ФК Парма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
ФК Парма
Parma Football Club SpA
ParmaCalcio1913 logo-400x400.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище „жълто-сините“ (Gialloblu),
„Кръстоносците“ (Crociati)
Основан 27 юли 1913 г.
27 юли 2015 г.
Стадион Стадио Енио Тардини
Капацитет 22 359
Собственик Desports Group
Президент Flag of the People's Republic of China.svg Джианг Лизанг
Старши треньор Flag of Italy.svg Роберто Д'Аверса
Първенство Серия А
2017/18 Серия Б, 2-ро /промоция/
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Парма в Общомедия

Парма (на италиански: Parma Calcio 1913) е италиански футболен клуб от град Парма, област Емилия-Романя, който след като обявява фалит през март 2015 г. прекратява съществуването си през юни същата година. За негов наследник се приема, понастоящем състезаващия се в италианската Серия А отбор на Парма Калчо 1913.

Kлубът играе домакинските си мачове на Стадио Енио Тардини, често наричан просто Il Tardini, от 1923 г.

Финансиран от Калисто Танци, клубът печели 8 трофея между 1992 и 2002 г., период, в който постига най-доброто си класиране, като второ място през сезон 1996/97. Парма печели 3 Копа Италия, 1 Суперкопа Италиана, 2 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 1 Купа на УЕФА.

Финансови проблеми възникват в края на 2003 г. от скандала "Пармалат", който води до срив на компанията-майка и функционирането на клуба попада в контролирана администрация до януари 2007 г. Парма е обявен в несъстоятелност през 2015 г. и повторно основан в Серия Д, като последват 3 директни промоции, за да се завърне в Серия А през 2018 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1913-1968)[редактиране | редактиране на кода]

Клуб е създаден през юли 1913 г. като „Верди футбол клуб“ (Verdi Football Club) в чест на стогодишнината на известния оперен композитор Джузепе Верди, роден в провинция Парма.[1] Той приема жълто и синьо като клубни цветове.[2][3] През декември същата година, Парма Фут Бол Клуб се формира от много от първите играчи на клуба и започва да носи бели екипи с черен кръст.[4] Парма започва да играе футбол в лигата по време на сезон 1919/20 след края на Първата световна война. Изграждането на стадион "Стадио Енио Тардини" започва две години по-късно.[5] Парма става член-основател на Серия Б, след като завършва като подгласник в Prima Divisione в сезон 1928/29. Клубът остава в Серия Б в продължение на три години, преди да изпадне и да промени името си на Асочиационе Спортива Парма през 1931 г. В сезон 1935/36, Парма става член-основател на Серия Ц, където клубът играе, докато печели промоция обратно в Серия Б през 1943 г. Италианският футбол е в застой след Втората световна война, въпреки че отборът играе в Campianto Alta Italia през 1944 г.

Парма през сезон 1956/57

След възстановяването на организирания футбол, Парма прекарва три години в Серия Б, след което се разделя в две регионални дивизии, преди отново да изпадне през 1948/49 в Серия Ц. Там прекарва още пет сезона, преди единадесетгодишната магия в Серия Б, която включва постигането на 9-то място през 1954/55, клубен рекорд по това време. Това е епоха, в която играчите на клуба имат други работни места или все още са ученици. Парма дебютира на европейско състезание през сезон 1960/61, побеждавайки швейцарския Белинзона в Coppa delle Alpi, но изпада в Серия Ц през сезон 1964/65. Парма прекарва само един сезон в Серия Ц, преди още едно последващо изпадане, този път в Серия Д през 1966 г.

Възраждане и усъвършенстване (1968-1989)[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е в хаос и е е разпореден в ликвидация от съда в Парма през 1968 г., променяйки името си на ФК Парма тази година. През 1969 г. друг местен отбор, Асочиационе Калчо Пармензе, печели промоция в Серия Д. На 1 януари 1970 г. АК Пармензе придобива спортния лиценз на ликвидирания клуб, създаден през 1913 г. Това означава, че той има право да използва екипите с кръста, емблемата и името на града.[6] Това води до промяна както от финансова, така и от спортна гледна точка, тъй като отбора става шампион в Серия Д и прекарва три години в Серия Ц, преди промоцията в Серия Б, но това е кратък престой. Завръщането в Серия Б не се материализира до края на 1970-те и клубът отново продължава само един сезон във втората дивизия на италианския футбол.

