Снежанка

Снежанка
	Снежанка
	Снежанка в кристалния ковчег направен от седемте джуджета
Характеристики
Пол	жена
Вид / Раса	човек
Националност	Германия
Филм/сериал	Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)
	Снежанка в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Снежанка.

Снежанка (на немски: Sneewittchen, съвременен немски правопис: Schneewittchen; на английски: Snow White; на руски: Белоснежка) е широко известна литературна героиня, персонаж от немската приказка „Снежанка и седемте джуджета“, позната в различни варианти, най-известен от които е този на Братя Грим, публикуван за пръв път в 1812 г. в първото издание на сборника „Детски и домашни приказки“. Тя е повсеместно популяризирана, чрез едноименната анимационна адаптация от 1937 г., продуцирана от Уолт Дисни. Историята на Снежанка има още и огромен брой публикации, вариации, адаптации и екранизации за деца в различни жанрове по цял свят.

Сред приказките на Братя Грим (в третото им издание) и такава, една от героините в която има подобно име („Белоснежка и Червенорозка“/Schneeweißchen und Rosenrot), а сюжетът включва приключенията на две девойки, които срещат в гората принц, омагьосан от джудже да се превърне в мечка, а когато пак става човек Белоснежка се жени за него, а Червенорозка за брат му; първоначалният издаден вариант е на балтийско-германската писателка Каролине Щал (1816 г.) Във връзка с това името на героинята от „Снежанка и седемте джуджета“ е променено в настоящето (Sneewittchen, вместо Schneeweißchen).

Съществуват и много образи във фолклора и световната литература (включително в произведения със сходен сюжет, предназначени за възрастни, сред които и такива, които пародират класическия), подобни на Снежанка и някои други герои от приказката за нея. Много други вариации на историята съществуват в цяла Европа. В Класификацията на Аарне-Томпсън на традиционните народни приказки е в раздел „Други вълшебни приказки“, в група № 709, именувана на нея и включваща сходна история от редица народи.

В редица страни, повлияни от културата на Съветския съюз, под името Снежанка е позната като помощничка на Дядо Мраз, респективно – на Дядо Коледа.

Фолклорни мотиви

Снежанка в германската приказка (в класическата ѝ версия) е единствена дъщеря на крал, останал вдовец скоро след раждането ѝ. Наречена е така, защото въплъщава идеала за красота – лицето ѝ е „бяло като сняг“, устните ѝ са „алени като кръв“, а косите ѝ са „черни като абанос“. Баща ѝ се жени повторно и изключителната красота, с която е надарена останалата полу-сираче принцеса, разпалва убийствена завист у втората му жена – нейната зла мащеха-магьосница, която също е много красива. Магьосницата има вълшебно огледало, което вижда навсякъде и говори истината. Тя е много суетна и нарцистична личност и магическият предмет ѝ служи да задоволява самолюбието си, чак докато завареницата ѝ толкова се разхубавява, че я измества, като първа по красота. Тогава тя неуспешно се опитва да я убие. Чрез огледалото мащехата винаги успява да открие избягалата Снежанка и прави няколко опита да я унищожи. Добросърдечна и работна, Снежанка привързва към себе си хора, животни и приказни създания, което ѝ помага в края на краищата да преодолее покушенията на вещицата (която се опитва последователно да я премахне с помощта на шал, на колан или на украшение, подобно на чокър, и посредством гребен, който забива в скалпа ѝ). Накрая кралицата успява да я „приспи завинаги“ (един вид да я докара до състояние на дълбока кома) с помощта на отровна червена ябълка, но поставената в кристален ковчег на върха на планината Снежанка е съживена (събудена с целувка) от влюбен в нея принц (по друга версия, при преместване на ковчега по желание на принца парченцето от ябълката, изпада от устата на принцесата и съответно отровата спира да ѝ действа). После Снежанка се омъжва за него, а втората ѝ майка загива трагично.

