Макс Ернст
|
Макс Ернст Max Ernst |
|
|---|---|
| германски художник | |
 През 1976 година |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
|
|
|
| Националност |
 Германия |
| Образование | Бонски университет |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Бонски университет |
| Направление |
Дадаизъм сюрреализъм |
| Семейство | |
| Съпруга |
Луизе Щраус (1918 – 27) Мари-Берт Оренш (1927 – 42) Пеги Гугенхайм (1942 – 46) Доротея Танинг (1946 – 76) |
| Партньор |
Леонора Карингтън Гала Дали (1922 – 1924)[1] |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | |
| Макс Ернст в Общомедия | |
Макс Ернст (на немски: Max Ernst) e германски художник – живописец, график и скулптор, живял дълго време във Франция и Съединените щати, ярък представител на дадаизма и сюрреализма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Макс Ернст е роден на 2 април 1891 година в Брюл, недалеч от Кьолн, като трето от общо девет деца на глухонемия учител Филип Ернст и неговата съпруга Луизе (по баща Коп). Първият контакт с рисуването получава от баща си.
През 1908 година завършва гимназия и от 1909 до 1914 година следва философия, психология и рисуване в университета в Бон. През 1913 година се мести в Париж и се заселва в Монпарнас. От 1918 до 1926 година е женен за бившата си колежка, еврейката Луизе Щраус-Ернст. Двамата имат през 1920 година син Ханс-Улрих Ернст, който става художник с името Джими Ернст.
През 1920 година Ернст организира в Кьолн групата Дада. През 1922 година се връща обратно в Монпарнас и живее заедно с Гала Дали. От 1924 година Ернст е един от най-важните художници на сюрреализма. В края на 30-те години живее с младата художничка Леонора Карингтън.
След началото на Втората световна война е арестуван за кратко като германски гражданин, а след окупацията на Франция – отново от германските власти, но през 1941 година успява да замине за Съединените щати с помощта на богатата Пеги Гугенхайм, за която се жени малко по-късно в Ню Йорк. През 1946 г. се развежда и се жени за художничката Доротея Танинг в Бевърли Хилс, двамата живеят в Седона. През 1953 година се завръща в Париж, а през 1964 година се установява в югоизточна Франция, в провансалското градче Сейян (деп. Вар).
Умира един ден преди 85-ия си рожден ден и е погребан в Пер Лашез в Париж.
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
През 2005 г. е открит музей на Макс Ернст в родния му град Брюл.
Избрани творби[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
„Дадавил“, 1924
„Хабакук“, 1971
Илюстрация към „Повторения“ на Пол Елюар, 1922
Литература за художника[редактиране | редактиране на кода]
- Max Ernst – life and work / ed. by Werner Spies. Köln: DuMont-Literatur-und-Kunst-Verl., 2005
- Max Ernst – plastische Werke / Jürgen Pech (Hrsg.). Köln: DuMont-Literatur-und-Kunst-Verl., 2005
- Max Ernst, die Urschrift der Natur: graphische Werke aus der Sammlung Harald Loebermann / Andrea Wandschneider (Hrsg.). Bönen: Kettler, 2006
- Sprengel macht Ernst: die Sammlung Max Ernst / Ulrich Krempel (Hrsg.). Hannover: Sprengel-Museum, 2006
- Max Ernst, Lithographien – Lewis Carolls Wunderhorn / Renate Goretzki, Josef Sauerborn (Hrsg.). Köln: Bildungswerk der Erzdiözese, 2006
- Schnabelmax und Nachtigall: Texte und Bilder / Hrsg. von Pierre Gallissaires. Hamburg: Ed. Nautilus, 2006
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Макс Ернст в National Galleries of Scotland ((en))
- Музей на Макс Ернст в Брюл ((de))
- Произведения и биография на Макс Ернст в Olga's Gallery ((en))
- Произведения и биография на Макс Ернст в Galerie Ludorff Архив на оригинала от 2009-08-02 в Wayback Machine. ((de))
- Произведения на Макс Ернст в Ten Dreams ((en))
- Gilbert Villemin, „Max Ernst, will-o'-the-wisp“ (Макс Ернст, обяснен за по-младото поколение), 8 октомври 2006 ((en))
- Max Ernst facts, Artfacts.Net ((en))
- Биография на Макс Ернст в serdar-hizli-art.com Архив на оригинала от 2012-10-14 в Wayback Machine. ((en))
|
- ↑ www.surrealismstore.com, Посетен на 1 ноември 2020 г..