Джачинто Факети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джачинто Факети
Лична информация
ПрякорЧипе
Роден
Джачинто Факети
18 юли 1942 г.
Починал4 септември 2006 г. (64 г.)
Милано, Италия
Ръст187 cm
ПостЛяв бек
Юношески отбори
1956–1960 Тревилиезе
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1960–1978 Интер476(59)
Национален отбор
1963–1977 Италия94(3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Джачинто Факети в Общомедия

Джачинто Факети (на италиански: Giacinto Facchetti) е италиански футболист, защитник.

Роден е на 18 юли 1942 град в Тревильо. Починал на 4 септември 2006 г. в Милано.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе в „Тревилиезе“ от 1956 до 1959 г., като юноша, а професионалната му кариера започва и завършва в „Интер“ от 1960 до 1978 г. Шампион през 1963, 1965, 1966 и 1971 г., носител на купата през 1978 г. Носител на КЕШ и Междуконтиненталната купа през 1964 и 1965 г. Финалист за КЕШ през 1967 и 1972 г. Има 634 мача и 75 гола в първенството, които го правят най-резултатният защитник за всички времена в Италия. Има 94 мача (70 като капитан) и 3 гола в националния отбор, където дебютира на 27 март 1963 г. срещу Турция 1:0 в Истанбул, последен мач на 16 ноември 1977 г. срещу Англия 0:2 в Лондон. Участва на СП-66, ЕП-68 (първо място, капитан), СП-70 (второ място, капитан) и СП-74. Футболист № 1 на Италия през 1968 г. Футболист № 2 в Европа през 1965 г. Включен в отбора на ФИФА за прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. През Март 2004 г. е назован от Пеле за един от най-великите 125 живи футболисти в Света. Носител на приза на ЮНЕСКО „Пиер дьо Кубертен“ през 1981 г. Като ляв атакуващ бранител прави революция с авангардните за времето си включвания в нападение, като нерядко бележи и голове. Пример за универсален играч във футбола. Една от легендите на „Интер“ в най-славния период на клуба, известен на привържениците, като ерата на „Великият Интер“. Освен като изключителен футболист и ръководител, Джачинто ще бъде запомнен и като истински джентълмен – заради неговия характер, феърплей и лидерски умерния, който го правят природно роден талант и капитан, както на Интер, така и на Италия. Получавал е червен картон само веднъж, при това за саркастично аплодиране на рефера.

По-късно е клубен мениджър, отговарящ за връзките с обществеността. От януари 2004 г. е президент на „Интер“. След неговата смърт, ръководството на Интер оттегля фланелката с номер 3 в чест на легендата, като последния футболист имал привилегията да я носи е Николас Бурдисо.

Капитани на ФК Интер
Предшественик Период Наследник
Сандро Мацола Джачинто Факети
1977-1978
Грациано Бини