Парма в класическите си екипи през сезон 1973/74.

Под ръководството на Чезаре Малдини, Парма отново се връща в Серия Б, след като печели първото място през 1984 г. с победа в последния ден над Санремо. Стефано Пиоли отбелязва единственият гол в мача. Дуковете отново прекарват само една година в Серия Б, завършвайки на дъното и изпадат. Ариго Саки обаче успява да върне клуба в Серия Б през 1986 г., след един сезон в третото ниво. Отборът се радва на добър успех през сезона, като пропуска промоцията само на 3 точки и отстранява Милан от Копа Италия, което убеждава собственика Силвио Берлускони да назначи Саки за треньор на росонерите. Заместникът на Саки, Зденек Земан е уволнен само след седем мача и е сменен от Джампиеро Витали, който осигурява две последователни места в средата на таблицата.

Успех и несъстоятелност (1989-2004)[редактиране | редактиране на кода]

Невио Скала е назначен за треньор през 1989 г. Парма на Скала прави историческа промоция през 1990 г. в Серия А с 2:0 победа над Реджана.[7] Инвестициите от страна на компанията-майка "Пармалат" помагат за подобряване на състоянието на отбора, а клубът дебютира в Купата на УЕФА през 1991 г.[8][9] Скала печели 4 трофея. Първият от тях е Копа Италия през 1991/92, побеждавайки Ювентус с 2:1. На следващата година е първият международен триумф с победа с 3:1 в Купата на носителите на купи над белгийският Антверп на Уембли.[10] Следващият сезон е успешен за Суперкупа на УЕФА, надделявайки с 3:1 над Милан, но Парма губи с 1: 0 от Арсенал (Лондон) за КНК през 1994 г. Последният успех на Скала с Парма е в друг финал срещу Ювентус: Дино Баджо вкарва два пъти, за да даде на Парма Купа на УЕФА, но Ювентус отмъщава на финала на Копа Италия. Заменен от Карло Анчелоти, Скала напуска през 1996 г. и е популярен треньор със спечелените трофеи и защото отборът играе атрактивен футбол.

Анчелоти обновява отбора и го класиа на 2-ро място през 1997 г.[7][11][12] След това Парма дебютира в Шампионската лига на следващата година. Алберто Малесани е назначен като треньор през 1998 г. и клубът печели финала на Копа Италия срещу Фиорентина и Купата на УЕФА срещу Олимпик Марсилия на стадион Лужники в Москва с 3:0 през 1999 г. През август 1999 г. е спечелена Суперкопа Италиана. През 2000 г. Ернан Креспо е продаден на Лацио за световно рекордна сума от €58.5 млн. и Малесани напуска.

При Ренцо Уливиери, клубът губи финала на Копа Италия от Фиорентина. При Пиетро Карминяни през 2002 г., Парма печели третия си трофей Копа Италия срещу Ювентус и завършва извън първите шест за първи път от промоцията през 1990 г. През април 2004 г. клубът е обявен в несъстоятелност след финансовата криза на "Пармалат" и остава в специална администрация в продължение на три години.[13][14][15]

Възраждане и нов фалит (2004-2015)[редактиране | редактиране на кода]

Клубът се преформира като Parma Football Club SpA през юни 2004 г.[16] (като дъщерно дружество на ликвидирания Parma AC SpA), а през сезон 2004/05 се свлича до 17-то място в Серия А - въпреки 23-те гола на Алберто Джилардино, който впоследствие е продаден за €25 милиона[17], а треньори постоянно идват и си отиват. Парма завършва следващия сезон, първият без европейско участие от 1991 г. насам, на 10-то място, но се завръща през 2006 г. след скандала Калчополи.

Клаудио Раниери е треньор на Парма през втория полусезон на 2006/07.