Характерни приказни елементи в народната приказка, освен самата невинна красавица Снежанка и образите на красивата, но коварна кралица-магьосница, седемте джуджета (от които момичето е приютено, след като бяга от двореца за да не я убие вещицата), кралският егер (ловец), на когото мащехата възлага отначало да я заколи, докато се разхождат в гората, но той я пощадява (в друга версия с това е натоварена една придворна дама) и принцът, който я взема за жена, са и някои артефакти. Те включват магическото огледало, отровната ябълка (особено подло поднесена на момичето от преобразената магьосница, която сама изяжда една част от нея, знаейки че в тази част няма отрова), кристалният ковчег. Сюжетът явно третира правото на кръвното родство, отстраняването на конкурентите при узурпация, отразява народните вярвания и митология. Той утвърждава тържеството след продължителни мъки и премеждия на традиционните морални норми, социалната йерархия и справедливото възмездие, въздадено от провидението над магията и злото. Всички тези неща търпят постепенно развитие, при което по-смущаващите и звучащи аморално мотиви с времето се тушират или отпадат от повествованието. В първото издание например Братя Грим публикуват версия, в който злодеят е ревнивата собствена майка на Снежанка, заменена по-късно с мащеха. В други варианти, вместо донесените от ловеца на кралицата бели дробове и черен дроб на млад глиган, които той представя, че са на девойката, както е написано в оригинала, ловецът носи на мащехата сърцето уж на Снежанка, което може да бъде препратка към старата славянска митология, която включва разкази за вещици, ядящи човешки сърца. По-късно мотивите за канибализъм изчезват, а Снежанка вместо като 7-годишно момиче е представена като 14-годишна девойка. Тя е открита от джуджетата, заспала от умора, след като е почистила и подредила къщата им, а не след като е изяла и изпила всичко в нея и я е разхвърляла, както е в оригинала. Наказанието на мащехата – да танцува до смърт на сватбата ѝ с принца в чифт нажежени (нагорещени до червено) железни обувки, става падане от планината, докато е преследвана от джуджетата, или че сърцето и се пръска от злоба, когато чува за сватбата. В някои от другите варианти джуджетата са разбойници, а вместо да разговаря с магическо огледало, кралицата е води диалог със Слънцето или с Луната.

В индийския епос „Падмавати“ (Padmavati) в стихове, датирани към 1540 г., местната владетелка махарани Нагамати (Nagamati) подобно на мащехата на Снежанка, питаща коя е „най-хубава в света“ (или коя е „най-красива в страната“) задава въпроса „Коя е по-красива, аз или Падмавати?“ на новия си папагал, а той ѝ дава познатия неприятен за нея отговор, който е че с по-раншното ѝ първенство е свършено. Приказката „История за мъртвата принцеса и седемте богатири“ на Александър Пушкин от 1833 г. е като тази за Снежанка, но вместо джуджета в нея присъстват рицари-богатири. В една версия от Албания, записана от Йохан Георг фон Хан, героинята живее с 40 дракона, а нейният вечен сън е причинен от един пръстен. В началото на тази албанска история има момент, в който учителят ѝ настоятелно призовава тя да убие злата си мащеха и да заеме мястото си. Произходът на тази приказка вероятно не е по-стар от Средните векове, а самата местна приказка има две версии: в едната мащехата се опитва да я убие, а в другата (приказката „Ревнивите сестри“), двете ревниви сестри на еквивалентната на Снежанка героиня се опитват да сторят това. И в двете албански приказки смъртта е причинена от споменатия пръстен.

Място на действието и прототип на Снежанка

Д-р Карл Хайнц Бартелс публикува анализ на приказката, от който прави извода, че е възможно, прототип на Снежанка от сборника на Братя Грим да е Мария София фон Ердал (на немски: Maria Sophia Margaretha Catherina von Erthal), родена през 1725 г. в град Лор на Майн (на немски: Lohr am Main) на 65 км югоизточно от Франкфурт на Майн, доживяла дълбока за онова време старост от 71 години. Тя е била благородно момиче, баща ѝ Филип Кристоф фон Ердал (на немски: Philipp Christoph von Erthal), е бил най-висш благородник, наместник на принц-курфюрста на Майнц в Лор, а самият замък – официалната резиденция на принц-курфюрста на Майнц в Лор, е домът на семейството. След смъртта на рождената ѝ майка през 1741, бащата се жени повторно в 1743 г. Мащехата, Клаудия Елизабет фон Рахенщайн (на немски: Claudia Elisabeth von Reichenstein) е властна и изискана жена, която прави всичко на новата си позиция в полза на децата от първия си брак.

Градчето и замъкът Лор са обкръжени от една от най-обширните германски гори, гората Шпесарт. Тя се простира на 2110 кв. км. отчасти в Бавария, отчасти в Хесен, в равнините на Централното плато при река Майн, известни с легендарните Шпесартски горски разбойници и бракониери (на немски: Spessarträuber) – хора вън от обществото, създали своя собствена субкултура. Името на горите „Spechts-Wald“ значи Гора на кълвачите и идва от името на птицата кълвач – Spechts-Hardt. Огледало, наричано „Говорещото огледало“ и високо 1,60 м., се намира в Музея на Шпесарт в замъка Лор (на немски: Spessart Museum – Lohrer Schloss, Lohr am Main), където Мария София е родена. То е произведение на Лорския цех за огледала (на немски: Kurmainzische Spiegelmanufaktur), чиято продукция е била любим подарък за европейските короновани глави, аристократичните дворове и висшето общество чак до Индия и Америка.

