пътува от Амстердам до Южна Африка, остава разочарован. По-късно пътува до Азия и в резултат започва да изучава индуистката митология. От това пътуване започва и интересът му към измислени, фантастични пътувания, често гравитиращи между сънища и реалност, и подплатени с хумор.

Между 1937 и 1939 г. Мишо редактира мистично списание. Първата изложба на картините му е през 1937 г. Като писател придобива известност през 40-те години на ХХ в. По време на Втората световна война Мишо се установява в Южна Франция, за да избегне окупацията. Оженва се през 1943 г., но през 1948 г. жена му умира при инцидент и той се концентрира върху рисуване и експерименти с наркотици - на 57 години започва да използва мескалин. Късните му текстове са силно повлияни от наркотични халюцинации. През 60-те прави филм за хашиша и мескалина.

През 1960 г. получава - и приема - награда на Венецианското биенале. Отказва Голямата френска награда за литература през 1965 г. (той е френски гражданин от 1955 г.).

Умира на 17 октомври 1984 г. в Париж.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Характерни за поезията на Мишо са резкият, понякога граничещ с циничното изказ, съчетан обаче с голяма душевна ранимост, която е в основата на най-талантливите му произведения („Забавената“, „По пътя към смъртта“, „Клоун“ и други). В България са издадени ограничен брой негови творби, издадени от издателство „Народна култура“ в преводи на Пенчо Симов (1978 г.) и Николай Кънчев (1981 г.)

Поезията на Мишо представлява своеобразен исторически вододел между творбите на „чистите“ сюрреалисти, чието поколение вече залязва в края на 40-те години на 20 век, и идните поетически поколения. В крак с модата на поетическото си поколение, и Мишо се стреми към остро, максимално изчерпателно опознаване на живота с всичките му крайности, опитва се да „достига границите на езика и разума“, (Пиер Сегерс), което понякога го въвлича в рисковани експерименти с психотропни вещества и наркотици. Да се твърди обаче, че поетическата дарба на Мишо е рожба на наркотиците, е не просто пресилено, но и дълбоко невярно, тъй като поетическият облик на Мишо с характерните за него виждане, стил и изказ започва да се формира още в началото на поетическата му кариера (1922 г.) и продължава да се оформя в поставените от него самия рамки последователно през целия му живот.

В лицето на Мишо френскоезичната поезия намира един от най-ярките изразители на противоречията на века. Макар винаги да остава дълбоко лична, поезията на Мишо не отминава и дълбоката рана на Втората световна война и смъртта, причинена от нея, но тя отново се пречупва през многостенната призма на нестандартния авторов поглед. С движението си към абсурдност в езика и изказа авторът сякаш подчертава гротескните, невиждани разрушения на войната и неестествеността, която тя внася в живота на обикновения човек – дори и такъв факт, че във военно време царевицата е била отглеждана за производство на спирт (заместител на бензина) изведнъж се намира гротескно отразен в стихотворна форма в поезията на Мишо („Извращават царевицата и тя локомотиви движи, но мира забавя“).

Пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

Макар и крайно ограничен в контактите си, Мишо обича да пътешества, като описва пътуванията си по света в редица книги.

През 1930 – 1931 пътешества из Азия или по-точно в Индия, Китай и Япония. Описва това в книгата си „Варварин в Азия“ (Un barbare en Asie, 1933).

По-късно пътешества през двете Америки. Описва Еквадор във своята книга „Еквадор“ (Ecuador, 1939).

