Мескалин

Мескалин
	Мескалин
Свойства
Формула	C₁₁H₁₇NO₃
Моларна маса	211,121 u
Идентификатори
CAS номер	54-04-6
PubChem	4076
ChemSpider	3934
KEGG	C06546
MeSH	D008635
ChEBI	28346
ChEMBL	CHEMBL26687
SMILES	COC1=CC(=CC(=C1OC)OC)CCN
InChI	InChI=1S/C11H17NO3/c1-13-9-6-8(4-5-12)7-10(14-2)11(9)15-3/h6-7H,4-5,12H2,1-3H3
InChI ключ	RHCSKNNOAZULRK-UHFFFAOYSA-N
UNII	RHO99102VC
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Мескалин в Общомедия

Мескалинът е халюциногенен алкалоид, добиван от няколко вида кактус пейот (Lophophora williamsii) и двете разновидности на ехинопсис: Echinopsis pachanoi и Echinopsis peruviana.

Мескалинът (3,4,5- триметоксифенил)-етиламин е природно срещан халюциногенен алкалоид от фенилетиламиновата група. Това негово качество кара мозъка да навлезе в изменчиво състояние на съзнание.

Въпреки че е считан за високорисково вещество и е забранен почти навсякъде, в някои държави мескалинът се използва като средство, спомагащо на хората да излизат извън пределите на съзнанието си и по този начин да медитират и да се подлагат на легални психотерапии.

Мескалинът се добива традиционно от мексиканския кактус пейот (Lophophora williamsii). Също така може да се извлече от други кактуси, сред които и кактусът Сан Педро, който е по-популярен от пейота, тъй като израства по-бързо. Може да се синтезира и по изкуствен път от галова киселина.

История

За първи път е добит от кактус на 23 ноември 1897 г. от немския химик Артур Хефтер. По-късно, през 1919 г. Ернст Спас за първи път е синтезирал мескалин по химически път.

През 1927 г. в Германия е публикуван първият научен труд, посветен на ефектите на мескалина.

През май 1953 г. Олдъс Хъксли пръв използва мескалина в дозировка 400 мг и през 1954 г. публикува есето 'Вратите на възприятията', в което описва този експеримент.

По-голямата част от синтетичните аналози на мескалина са синтезирани от химика Александър Шулгин. Описанието на синтеза и влиянието върху човека той описва в книгата си „PiHKAL“.

Употреба

В традиционните извличания на мескалин, пейотът се изкоренява и се изсушава. Полученото се дъвче или се приема накиснато във вода под формата на опияняваща напитка. Въпреки това вкусът му е горчив, затова производителите често го стриват на прах и го слагат в капсули.

Средната дозировка за перорално и интравенозно приемане на мескалин е 300 – 500 мг. Действието започва да се проявява 45 – 60 минути след употреба. Ефектите траят от 8 – 12 часа като обикновено пикът на активност продължава 4 часа, след което има спад на действието с продължителност също 4 часа.

Към половината дозировка е изхвърлена от тялото до 6 часа, но изследванията сочат, че въобще не се метаболизира преди отделяне.

Ефекти

Халюцинациите, получени от мескалина, са по-различни от тези, предизвикани от LSD. Халюцинациите са съвместими с реалните преживявания, но типично засилват възбудата на възприятията. Характерна е ослепителната и бляскава забележимост на цветовете. За разлика от LSD, действието на мескалина не включва изкривеност на формите или калейдоскопични изживявания.

Главният засегнат орган е нервната система.

Наркотично действие

халюцинации със затворени и отворени очи
еуфория
мистични преживявания
ирационалност и затормозеност на мислителния процес
затормозеност на действията

Други

световъртеж
диспептични разстройства
тахикардия
разширени зеници
силно чувство на топлина или на студ
главоболие
тревожност
сухост на лигавиците

В литературата и киното

Известни личности, употребявали мескалин

Външни препратки

Съюзникът и Мескалито Архив на оригинала от 2010-02-06 в Wayback Machine.

Източници

↑ mescaline // PubChem. Посетен на 5 октомври 2016 г. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мескалин“ и страницата Mescaline в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[wikidata-3addfb34e3c2b5a825106fce98cff44b5c36c9d5-v6-1] scaline // PubChem. Посетен на 5 октомври 2016 г. (на английски)

[1]