Технически университет Минна академия Фрайберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Технически университет
„Минна академия“, Фрайберг

Logo TU Bergakademie Freiberg.svg
Основаване 1765
Местоположение Фрайберг, Саксония, Германия
Уебсайт www.tu-freiberg.de
Технически университет
„Минна академия“, Фрайберг
в Общомедия

Технически университет „Минна академия“, Фрайберг (съкр. TUBAF) е университет, намиращ се в средносаксонския град Фрайберг, провинция Саксония, Германия.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1989 година[редактиране | редактиране на кода]

Минна академия Фрайберг е създадена през 1765 г., по време на Просвещението, като школа за висше професионално обучение на миньорите от принц Франц Ксавер фон Заксен по плановете на Фридрих Вилхелм фон Опел (1720-1767), Карл Вилхелм Бено фон Хайниц под името Курфюрстка саксонска минна академия във Фрайберг (от 1806: Кралска саксонска академия във Фрайберг). Откриването било наложително, защото след поражението в Седемгодишната война e трябвало да се форсира минното дело, за да могат да се изплащат наложените репарации.

След като по-рано създадените 4 минни академии – в Потоси (Боливия, 1557 - 1786), Конгсберг (Норвегия, 1757 - 1814), Банска Ставница (1762 - 1919) и Прага (1762 - 1772), не съществуват от дълго време, Минна академия Фрайберг остава най-старото, все още съществуващо висше училище, свързано с минното дело.

Елементарен германий

В академията са открити 2 химични елемента: индий (1863, от Фердинанд Райх и Теодор Рихтер) и германий (1886, от Клеменс Винклер).

До създаването на Техническия университет в Дрезден през 1871 г. Минна академия Фрайберг е най-висшето техническо училище в Кралство Саксония. През 1899 г. университетът е признат за техническо висше училище. През 1905 г. получава право да връчва степен „доктор на инженерните науки“, а през 1939 – „доктор на естествените науки“ (Doctor rerum naturalium).

От 1940 г. има факултет по минно дело и металургия, а от 1955 г. - инженерно-икономически и природно-математически факултет. През 1955 г. е създаден работническо-селският факултет "Вилхелм Пик". В областта на изследователската дейност професорите Ерих Рамлер и Георг Билкенрот (газификация чрез кафяви въглища) са наградени през 1951 г. с „Национална награда на ГДР - първи клас“ за работата им върху високотемпературен кокс от кафяви въглища.

От 1989 година[редактиране | редактиране на кода]

Поздравителна табела край седалището на ТУ Минна академия
Главната сграда на академичната улица

Поради Обединението на Германия по-голямата част от построената инфраструктура на ТУ е правово преоформена.

В днешно време ТУМАФ развива дейност в областта на изследването на полупроводниците заради преместването в района на Фрайберг на предприятие от полупроводниковата индустрия („Силтроник Дойче Солар“ – дъщерна компания на „Соларуърлд“). Заедно с науките за земята и материалните науки ТУМАФ развива все повече и изследванията в областта на екологията.

ТУМАФ се е утвърдил като "университет със затворен кръговрат на веществата", а в световен мащаб – като модерно и екологично висше училище.

От 2003 г. се връчва Наградата "Ханс Карл фон Карловиц" за изключителни успехи в областта на опазването на околната среда, учредена от Многодисциплинарния екологичен център, спонсориран от Обединението за партньорски програми. С наградата трябва да бъдат зачитани изключителни работи на студенти и научни работници, завършили университета.

ТУ е свързан главно с науките за Земята, с което е световноизвестен. Притежава най-голямата колекция от скални и минерални експонати. От 2008 г. тя е изложена в замъка Фройденщайн. ТУМАФ е единственото висше училище в Германия, където се преподава специалността „Индустриална археология“.

Стипендии[редактиране | редактиране на кода]

  • Стипендия "Доктор Ерих Крюгер" [1]
  • Стипендия "Технически университет Минна академия Фрайберг" [2]
  • Стипендия на Провинциалната спестовна каса Фрайберг [3]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Мина "Райхе Цехе"
Мина "Алте Елизабет"
Университетска библиотека
Замъкът "Фройденщайн"

Централно управление[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректорат
  • Дирекция 1 – Управление на сградния фонд и строителството
  • Дирекция 2 – Следване, изследвания и връзки с обществеността
  • Дирекция 3 – Човешки ресурси
  • Дирекция 4 – Управление на финансите

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Университетът има 6 факултета:

  • Факултет по математика и информатика (Факултет 1)
  • Факултет по физика и химия (Факултет 2)
  • факултет по земни науки, геотехника и минн дело (Факултет 3)
  • факултет по машиностроене, изследователска и електротехника (Факултет 4)
  • факултет по материалознание и технология на материалите (Факултет 5)
  • факултет по икономически науки (Факултет 6)

През летния семестър на 2006 в ТУМАФ са се записали общо 4227 студенти, от които 40% жени и 8% чужденци.

Центрове и институти[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен университетски център "Александер фон Хумболт"
  • Университетска библиотека "Георгиус Агрикола"
  • Университетски изчислителен център
  • Академия за изследвания и научни степени
  • Многодисциплинен екологичен център
  • Студентски колеж
  • Институт за научна и техническа история
  • Езиков център
  • Университетски спортен център
  • Медицински център
  • Университетски архив
  • Учебни и изследователски мини "Райхе Цехе" и "Алте Елизабет"
  • Научни сбирки

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Днес ТУМАФ поддържа контакти с 42 университета и други висши училища от цял свят. Ето някои от тях:

Известни преподаватели и студенти[редактиране | редактиране на кода]

Абраам Готлоб Вернер
Александър фон Хумболт

Почетни личности[редактиране | редактиране на кода]

За признание към личности, непринадлежащи към висшето училище, заради техните заслуги към Минна академия Фрайберг, се връчва почетна награда. С нея досега са отличени 4 личности:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Festschrift zum hundertjährigen Jubiläum der königl. Sächs. Bergakademie zu Freiberg am 30. Juli 1866. Dresden. Digitalisat (pdf, 9.72 MB)
  • Bergakademie Freiberg – Festschrift zu ihrer Zweihundertjahrfeier 13. Nov. 1965., 2 Bde., Leipzig.
  • Fathi Habashi: The first schools of mines and their role in developing the mineral and metal industries – Part 1 – 4. Bull. Can. Inst. Min. & Met., 90 (1015): 103–114; 91 (1016): 96–102; 91 (1017): 96–106; 92 (1032): 76–78; Montreal 1997, 1998, 1999.
  • Walter Hoffmann (Hg.): Bergakademie Freiberg – Freiberg und sein Bergbau. Die sächsische Bergakademie Freiberg. Reihe Mitteldeutsche Hochschulen Bd. 7, Weidlich-Verlag, Frankfurt am Main 1959.
  • Eberhard Wächtler, Friedrich Radzei: Tradition und Zukunft. Bergakademie Freiberg 1765–1965. Freiberg 1965.
  • Otfried Wagenbreth (1994): Die Technische Universität Bergakademie Freiberg und ihre Geschichte. Dargestellt in Tabellen und Bildern. Deutscher Verlag für Grundstoffindustrie, Leipzig/Stuttgart 1994, ISBN 3-342-00562-9

В интернет[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Technische Universität Bergakademie Freiberg“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.