Алберто Савинио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алберто Савинио
Alberto Savinio
Псевдоним Алберто Савинио
Роден Андреа Франческо Алберто де Кирико
25 август 1891 г.
Починал 5 май 1952 г. (60 г.)
Професия художник, писател, музикант, журналист, драматург, дизайнер, композитор
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1918 – 1988

Алберто Савинио (на италиански: Alberto Savinio) (псевдоним на Андреа Франческо Алберто де Кирико) (25 август 1891 - 5 май 1952) е италиански художник, писател, музикант, журналист, есеист, драматург, дизайнер на сцени за представления и композитор.

Братът на художника, Джорджо де Кирико, е сред малкото италианци, участвали в европейското авангардно движение. Неговите дейности често са свързани с философски и психологически теми и е сериозно заинтересован от философията на изкуството.

През живота си Савинио композира 5 опери и пише поне 47 книги, включително множество автобиографии и мемоари. Приживе трудовете на Савинио получават много смесени оценки, често заради перверзното използване на сюрреализма. Той е повлиян от Аполинер, Пабло Пикасо, Жан Кокто, Макс Жакоб и Фернан Леже.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Андреа основно учи в домашни условия с майка си, докато живеят в Гърция. Често изобразява баща си като образователно ограничен, властен и тягостен. От части заради ограничителната си обучаваща среда вкъщи, Андреа заобича Гърция. През ранното си детство Андреа е омагьосън от руините и културата на Древна Гърция, които влияят благоприятно върху неговата креативност и фантазия през детството. Като резултат Андреа по-късно вярва на Гърция за изграждането на неговото критическо мислене.

Андреа има и музикално образование. На 12 години той завършва Атинската консерватория със специалности пиано и музикална композиция. Баща му умира, когато е 14-годишен. Андреа композира Реквием в памет на баща си. Семейството на Андреа след това се завръща в родната си етническа земя в Италия. Но Италия е само временен дом, скоро семейството се премества в Мюнхен, Германия. Докато живее в Германия, Андреа получава уроци по пиано и композиция от прочутия музикант Макс Регер. Под ръководството на Регер, Андреа композира първата си по-голяма творба, операта в 3 действия Кармела. Кармела е забелязана от композитора Пиетро Маскани и музикалния публицист Рикорди.

През 1911 г., когато Андреа навършва 20 години, неговата музика е достатъчно популярна, за да го канят на концерти в Мюнхен. Същата година Андреа става самостоятелен, като се премества в Париж, епицентъра на активност за Европейското авангардно и модернистично движение. Докато живее в Париж, Андреа се запознава с много писатели и художници като Пабло Пикасо, Жан Коктю, Макс Жакоб и Фернан Леже. Андреа развива и интерес в изкуството на мимите през този период.

През 1914 г. в усилие да се различи от прочутия си брат художника Джорджо де Кирико, Андреа започва да използва литературния псевдоним Алберто Савинио.

Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Малко след избухването на Първата световна война Савинио и брат му се връщат в Италия, за да се запишат в италианската армия. Двамата са изпратени във военната болница във Ферара, където се срещат с Карло Кара. Под влиянието на Джовани Папини тримата с Кара създават художественото движение Schola Metafisica (Метафизическо училище), което се превръща в едно от най-значимите движения в италианското изкуство на 20 век.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Проза и есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Hermaphrodito (1918, роман в стихове и проза на френски и италиански език)
  • La casa ispirata (1920)
  • Angelica o la notte di maggio (1927)
  • Tragedia dell’infanzia (1937, автобиография)
  • Achille innamorato (Gradus ad Parnassum) (1938, разкази)
  • Dico a te, Clio (1940, пътепис)
  • Infanzia di Nivasio Dolcemare (1941, автобиография)
  • Narrate, uomini, la vostra storia (1942)
  • Casa «La Vita» (1943, разкази)
  • Ascolto il tuo cuore, città (1944, есе)
  • La nostra anima (1944)
  • Sorte dell’Europa (1945, есе)
  • Introduction à une vie de Mercure (1945)
  • Souvenirs (1945)
  • I miei genitori, disegni e storie di Alberto Savinio (1945)
  • Tutta la vita (1945, разкази)
  • L’angolino (1950)
  • Scatola sonora (1955, есе за музика)
  • Vita dei fantasmi (1962)
  • Nuova enciclopedia (1977, есе)
  • Torre di guardia (1977, есе)
  • Il signor Dido (1978, разкази)
  • Vita di Enrico Ibsen (1979)
  • Il sogno meccanico (1981, есе за кино)
  • Palchetti romani (1982)
  • Capri (1988)
  • La nascita di Venere (2007)

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • La morte di Niobe (1925)
  • Capitan Ulisse (1934)
  • La famiglia Mastinu (1948)
  • Emma B. vedova Giocasta (1949)
  • Alcesti di Samuele (1949)
  • Orfeo vedovo (1950)
  • Vita dell’uomo (1950)

Музикални творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Persée (1913, балет)
  • Deux amours dans la nuit (1913, балет)
  • La Mort de Niobé, (1913, мимическа трагедия за хор, три пиана и оркестър)
  • Les chants de la Mi-Mort, (1914, едноактна лирическа опера)
  • Les Chants de la Mi-Mort (1914, сюита за пиано)
  • Vita dell’uomo (1948, балет)
  • Agenzia Fix (1950, радио опера)
  • Cristoforo Colombo (1952, радио опера)
  • Serenata для фортепиано

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]