Николо Барела
Николо Барела | |||||||||
С екипа на Италия през 2021 г. | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | 7 февруари 1997 г. | ||||||||
Ръст | 172 см | ||||||||
Пост | Полузащитник | ||||||||
Настоящ отбор | |||||||||
Отбор | Интер | ||||||||
Номер | 23 | ||||||||
Договор до | 30 юни 2026 г. | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 1 май 2024. 2. Информацията е актуална към 24 март 2024. * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
Николо Барела в Общомедия |
Николо Барела (на италиански: Nicolò Barella) е италиански футболист, полузащитник, който играе за Интер.
Известен със своите технически способности, скорост и креативност, той често е признат за един от най-добрите полузащитници в света.[1][2][3][4]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Каляри
[редактиране | редактиране на кода]Барела е юноша на Каляри Калчо. Той прави дебюта си на 4 май 2015 г. срещу Парма, заменяйки Диего Фариас в 68-ата минута в домакинската победа с 4:0.[5]
През януари 2016 г. той е пратен под наем в Комо в Серия Б, където играе титуляр за втората част на сезона.[6][7]
На 17 септември 2017 г. след като се завъръща в Каляри, той отбелязва първия си професионален гол в Серия А срещу СПАЛ 2013 при домакинска победа с 2:0.[8] Три месеца по-късно става най-младият капитан в историята на Каляри, на възраст от 20 години, 10 месеца и 9 дни.[9]
На 24 февруари 2019 г. в мача срещу Сампдория, който е загубен с 0:1, Барела достига кота 100 мача с фланелката на Каляри на 22-годишна възраст.[10] В края на сезона Барела е играчът с най-голям брой възстановени топки (253) в Серия А 2018/19, като също така печели наградата Премио Булгарели номер 8 за най-добър полузащитник на сезона и е включен за за първи път в отбора на годината в Серия А.
Интер Милано
[редактиране | редактиране на кода]На 12 юли 2019 г. преминава под наем в Интер със задължение за закупуване с четиригодишен договор, който влиза в сила след периода на наема.[11] Той прави клубния си дебют на 26 август срещу Лече; влиза от резервната скамейка през второто полувреме на мястото на Матиас Весино и по-късно помага за гола на Антонио Кандрева при евентуалната домакинска победа с 4:0 в първия мач на Интер от сезон 2019/20 в Серия А.[12] Барела прави своя дебют в Шампионската лига на 17 септември срещу Славия Прага; след като влиза от резервната скамейка на мястото на Марсело Брозович през второто полувреме, като вкарва изравнителен гол в добавеното време, за да помогне на Интер да направи равенство 1:1, което е първият му гол за Интер.[13] На 9 ноември вкарва първия си гол в Серия А, когато Интер обръща за 2:1 над ФК Верона.[14] Вкарва първия си гол в Купата на Италия на 29 януари 2020 г. при домакинска победа с 2:1 над Фиорентина в четвъртфиналите на турнира.[15] С отбора стига до финала на Лига Европа през 2020 г., където губи от Севиля. В края на сезона е включен в отбора на годината в Серия А и състава на сезона в Лига Европа.
На 17 януари 2021 г. Барела асистира за първия гол на Артуро Видал и вкарва жизненоважен втори при домакинската победа с 2:0 срещу шампиона Ювентус в Серия А.[16] В края на сезон 2020/21 Барела печели Скудетото и е избран за най-добър халф от Лига Серия А, както и включен (за трето поредно издание) в отбора на годината 2020/21.
