Гугъл (компания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Google)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за компанията. За търсачката вижте Гугъл търсачка.

Гугъл
Лого на Гугъл
Тип публично търгувана
Търгувана като NASDAQ: GOOG
NASDAQ: GOOGL
FWB: GGQ1
NASDAQ-100 (компонент)
Основана Менло Парк, Калифорния
4 септември 1998 г.;
преди 21 години
 (1998-09-04)[1][2]
Седалище Маунтин Вю, Калифорния, Флаг на САЩ САЩ
Служители 114 096 (2019 г.)[3]
Продукти интернет продукти, софтуер
Уебсайт www.google.com
Гугъл в Общомедия

Гугъл (на английски: Google Inc.) е американска Интернет и софтуерна корпорация със седалище в град Маунтин Вю, Калифорния.

Тя е дъщерна компания на Алфабет Инкорпорейтид, специализирана основно в търсенето в Интернет, но притежаваща подразделения за изчисления в облак, електронна поща (gmail), уеб приложения за географски карти, сканиране и архивиране в дигитален вид на книги и много други. Нейната мисия е „да организира световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна за всеки“.[4] Към 2019 г. Google има постоянно наети 114 096 служители. Компанията разполага с хиляди сървъри по света, които обработват ежедневно милиони заявки за търсене и около 1 петабайт потребителски данни всеки час.

Компанията е основана от американците Лари Пейдж и Сергей Брин (който е от руски произход), докторанти в Станфордския университет и е свързана с взривообразното развитие на световната мрежа. Те се опитват да измислят ефикасен алгоритъм (машина за търсене) на уеб страници по ключова дума и създават алгоритъма PageRank.[5]. Фирмата е регистрирана като частна компания на 4 септември 1998 г.[6] [7] Оттогава Google продължава да се разраства непрекъснато чрез разработване на нови продукти, придобивания и партньорство с други компании. Основните си приходи Google получава от главната услуга, която предлага – Google Търсене – генериране на резултатите от търсене на текст в световната мрежа (търсачка). От 15 август 2015 г. главен изпълнителен директор (CEO) е Сундар Пичай (Sundar Pichai).

Доминиращата пазарна позиция на услугите, предлагани от Google води до критика към компанията, свързана с проблеми, включващи неприкосновеност и тайна на личната информация, авторски права и цензура.[8][9]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на Гугъл представлява игра на думи и произхожда от думата „гугол“ (googol) – математически термин за число, представено с единица и 100 нули (10100).

Поради популярността на търсещата машина думата се налага и в английския език се появява неологизмът to google или to Google, означаващ „използване на търсачката на Google за намиране на информация в Интернет“. Думата е добавена в Оксфордския английски речник и в Merriam-Webster[10][11]

Лого[редактиране | редактиране на кода]

Текущото официално лого на Google се използва от 1 септември 2015 г. Компанията сменя логото си месец след мащабна реструктуризация. Новият логотип, както и по-рано, е продуктовият знак на компанията, но шрифтът е без засечки и с малко по-меки цветове, и изглежда по-съвременно. Логото е изпълнено в общ стил с логотипа на Alphabet Inc., компанията, „погълнала“ Google в началото на август 2015 г.

Четвъртото лого на Google, ползвано от 1999 до 2010 г.

В празнични дни, в рождени дни на известни личности, при важни събития, като например Олимпийските игри, Google заменя логото си с така наричаните дудли (англ. doodle – небрежна рисунка, драскулка), представляващи илюстрации, анимации или даже малки игри, отнасящи се за даденото събитие. На 24 май 2011 г. Google заменя логото с дудъл, посветен на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура[12]. На 22 март 2011 г. Google получава патент за „Google Doodle“.

Услуги[редактиране | редактиране на кода]

Google[редактиране | редактиране на кода]

Google Търсене е най-голямата търсачка в World Wide Web. Чрез различните си услуги Google получава над 200 милиона заявки всеки ден. На 30 декември 2005 г., след проучване сред потребителите на CNN, създаването на Google е обявено за най-значимото откритие на Интернет.[13] „Която и да е информация е на един Google разстояние.“ – този афоризъм (или не) описва най-точно значението му.

