WebCite

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
WebCite
WebCite.svg
Webcitation.org-Screenshot.png
Информация
Уеб адрес webcitation.org
Вид на сайта архив, уебсайт
Регистрация не е задължителна
Езици английски
Притежател Университет на Торонто
Създаден от Гюнтер Айзенбах
Създаване 1998 г.;
преди 23 години
 (1998)
Alexa ранг 155 415:[1]
САЩ – 29,9 % (97 671);
Индия – 17,5 % (88 496);
Иран – 3,0 % (79 477)
(към 23 септември 2020 г.)
Реклами не
Настоящ статус активен
Седалище Флаг на Канада Канада
WebCite в Общомедия

WebCite е интернет услуга, която архивира уебстраници при поискване. Впоследствие към архивираната страница може да се направи препратка чрез URL адреса. Потребителите имат възможност да получат архивната страница по всяко време и без ограничения, независимо от състоянието на оригиналната уеб страница, от която е направено архивното копие. Това архивиране е особено важно в академичен контекст. WebCite е консорциум с нестопанска цел, поддържан от издатели и редактори и може да се използва от всеки безплатно.

За разлика от проекта Internet Archive, WebCite не ползва роботи за автоматично архивиране на всички уебстраници подред. WebCite архивира страници само по пряка молба на потребителя. WebCite архивира цялото съдържание на дадена страница – HTML, PDF, CSS, JavaScript и изображения. WebCite също архивира метаданни за архивираните ресурси, като времена за достъп, типове MIME и дължини на съдържанието. Тези метаданни са полезни за установяване на автентичността и произхода на архивираните данни.

WebCite е член на Международния консорциум за съхраняване на интернет.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сайтът е замислен през 1997 г. от Гюнтер Айзенбах, създаден е и пуснат онлайн на следващата година, с адрес webcite.net. Google и Internet Archive навлизат малко след това, намалявайки нуждата от услугите на WebCite.

Идеята за WebCite е възродена през 2003 г., когато проучване, публикувано в списание Science, заключава, че все още няма адекватно и подходящо решение за архивиране на уебстраници.[3] Нито Internet Archive, нито Google предоставят архивиране „при поискване“ от потребителя и те не разполагат с необходимия потребителски интерфейс за научни списания и издатели за автоматизиране на архивирането на цитираните връзки. Към 2008 г. над 200 списания ежедневно използват WebCite.[4]

Лорънс Лесиг е американски академик, изследващ авторските права и технологиите, който използва WebCite в своето „amicus brief“ в съдебно дело срещу MGM Studios, Inc. v. Grokster, Ltd, което е разгледано във Върховния съд на САЩ.[5]

Проблеми с финансирането и евентуално закриване

През 2013 г. проектът изпитва трудности с финансирането и обявява набиране на средства,[6] нужни са били 22 500 щатски долара, за да не спира своята дейност от декември 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. webcitation.org. // alexa.com. Посетен на 23 септември 2020. (на английски)
  2. WebCite® Consortium FAQ. // webcitation.org. Посетен на 23 септември 2020. (на английски)
  3. „Towards quality management of medical information on the internet: evaluation, labelling, and filtering of information“. // bmj.com. Посетен на 23 септември 2020. (на английски)
  4. „Going, Going, Still There: Using the WebCite Service to Permanently Archive Cited Web Pages“. // jmir.org. Посетен на 23 септември 2020. (на английски)
  5. „Courts Turn to Wikipedia, but Selectively“. // nytimes.com, 29 януари 2007. Посетен на 23 септември 2020. (на английски)
  6. „Fund WebCite (http://www.webcitation.org)“. // fundrazr.com. Посетен на 23 септември 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Информационни технологии“         Портал „Информационни технологии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Канада“         Портал „Канада