На 5 ноември 2021 г. Барела подписва удължаване на договора си с Интер, което го задържа в клуба до 2026 г.[17] В края на сезон 2021/22, след като печели Купата на Италия и Суперкупата на Италия, Барела (и неговият съотборник Хакан Чалханоглу) правят общо 12 асистенции, което е най-високият брой за играч на Интер от Opta, които започват да събират такива данни през 2004/05.[18] В края на сезона е включен в Отбора на годината в Серия А 2021/22 за четвърта поредна година.[19]
През сезон 2022/23 Барела отново печели Купата на Италия и Суперкупата на Италия с Интер. Във финала на Купата на Италия той асистира на Лаутаро Мартинес за втория гол на Нерадзурите. Награден отново с титлата за най-добър халф и включен в отбора на годината за пета поредна година. В Шампионската лига Барела достига финал с Интер, което е първият път, когато клубът достига финал от 13 години.[20] Получава наградата Играч на мача по време на турнира за изключителното си представяне при равенството 3:3 срещу ФК Барселона в груповата фаза, в което отбелязва първия гол.[21]
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]С отбора на Италия до 19 г., Барела участва в европейското първенство за юноши през 2016 г., завършвайки на второ място.
С Италия до 20 г. играе на Световното първенство до 20 г., завършвайки на трето място.
Дебютира с отбора на Италия до 21 г. на 1 септември 2017 г. в контрола, загубена с 0:3 от Испания до 21 г.
Барела получава повиквателна за мъжкия състав на Италия от Джампиеро Вентура за квалификациите за Мондиал 2018 срещу Република Македония и Албания през октомври 2017 г.[22]
Дебютира за Италия на 10 октомври 2018 г., под ръководството на Роберто Манчини в равенство 1:1 срещу Украйна в Генуа.[23]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Отборни
[редактиране | редактиране на кода]- Интер
- Серия А (2): 2020/21[24], 2023/24[25]
- Копа Италия (2): 2021/22, 2022/23[26]
- Суперкопа Италиана (3): 2021, 2022[27], 2023[28]
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Номинация за Златна топка на „Франс Футбол“ (2): 2021,[29] 2023[30]
- Отбор на годината в Серия А (5): 2018/19,[31] 2019/20,[32] 2020/21,[33] 2021/22,[31] 2022/23[34]
- Отбор на сезона в Лига Европа: 2019/20[35]
- Най-добър полузащитник в Серия А (2): 2020/21,[36] 2022/23[37]
- Отбор на сезона в Серия А: 2022/23[38]
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]- Италия
Ордени
[редактиране | редактиране на кода]- 5ти Клас / Рицар: Орден за заслуги пред италианската република: 2021[39]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lane, Barnaby. The 10 best midfielders in world soccer right now // Посетен на 3 July 2022.
- ↑ FC 100 best men's soccer attacking midfielders, 2022-23 // 4 July 2023. Посетен на 7 October 2023.
- ↑ Ajith, Shambhu. 10 best midfielders in the world this season (2022-23) // 12 June 2023. Посетен на 7 October 2023.
- ↑ Campadale, Susy. Capello: ‘Barella in top three midfielders’ // 28 February 2021. Посетен на 7 October 2023.
- ↑ Cagliari vs. Parma – 4 май 2015 – Soccerway // soccerway.com. Посетен на 8 юни 2015.
- ↑ 2018 FIFA World Cup Russia™ - Players - Nicolo BARELLA // Посетен на 10 ноември 2018.
- ↑ Nicolò Barella - national football team player // Посетен на 10 ноември 2018.
- ↑ Spal-Cagliari 0-2: decidono Barella e Joao Pedro // 17 September 2017. Посетен на 19 June 2019.
- ↑ Zara, Furio. Barella, tamburo sardo a colpi di tackle // 6 January 2019. Посетен на 3 June 2023.
- ↑ Altro record per Barella. Tocca le 100 presenze in rossoblù // 25 February 2019. Посетен на 3 June 2023.
- ↑ Nicolò Barella is an Inter player! // Inter Milan, 12 July 2019. Архивиран от оригинала на 2019-07-12. Посетен на 2024-05-01.
- ↑ Inter-Lecce 4-0: Brozovic, Sensi, Lukaku e Candreva, quanti sorrisi per Conte // Il Corriere dello Sport. 26 August 2019. Посетен на 17 September 2019.
- ↑ Inter Milan 1–1 Slavia Prague // BBC Sport. 17 September 2019. Посетен на 17 September 2019.
- ↑ Inter fights back to beat Verona and move top of Serie A // Sportsnet, 9 November 2019. Посетен на 30 January 2020.
