Джорджо де Кирико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джорджо де Кирико
Giorgio de Chirico
италиански художник
Портрет на Джорджо Кирико от Паоло Монти, 1970 г.
Портрет на Джорджо Кирико от Паоло Монти, 1970 г.

Роден
Починал
20 ноември 1978 г. (90 г.)
Националност италианец
Кариера в изкуството
Стил метафизична живопис, необарок, неометафизична живопис
Академия Атински политехнически институт
Мюнхенска художествена академия
Направление живопис
Известни творби Носталгия по безкрайността“ (1913)
Мистерия и меланхолия на улицата“ (1914)
Хектор и Андромаха“ (1916)
Тревожните музи“ (1918)
Повлиян Арнолд Бьоклин[1]
Повлиял Макс Ернст, Ив Танги, Салвадор Дали, Андре Бретон
Семейство
Съпруга Раиса Гуревич
Изабела Паксзвер

Подпис Chirico autograph.png
Джорджо де Кирико в Общомедия

Джорджо де Кирико (на италиански: Giorgio de Chirico) е италиански художник, рисувал живопис в метафизичен, необароков и неометафизичен стил.[2] Характерна за творчеството на Де Кирико е ролята на предметите с тайнствен смисъл, носещ усещане за несигурност и иреалност.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джорджо де Кирико е роден на 10 юли 1888 г. в италианско семейство в гръцкия град Волос, намиращ се на източното крайбрежие на страната.[2]

Де Кирико учи живопис в Атинския политехнически институт от 1899 г., живее във Флоренция и следва и в Мюнхенската художествена академия от 1906 г. От юли 1911 до май 1915 г. живее в Париж, където става близък с Пабло Пикасо, Гийом Аполинер, Андре Дерен и Макс Жакоб. След това служи във Ферара, където през 1917 г. се сприятелява с Карло Кара, с когото и с брат си Алберто Савино става основоположник на движението на метафизичната живопис, основавайки Scuola Metafisica („Школа за метафизична живопис“).[2][1]

От 1909 до 1919 г. рисува в метафизичен стил. Това е най-плодотворният период от живота на Де Кирико. От тези години са творбите „Носталгия по безкрайността“ (1913), „Мистерия и меланхолия на улицата“ (1914), „Хектор и Андромаха“ (1916) и Тревожните музи (1918).[1] След това се занимава с традиционна, академична живопис. От 1925 до 1931 г. отново живее в Париж, след това до 1935 г. отново в Италия и до 1937 г. в САЩ. По време на Втората световна война живее и работи в Италия. След войната рисува в необароков стил, а в средата на 1960-те рисува в неометафизичен стил.[2]

Издава две книги – романа „Хебдомерос“ (1929) на френски и мемоарната книга „Спомени за моя живот“ (1946). „Хебдомерос“ е по-скоро поезия в проза и се отличава с поетичен език.[2][3]

Умира на 20 ноември 1978 г. в Рим.[2]

През 2004 г. картината на де Кирико „Великият метафизик“ е продадена на търг в САЩ за рекордната за негова картина сума от 7,175 млн. щатски долара.[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на де Кирико е железопътен инженер, произхождащ от аристократично сицилианско семейство. Майка му, Джема Червето, е родом от Генуа. Има два брака – с балерината Раиса Гуревич и Изабела Паксзвер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Стоянова, Анелия. Multimedia Box: Джорджо Де Кирико. // Public-republic.com. Public-republic.com, 10 януари 2013. Посетен на 5 юни 2015.
  2. а б в г д е Джорджо де Кирико. // Електронно списание Литературен свят. Издателство „Фльорир“. Посетен на 5 юни 2015.
  3. Поетът Джорджо де Кирико. // Електронно списание Литературен свят. Издателство „Фльорир“. Посетен на 5 юни 2015.
  4. Платно на Джорджо де Кирико бе продадено за рекордна сума от Кристис. // btvnovinite.bg. bTV, 5 май 2004. Посетен на 5 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]