На 24 януари 2007 г. Томазо Гирарди купува клуба от администрацията и става негов собственик и президент.[18] Клаудио Раниери спасява отбора от изпадане в Серия Б в последния ден на сезон 2006/07 след назначаването му през февруари.[19][20] Въпреки това, под поредица от треньори, битката на Парма с изпадането през следващата година не е успешна, изпращайки клуба в Серия Б след 18 години на топ ниво.[21]

Франческо Гуидолин връща Парма обратно в Серия А и го класира там на 8-мо място при завръщането си през 2009/10, като за малко не се класира за Лига Европа, където са изпреварени от Удинезе Калчо. През май 2010 г. Гуидолин е сменен от Паскуале Марино, който е уволнен през април 2011 г., когато Парма отново се бори за оцеляване.[22][23][24] Под ръководството на Франко Коломба, Парма се спасява. През януари 2012 г. Коломба е заменен от Роберто Донадони, след 5 мача без победа, завършили със загуба 0:5 от Интер и новият треньор класира тима до 8-мо място за седем мача.[25][26]

През 2014 г. Донадони извежда Парма до 6-то място в Серия А и го класира за Лига Европа за пръв път от 2007 г. насам, но Парма не е допуснат до участие, поради забавяне на плащането заплати, данък върху доходите, което не отговаря на условията за лиценз на УЕФА, за който клубът ще бъде с отнети точки по време на сезон 2014/15.[27][28] Финансовите проблеми предизвикват последователност от промени в собствеността и евентуален фалит на клуба през март 2015 г., с общо пасиви от €218 млн., включително €63 млн. неплатени заплати.[29] Клубът е допуснат да завърши сезона, но завършва в дъното на 20-то място.

Ново начало (2015-)[редактиране | редактиране на кода]

Нов клуб, S.S.D. Parma Calcio 1913 е създаден през юли 2015 г., като взима името си от годината на основаване на предшественика на клуба и осигурява място в Серия Д 2015/16 по чл. 52 на Н.О.И.Ф. като представител на град Парма.[30] Най-успешният треньор в историята на клуба - Невио Скала е избран за президент, а бившият играч Луиджи Аполони за треньор.[31] В първия сезон на клуба, той продава над 9000 сезонни карти, рекорд за Серия Д.[32] Парма постига промоция в професионалната Лега Про, завършвайки сезона на първо място с 94 точки от 38 мача и без загуба от 28 победи и 10 равенства.[33][34]

През сезон 2016/17 завършва на 2-ро място в група B, но печели промоция за Серия Б след победа с 2:0 над Алесандрия на плеойфа за промоция.[35] На 18 май 2018 г. Парма реализира трета промоция за три сезона и се завръща в елита, като става първият италиански футболен клуб, постигнал това.[36]

Емблеми[редактиране | редактиране на кода]

Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

„Парма“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи.

„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач на 23 юли 2011 г. в Италия като срещата завършва 3 – 0 за „Парма“ [37].

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА
  • Победител (2): 1994/95, 1998/99
Суперкупа на Европа
  • Победител – 1993
КНК
  • Победител 1992/93
    • Финалист 1993/94
Купа на Италия
  • Победител (3): 1991/92, 1998/99, 2001/02
    • Финалист: 1994/95, 2000/01
Суперкупа на Италия
  • Победител – 1999
Серия А
  • Вицешампион 1996/97
Серия Б
  • Шампион 1989/1990
Серия Ц
  • Шампион (7) 1928/29, 1943/44, 1953/54, 1972/73, 1978/79, 1983/84, 1985/86
Серия Д
  • Шампион 1969/70, 2015/16

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Ернан Креспо е един от голмайсторите на Парма през годините.

Бивши треньори[редактиране | редактиране на кода]