- ↑ Inter Milan 2–1 Fiorentina // BBC Sport, 29 January 2020. Посетен на 30 January 2020.
- ↑ INTER STATS Vidal's goal, Barella the all-rounder and Bastoni's long ball... // Inter Official Site, 18 January 2021. Посетен на 2 May 2021.
- ↑ NICOLO BARELLA EXTENDS INTER STAY TILL 2026 // Internazionale Milano, 5 November 2021. Посетен на 5 November 2021.
- ↑ Inter Stats. The figures behind the last win of the season // 23 May 2022. Посетен на 25 May 2022.
- ↑ Milan pigliatutto, premiati Pioli, Maldini e 4 giocatori. Leao il migliore: "Qui sono maturato" // 17 October 2022. Посетен на 17 October 2022.
- ↑ Poole, Harry. Inter reach first Champions League final since 2010 // 16 May 2023. Посетен на 3 June 2023.
- ↑ Nicolo Barella Named As Inter Milan’s MOTM In 3-3 Champions League Draw With Benfica // 20 April 2023. Посетен на 3 June 2023.
- ↑ Barella and Inglese called up by Italy // Football Italia. Tiro Media, 1 октомври 2017. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ Italy: Azzurri held by Ukraine // Football Italia, 10 октомври 2018. Посетен на 12 октомври 2018.
- ↑ Inter end Juventus' Serie A dominance with first title in 11 years // 2 May 2021. Посетен на 2 May 2021.
- ↑ Inter Milan get second star, seal 20th scudetto by winning Derby della Madonnina // 22 April 2024. Посетен на 22 April 2024.
- ↑ Mackenzie, Alasdair. Fiorentina 1-2 Inter Milan - Lautaro Martinez scores double as the Nerazzurri defend Coppa Italia // 24 May 2023. Посетен на 24 May 2023.
- ↑ AC Milan 0-3 Inter Milan: Simone Inzaghi's side ease to Supercoppa win over rivals to defend title // 18 January 2023. Посетен на 18 January 2023.
- ↑ L`INTER VINCE LA EA SPORTS FC SUPERCUP! // Lega Serie A, 22 January 2024. Архивиран от оригинала на 2024-01-22. Посетен на 2024-05-01.
- ↑ La liste complète des nommés pour le Ballon d'Or 2021 // L'Équipe, 8 October 2021. Посетен на 6 September 2023.
- ↑ Ballon d'Or 2023: la liste complète des nommés // L'Équipe. 6 September 2023. Архивиран от оригинала на 6 September 2023. Посетен на 6 September 2023.
- ↑ а б Gran Gala del Calcio 2019 winners // Football Italia, 2 December 2019. Посетен на 2 December 2019.
- ↑ Gran Galà del Calcio: The winners // Football Italia, 19 March 2021. Посетен на 19 March 2021.
- ↑ Lukaku, Ronaldo and Conte win Serie A awards for 2020-21 // Football Italia, 21 March 2022. Посетен на 21 March 2022.
- ↑ Gran Galà del Calcio: tutti i vincitori della serata LIVE // 4 December 2023. Посетен на 5 December 2023.
- ↑ UEFA Europa League Squad of the Season // Union of European Football Associations, 26 August 2020. Посетен на 26 August 2020.
- ↑ The MVPs of the 2020/2021 Season: Nicolò Barella Best Midfielder // Serie A, 31 May 2021. Архивиран от оригинала на 2021-06-03. Посетен на 31 May 2021.
- ↑ The MPSs of the Serie A 2022/2023 // Serie A, 2 Jun 2023. Архивиран от оригинала на 2 June 2023. Посетен на 2 June 2023.
- ↑ EA Sports™ FIFA 23 Serie A Team of the Season // Serie A, 2 June 2023. Посетен на 2 June 2023.
- ↑ Mattarella ha conferito onorificenze motu proprio ai giocatori e allo staff della Nazionale vincitrice del campionato europeo // quirinale.it, 16 July 2021. Архивиран от оригинала на 2021-07-16. Посетен на 2022-10-19.
|
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicolò Barella в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |