Моторола
Моторола Motorola | |
---|---|
![]() | |
![]() | |
Тип | публична |
Индустрия | телекомуникации |
Основаване | 25 септември 1928 г. |
Основател | Пол Галвин |
Закриване | 4 януари 2011 г. |
Седалище | Шаумбург, САЩ[1] |
Служители | 53 000[2] |
Продукти | мобилни телефони кабелни телевизионни системи |
Уебсайт | www.motorola.com |
Моторола в Общомедия |
Моторола (на английски: Motorola, Inc) е американска интернационална комуникационна компания, основана в Шаумбург (предградие на Чикаго), щата Илинойс.
На 4 януари 2011 г. компанията се разделя на 2 независими части: [3][4]
- Motorola Mobility, която се занимава с производството на мобилни телефони, смартфони, таблети (предимно за частните потребители).
- Motorola Solutions – с производството на продукти използвани предимно от индустрията, в публичния сектор, големите фирми и корпорации, напр. мрежови системи и устройства, радиотехника.
През август 2011 Гугъл обявява, че планира да закупи Motorola Mobility за 12.5 млрд. долара.[5]
На 29 януари 2014 г. Лари Пейдж обявява, че Гугъл продава Моторола на Lenovo за сумата от 2,91 млрд. долара, като запазва 17 хилядите патента, които компанията притежава. [6]
История[редактиране | редактиране на кода]
Моторола стартира като корпорация Галвин Манифакчъринг(Galvin Manufacturing) през 1928 година. Името Моторола е от 1928, но е търговска марка от 1930 година. Основателят Пол Галвин измисля името Моторола, когато компанията започва да произвежда радиоприемници за автомобили. Много компании, които са се занимавали с производство в областта на фотографията, радиоприемниците и други звукови апаратури през 20-те години са използвали наставката „-ola“. Префикса на фирмата „motor-“ е избран заради фокусирането ѝ в производството на автомобилна електроника.
Интересно[редактиране | редактиране на кода]
Радиостанцията по която Нийл Армстронг (програма Аполо 11) съобщава на Земята, че е кацнал на Луната е марка Моторола.[7]
Моторола и микроелектрониката[редактиране | редактиране на кода]
Моторола е известна също с полупроводниковите си предприятия, между другото произвели прочутите микропроцесори 6800 (8-битов) и 68000 (16/32-битов). Функционален аналог на първия от тях, наречен СМ 601, както и поредица съпътстващи микроконтролери от съответната компютърна архитектура, бяха проектирани в софийския Институт по микроелектроника и произвеждани там, а в по-големи количества и в Завода за интегрални схеми – Ботевград.
Особено успешен е микропроцесорът Motorola 6800. От 1979 г. насам, вече 3 десетилетия, той все още се произвежда в технологично и схемно подобрени варианти от редица фирми по света и архитектурата 68000 се използва.
Полупроводниковият отдел на Моторола се отделя последователно в две самостоятелни фирми: ON Semiconductor и Freescale Semiconductor, Inc. След демократичните промени в Източна Европа ON Semiconductor инвестира в полупроводниковите производствени мощности на Чехия и Словакия. Така двете страни съумяват да запазят отрасъла и специалистите си. Freescale се настанява солидно в Румъния.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grid.ac. Посетен на 1 юни 2020 г.
- ↑ money.cnn.com.
- ↑ online.wsj.com Motorola Is Split Into Two
- ↑ www.engadget.com Motorola split official tomorrow, we hope you like red
- ↑ Whittaker, Zack. Google's Motorola acquisition: Nail in the Android patent coffin?. // zdnet.com. 15 август 2011. Посетен на 27 август 2011. (на английски)
- ↑ Google продаде Motorola на Lenovo за 2,9 млрд. долара. econ.bg
- ↑ www.motorola.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) официална страница на Моторола
- ((en)) Профил на компанията и новинарски архив Архив на оригинала от 2006-06-18 в Wayback Machine.