Друго място свързвано с приказката е хълмистата местност Седемте планини (Sieben Berge), част от Лайненските планини (ниска планинска верига в състава на Долносаксонските планини, простираща се по поречието на река Лайне между градовете Гьотинген и Хановер), както и курортът Бергфрайхайт в Северен Хесен, известно като „Селото на Снежанка“ (местните смятат за прототип на героинята благородничката Маргарета фон Валдек, която за разлика от класическата версия на образа е била русокоса, а за джуджета – че всъщност са били рудари, работещи в близко находище).

Галерия

1. Кралица пита вълшебното огледало
2. Снежанка в гората
3. Джуджетата намират Снежанка заспала
4. Джуджетата предупреждават Снежанка
5. Кралицата посещава Снежанка
6. Кралицата е отровила Снежанка
7. Принцът събужда Снежанка
8. Кралицата пристига на сватбата

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Снежанка.

Източници

Jacob Grimm & Wilhelm Grimm: Kinder- und Hausmärchen; Band 1, 7. Ausgabe (children's and households fairy tales, volume 1, 7th edition). Dietrich, Göttingen 1857, page 264 – 273.
Karlheinz Bartels: Schneewittchen – Zur Fabulologie des Spessarts (2nd edition). Geschichts- und Museumsverein Lohr a. Main, Lohr a. Main 2012, ISBN 978-3-934128-40-8, page 56 – 59.
Heidi Anne Heiner. „Tales Similar to Snow White and the 7 Dwarfs“. Посетен на 22 септември 2010.
Kay Stone, „Three Transformations of Snow White“ pp. 57 – 58 James M. McGlathery, ed. The Brothers Grimm and Folktale, ISBN 0-252-01549-5
Maria Tatar, The Hard Facts of the Grimms' Fairy Tales, p 36, ISBN 0-691-06722-8
Karlheinz Bartels: Schneewittchen – Zur Fabulologie des Spessarts. Second Edition, Lohr 2012, publisher: Geschichts- und Museumsverein Lohr a. Main, the local historical society, ISBN 978-3-934128-40-8; cf. an academic review by Theodor Ruf: Die Schöne aus dem Glassarg. Schneewittchens märchenhaftes und wirkliches Leben. Würzburg: Königshausen und Neumann, 1994, p. 12ff, 49ff; ISBN 3-88479-967-3
Summary of Bartel's analysis cf. a handout distributed by the Spessartmuseum Архив на оригинала от 2015-11-01 в Wayback Machine., Schloßplatz 1, Lohr am Main. Cf. also summary of Bartel's analysis: Snow White – a native girl from Lohr am Main^{[неработеща препратка]}.
Werner Loibl, Schneewittchens herrische Stiefmutter (The domineering stepmother of Snow White), Lohrer Echo, 28.08.1992 with further references.
^ Werner Loibl, Die kurmainzische Spiegelmanufaktur Lohr am Main in der Zeit Kurfürst Lothar Franz von Schönborn (1698 – 1729), p. 277f, in the catalogue: Glück und Glas, Zur Kulturgeschichte des Spessarts, Munich, 1984; Loibl is the foremost expert in the history of 17th and 18th-century glasshouses in Germany, according to Dedo von Kerssenbrock-Krosigk, formerly Curator of European Glass at the Corning Museum of Glass (Corning, NY), since 2008 Director of the Hentrich Museum of Glass (Düsseldorf, Germany). Cf. now the history of the 17th- and 18th-century glasshouses in Lohr and in the Spessart written by Werner Loibl: Die kurmainzische Spiegelmanufaktur Lohr am Main (1698 – 1806) und die Nachfolgebetriebe im Spessart, 3 volumes, Aschaffenburg 2012, ISBN 978-3-87965-118-4.
JG v. Hahn (1864). Griechische und albanesische Märchen, Volume 2, „Schneewittchen“, pp. 134 – 143. W. Engelmann, Leipzig.
Adapted by Amy Friedman (06/02/2013). "Nourie Hadig (an Armenian folktale)". Uclick.
Orr, Christopher (2012-06-01). „'Snow White and the Huntsman': The Visuals Dazzle, the Performances Don't“. The Atlantic. Посетен на 4 юни 2013.
Pushkin, Alexander: „The Tale of the Dead Princess and the Seven Knights“, Raduga Publishers, 1974
„Snow White and the Seven Dwarfs“. Посетен на 23 септември 2010.
Barrett, Annie. „Julia Roberts' Snow White movie titled 'Mirror, Mirror' | Inside Movies | EW.com“. Insidemovies.ew.com. Посетен на 27 май 2012.
Relativity Confirms Julia Roberts In Snow White Pic. Deadline.com.
Breznican, Anthony (2011-03-26). „Armie Hammer cast as prince in 'Snow White'“. Entertainment Weekly. Посетен на 28 март 2011
twitter.com
„US Patent and Trademark Office – Snow White trademark status“. Посетен на 28 юни 2013