Гугъл книги[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл книги е услуга, която индексира и предоставя за ползване на потребителите на Google книжното наследство на човечеството. Тя е в експериментална фаза (бета версия), но вече може напълно да се използва. Google дигитализира и публикува онлайн каталог от книги и текстовете им в цялостен и частичен вид, съдържащ огромен брой томове от всички времена.

Когато се ползва английският интерфейс, независимо дали на адрес www.google.bg или www.google.com, то търсенето на книги е напълно интегрирано с уеб-търсачката и връща евентуалните резултати в горната част на списъка с намерените сайтове, със специален символ, изобразяващ купчина книги. Търсенето е в целия текст на книгата.

Google Изображения[редактиране | редактиране на кода]

Google Изображения е услуга, която търси изображения в уеб пространството. Ключовите думи за търсене са образувани от името на файла, текста на връзката към изображението и текста към изображението.

Резултатите от търсенето зависят от потребителските настройки. Най-много резултати се получават при английски интерфейс, търсене в страници на всички езици и нефилтриране на порнографията – отбелязва се SafeSearch Filtering – Do not filter my search results.

За търсенето на картинки филтрацията може да се изключи и при интерфейс на руски език. С интерфейс на български това не е възможно.

Gmail[редактиране | редактиране на кода]

Gmail е уеб базиран пощенски клиент. Потребителите имат възможност да получават своите писма и от други локални клиенти. Това, както и други добавени функционалности, прави услугата на Google доста популярна и удобна за ползване.

Google+[редактиране | редактиране на кода]

Google+ е услуга за социална мрежа, която стартира на 28 юни 2011 г. [14] Тя интегрира социални услуги като Google профили и Google Buzz, но и въвежда нови услуги като Circles (Кръгове), Hangouts (Терени), Sparks и Huddles. [15]

През януари 2013 г. броят на активните потребители (такива, които ползват социалната мрежа поне веднъж месечно) на Google+ е 343 милиона души (25% от потребителите на Интернет в света), като по този показател тя е втората най-популярна социална мрежа след Фейсбук. [16]

Гугъл Земя[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл Земя е софтуерна програма за географска и спътникова информация с променлива резолюция, проектираща се върху виртуален глобус.

Гугъл карти[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл карти е услуга, която позволява разглеждане на карти, намиране на път между 2 точки и др.

Google Art Project[редактиране | редактиране на кода]

Google Art Project е онлайн платформа за достъп до изображения с висока резолюция на произведения на изкуството.

iGoogle[редактиране | редактиране на кода]

iGoogle е услуга на Google, която представлява Ajax-базирана персонализирана начална страница, която може да бъде настройвана по желание на потребителя. Може да съдържа много приставки като календар, RSS потоци с новини, YouTube канали, часовници, цитат на деня, търсене на продукти в eBay, таймери и още много други. – прекратена след ноември 2013 година.

YouTube[редактиране | редактиране на кода]

Видеопорталът YouTube е закупен от Google на 10 ноември 2006 г. за сумата от 1,65 млрд. долара, което се превръща в най-скъпата покупка на Google дотогава. Въпреки покупката, Google оставят 65-те служители на YouTube да работят самостоятелно.

През януари 2013 г. YouTube е четвъртата най-посещавана социална мрежа в света, като 21% от потребителите на Интернет в света са активни потребители на YouTube (такива, които ползват YouTube поне веднъж месечно). [16]

Гугъл преводач[редактиране | редактиране на кода]

Гугъл преводач е сървърно приложение за машинен превод, което превежда между 58 различни езика [17]. Различните браузъри имат добавки, които позволяват преводът да се извърши директно в браузъра. Могат да се превеждат и цели уебсайтове, както и по-големи документи. Софтуерът се базира на т. нар. corpus linguistics (набор от устойчиви словосъчетания), при който програмата „учи“ от професионално преведени документи, предимно от ООН и Европейския парламент. Колкото по-голяма е справочната база, толкова по-вероятно е преводът да е по-точен. Все пак преводът си остава машинен и затова е предвидена възможност потребителят да избере алтернативен или да предложи по-добър превод.