Български футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Codice etico. // Посетен на 24 December 2014.
  2. Sappino (2000), p. 986
  3. Parma Club History. // Football-Italia.net. Football Italia. Посетен на 12 January 2012.
  4. Parma. // Goal.com. Goal.com. Посетен на 5 January 2011.
  5. Stadium. // FCParma.com. Parma F.C.. Посетен на 22 December 2013.
  6. Da Giuseppe Verdi a Wembley.... // Gazzetta di Parma. Editrice Gazzetta di Parma.
  7. а б Parma: '90s Phenomenon. // GhostGoal.co.uk. 19 May 2010. Архив на оригинала от 17 August 2011. Посетен на 31 July 2010.
  8. Barber, Tony. Bondi invites bids for Parma. // Financial Times. 11 January 2005. Посетен на 25 July 2011.
  9. Morrow (2003), p. 202
  10. Wilson, Steve. Top 10...Euro underdogs. // Football-Italia.net. Football Italia. Посетен на 12 December 2010.
  11. Crespo "speechless" after making Parma return. // Soccernet.ESPN.Go.com. ESPN (UK), 30 January 2010. Посетен на 15 December 2010.
  12. Marcotti, Gabriele. Tactical switch. // The Times. London, Times Newspapers, 24 May 2005. Посетен на 20 July 2010.
  13. Parmalat: Timeline to turmoil. // BBC News. British Broadcasting Corporation, 28 September 2005. Посетен на 23 November 2010.
  14. Wilson, Bill. Parmalat scandal threatens football club. // BBC News. British Broadcasting Corporation, 6 January 2004. Посетен на 23 November 2010.
  15. Richardson, Ben. Tanzi's path from boardroom to jail. // BBC News. British Broadcasting Corporation, 31 December 2003. Посетен на 23 November 2010.
  16. P COMUNICATO UFFICIALE N. 6/A (2004–05). // FIGC, 8 July 2004. Посетен на 12 July 2015.
  17. AC Milan Group 2006 annual report. // AC Milan. Архив на оригинала от 25 April 2011.
  18. Ufficiale: Il Parma è di Ghirardi. // La Gazzetta dello Sport. Milan, RCS MediaGroup. Посетен на 29 July 2010.
  19. Ranieri appointed coach of Parma. // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 13 February 2007. Посетен на 1 August 2010.
  20. Stanco, Sergio. La salvezza abita a Parma. // La Gazzetta dello Sport. Milan, RCS MediaGroup. Посетен на 29 July 2010.
  21. Horncastle, James. Cross to Bear. // Football-Italia.net. Football Italia, 13 March 2008. Посетен на 9 December 2010.
  22. Carminati, Nadia. Udinese appoint Guidolin. // SkySports.com. Sky Sports, 24 May 2010. Посетен на 1 August 2010.
  23. Carminati, Nadia. Parma appoint Marino. // SkySports.com. Sky Sports, 2 June 2010. Посетен на 1 August 2010.
  24. Carminati, Nadia. Parma wield axe on Marino. // SkySports.com. Sky Sports, 3 April 2011. Посетен на 4 April 2011.
  25. Fatale il 5–0 con l'Inter, esonerato Colomba. // Corriere della Sera. Milan, RCS MediaGroup, 9 January 2012. Посетен на 11 January 2012.
  26. Salsano, Francesco. Parma, settima da record. // La Gazzetta dello Sport. RCS MediaGroup, 13 May 2012.
  27. Parma lose appeal for UEFA license [sic]. // 29 May 2014.
  28. Parma deducted one point for financial issues. // FourFourTwo. Haymarket Group, 9 December 2014.
  29. Teclab, Yousef. 'It can’t be true': Parma return to Serie A after three straight promotions. // The Guardian. Guardian News and Media, 24 May 2018.
  30. La S.S.D. Parma calcio 1913 s.r.l. ammessa in soprannumero in Serie D. // FIGC.it. FIGC, 27 July 2015.
  31. New club Parma Calcio 1913 approved to play in Serie D. // ESPNFC.com. ESPN (UK), 27 July 2015. Посетен на 27 July 2015.
  32. Rickerd, Stewart. Parma sell 9,000 season tickets. // Gazzetta World. RCS MediaGroup, 30 August 2015.
  33. Parma promoted to Serie C in first season after bankruptcy. // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 18 April 2016. Посетен на 23 April 2016.
  34. Шаблон:Cite AV media
  35. Parma back in Serie B!. // Football Italia, 17 June 2017.
  36. Parma secure third successive promotion to Italy's top flight after bankruptcy. // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 18 May 2018. Посетен на 19 May 2018.
  37. Лятна подготовка 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Грешка в Lua: not enough memory.

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Италия“         Портал „Италия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Parma Calcio 1913“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.