През 1955 френски гражданин и прекарва там остатъка от живота си заедно със семейството си. През 1965 печели Националната награда за литература.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Cas de folie circulaire, 1922
  • Les Rêves et la Jambe, 1923
  • Fables des origines, Disque vert, 1923
  • Qui je fus, 1927
  • Mes propriétés, Fourcade, 1929
  • La Jetée, 1929
  • Ecuador, 1929
  • Un barbare en Asie, 1933
  • La nuit remue, 1935
  • Voyage en Grande Garabagne, 1936
  • La Ralentie, 1937
  • Lointain Intérieur, 1938
  • Plume, 1938
  • Peintures. GLM, 1939
  • Au pays de la Magie, 1941
  • Arbres des tropiques, 1942
  • L'Espace du dedans, 1944
  • Épreuves, Exorcismes, 1940 – 1944
  • Ici, Poddema, 1946
  • Peintures et dessins. Le point du jour, 1946
  • Meidosems. Le point du jour, 1948.
  • Ailleurs, 1948
  • Nous deux encore. Lambert, 1948
  • La Vie dans les plis, 1949
  • Poésie pour pouvoir. Drouin, 1949
  • Passages, 1950
  • Mouvements, 1952
  • Face aux verrous, 1954
  • L'Infini turbulent, 1957
  • Paix dans les brisements, 1959
  • Connaissance par les gouffres, 1961
  • Vents et Poussières, 1962
  • Postface à Plume et Lointain intérieur („On est né de trop de mère...“) 1963
  • Désagrégation, 1965
  • Les Grandes Épreuves de l'esprit et les innombrables petites, 1966
  • Façons d'endormi, façons d'éveillé, 1969
  • Poteaux d'angle, 1971
  • Misérable Miracle (La mescaline), 1972
  • En rêvant à partir de peintures énigmatiques, 1972
  • Émergences, Résurgences, 1972
  • Bras cassé, 1973
  • Moments, traversées du temps, 1973
  • Quand tombent les toits, 1973
  • Par la voie des rythmes, 1974
  • Idéogrammes en Chine, 1975
  • Coups d'arrêt, 1975
  • Face à ce qui se dérobe, 1976
  • Les Ravagés, 1976
  • Jours de silence, 1978
  • Saisir, 1979
  • Une voie pour l'insubordination, 1980
  • Affrontements, 1981
  • Chemins recherchés, chemins perdus, transgressions, 1982
  • Les Commencements, 1983
  • Le Jardin exalté, 1983
  • Par surprise, 1983
  • Par des traits, 1984
  • Déplacements, Dégagements, 1985 (посмъртно издание)
  • Rencontres (avec Paolo Marinotti), 1991 (посмъртно издание)
  • Jeux d'encre. Trajet Zao Wou-Ki, 1993 (посмъртно издание)
  • En songeant à l'avenir, 1994 (посмъртно издание)
  • J'excuserais une assemblée anonyme..., 1994 (посмъртно издание)
  • À distance, 1996 (посмъртно издание)

В музиката[редактиране | редактиране на кода]

„З стихотворения на Анри Мишо“ за смесен хор и оркестър (1963) пише Витолд Лютославски. Няколко текста на Мишо са използвани в концерта на американската певица и композиторка Диаманда Галас „Defixiones, Will and Testament“ (1999, CD 2003). Балет, озаглавен „Mouvements“, по стихове и рисунки на Мишо поставя през 2005 г. Мари Шуйнар.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Чоран Е., МишоУпражнения по възхита), в сб. Шемет на скептицизма, София: Панорама, 1996, с.310 – 5
  • Müller-Yao, Marguerite Hui: „Der Einfluß der Kunst der chinesischen Kalligraphie auf die westliche informelle Malerei“, Diss. Бон, Кьолн 1985. ISBN 3883750514
  • Müller-Yao, Marguerite: „Informelle Malerei und chinesische Kalligrafie“, in: „Informel, Begegnung und Wandel“, (hrsg von Heinz Althöfer, Schriftenreihe des Museums am Ostwall; Bd. 2), Дортмунд 2002. ISBN 3611010626
  • Rolf Wedewer, „Die Malerei des Informel. Weltverlust und Ich-Behauptung“, Deutscher Kunstverlag, Мюнхен, 2007. ISBN 342065601

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Henri Michaux“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.