Google Suite[редактиране | редактиране на кода]

G Suite е облачна технология, стартирана на 28 август 2006 г. като „Google Apps for Your Domain“. Това е пакет от услуги:

  • за комуникация – Gmail, Hangouts, Calendar и Google+;
  • за съхранение на файлове – Drive;
  • за сътрудничество – Docs, Sheets, Slides, Forms и Sites;
  • платформа за разработка на приложения – App Maker;
  • дигитална интерактивна бяла дъска;
  • административен панел (Admin panel) и Vault for managing users and the services, според плана на пакета.

Придобивания[редактиране | редактиране на кода]

На 15 август 2011 г. Гугъл обявява, че планира да закупи компанията Motorola Mobility (вж. Motorola) за 12,5 млрд. долара.[18] Осъществяването на сделката зависи от регулаторните органи в САЩ и Европа. На 22 май 2012 г. сделката е приключена. Google става собственик на Motorola Mobility, като сменя нейния CEO.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Company – Google. // 2015-01-16. Архивиран от оригинала на 2015-01-16. Посетен на 2018-09-13.
  2. Claburn, Thomas. Google Founded By Sergey Brin, Larry Page... And Hubert Chang?!?. // InformationWeek. UBM plc, September 24, 2008. Архивиран от оригинала на June 28, 2011. Посетен на January 22, 2017.
  3. Google's hiring may have slowed, but it's still adding thousands of new employees. // Business Insider.
  4. ((en)) Фирмена информация
  5. Page, Larry, "PageRank: Bringing Order to the Web". // 6 май 2002., Stanford Digital Library Project, talk. 18 август 1997 (архивирано 2002 г.)
  6. Brin, Sergey и др. The anatomy of a large-scale hypertextual Web search engine. // Computer Networks and ISDN Systems 30 (1–7). 1998. DOI:10.1016/S0169-7552(98)00110-X. с. 107–117.
  7. Barroso, L.A. и др. Web search for a planet: the google cluster architecture. // IEEE Micro 23 (2). April 29, 2003. DOI:10.1109/mm.2003.1196112. с. 22–28. We believe that the best price/performance tradeoff for our applications comes from fashioning a reliable computing infrastructure from clusters of unreliable commodity PCs.
  8. ((en)) Google е най-ниско в класацията по отношение на личната информация. // BBC новини, 11 юни 2007. Посетен на 30 април 2010.
  9. ((en)) Rosen, Jeffrey. Входният караул на Google. // Ню Йорк Таймс. 30 ноември 2008. Посетен на 5 юли 2010.
  10. ((en)) Bylund, Anders. „To Google or Not to Google (архивиран линк).“ The Motley Fool чрез MSNBC. 5 юли 2006. Посетен на 6 ноември 2009.
  11. Google – Definition and More from the Free Merriam-Webster Dictionary
  12. Дудъл по случай 24 май
  13. ((en)) Допитване: Google е най-добрата търсача в мрежата, CNN, 30 декември 2005
  14. Facebook's Newest Challenger: Google Plus. // Посетен на 29 юни 2011.
  15. Official Google+ Website. // Посетен на 30 юни 2011.
  16. а б Google+ moves up to second place in social networks. // zdnet.com. CBS Interactive, 26 януари 2013. Посетен на 28 януари 2013.
  17. ((en)) Разглеждане на Гугъл преводач отвътре
  18. Whittaker, Zack. Google's Motorola acquisition: Nail in the Android patent coffin?. // zdnet.com. 15 август 2011. Посетен на 27 август 2011. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За компанията
Разработки на Google