Шърли Тилмън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шърли Тилмън
Shirley M. Tilghman
Родена
Работила вПринстънски университет[1]
НаградиЧлен на Британското кралско научно дружество (1995)[2]
Шърли Тилмън в Общомедия

Шърли Мари Тилмън (на английски: Shirley Marie Tilghman), по баща Колдуел) е канадски учен по молекулярна биология и академичен администратор. Тя е професор по молекулярна биология и публична политика и почетен президент на Принстънския университет. През 2002 г. списание „Дискавър“ я признава за една от 50-те най-важни жени в науката.[3]

Тилмън е 19-ият президент на Принстънския университет; тя е първата жена, заела тази позиция и втората жена президент на университет от Бръшляновата лига.[4] Тилмън е и първият биолог, заемал президентския пост в Принстънския университет. Тя е петият роден в чужбина президент на университета и вторият академик, роден в Канада, избран на тази позиция.

Лидер в областта на молекулярната биология, Тилмън е член на академичния състав на Принстънския университет в продължение на петнадесет години, преди да бъде назначена за президент.

Тилмън продължава да заема лидерски позиции в глобалната научна общност. Тя е президент на Американското общество за клетъчна биология през 2015 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тилмън е родена на 17 септември 1946 г. в Торонто, Канада. Като малко дете баща ѝ насърчава интереса ѝ към математиката.[5] Завършва гимназия Келвин в Уинипег, Манитоба[6] и през 1968 г. получава бакалавърска степен по химия с почести от Queen's University в Кингстън, Канада. Работи като гимназиален учител в Сиера Леоне, Западна Африка, в Програмата за канадски университетски услуги в чужбина.[7] Тилмън получава докторска степен по биохимия от университета „Темпъл“ във Филаделфия, Пенсилвания при Ричард У. Хансън; тя е първият му докторант.[8] Докторската ѝ дисертация е озаглавена The Hormonal Regulation of Phosphoenolpyruvate Carboxykinase („Хормоналната регулация на фосфоенолпируват карбоксикиназата“).[9]

През 1970 г. се омъжва за Джоузеф Тилмън. Двамата се развеждат през 1983 г., като Шърли Тилмън остава попечител на непълнолетните им дъщеря (Ребека) и син (Алекс). Тя отдава успешното балансиране между научна кариера и грижи за семейството си на организираност и фокус.[10]

Работата на Тилмън в областта на молекулярната генетика се фокусира върху регулирането на гените по време на развитието, особено в областта на геномния импринтинг.

По време на постдокторантски проучвания в Националните институти по здравеопазване Тилмън прави редица открития, докато е член на екипа, който клонира първия ген на бозайник. Като независим изследовател в Cancer Center Fox Chase във Филаделфия от 1980 до 1986 г. и помощник-доцент по човешка генетика в Пенсилванския университет, Тилмън продължава да прави научни пробиви.[11]

Тилмън постъпва в Принстънския университет през 1986 г. като професор по природни науки.[12] Две години по-късно тя се присъединява към Медицинския институт „Хауърд Хюз“ като изследовател.[13] Тя е лидер в използването на мишки за разбиране на поведението на гените чрез изследване на ефекта от вмъкването на ген в ембрионални клетки.[14]

През 1998 г. тя поема допълнителни отговорности като директор и основател на мултидисциплинарния институт на Луис-Сиглър за интегративна геномика към Принстън.[15]

Обширната поредица от публикувани изследователски статии на Тилмън са каталогизирани на правителствения уебсайт PubMed на Националната медицинска библиотека на Съединените щати, секция NLM на Националните институти по здравеопазване.[16]

Интервю с Тилмън от 2006 г. относно нейното президентство

Тилмън наследява Харолд Тафлър Шапиро и става 19-ият президент на Принстънския университет през 2001 г. Тя е избрана за първата жена президент на Принстън на 5 май 2001 г. и поема поста на 15 юни 2001 г. Под нейното управление университетът построява шести жилищен колеж, наречен в чест на възпитаничката Мег Уитман, за да поеме 11% увеличение на студентите (около 500 студенти). През 2012 г. Тилмън обявява, че ще се оттегли от президентския пост през юни 2013 г.[17] Тя е наследена от тогавашния ректор на университета Кристофър Л. Айсгрубер.

Тилмън ръководи редица академични инициативи в Принстън, включително създаването на Център за афроамерикански изследвания,[18] Център за изкуствата „Луис“ (кръстен на възпитаника на университета Питър Б. Луис),[19] Принстънския институт по невронауки[20] и Центъра за енергия и околна среда „Андлингер“ (кръстен на възпитаника на университета Герхард Р. Андлингер).[21]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Членство[редактиране | редактиране на кода]

Тилмън е член на следните организации:

Тя служи като попечител на Фондацията „Карнеги“ за международен мир и Университета за наука и технологии „Крал Абдула“ на Саудитска Арабия. От 1993 до 2000 г. Тилмън председателства Съвета по наука и технологии на Принстънския университет, който насърчава преподаването на наука и технологии на студенти извън точните науки. През 1996 г. тя получава президентската награда на Принстън за преподавателски принос.

Деветнадесет випуска на Принстън, от 1941 до 2005 г., правят президента Тилмън свой почетен член.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Тилмън получава следните награди по време на кариерата си:

  • Награда за жени в клетъчната биология на Американското дружество за клетъчна биология (2000)[28]
  • Награда L'Oréal-ЮНЕСКО за жени в науката (2002)[29]
  • Награда за цялостен принос от Дружеството за биология на развитието (2003)[30]
  • Мемориален медал на Слоун-Кетеринг за изключителен принос към биомедицинските изследвания (2005)[31]
  • Медал на Американското общество по генетика (2007)[32] [33]
  • Награда „Американска мечта“ за успешни имигранти в САЩ (2007)[34]
  • Международна награда на Хенри Г. Фризен за здравни изследвания (2010)[35]
  • Офицер на Ордена на Канада (2014)[36]
  • Личност на годината на Journal of Science (2014)[37]
  • Медал на Калифорнийския университет (2017)[38]
  • Награда „Хелън Дийн Кинг“ (2018)[39]

Почетни степени[редактиране | редактиране на кода]

19-ият президент на Принстънския университет има над 19 почетни академични степени:

  • Почетен доктор на науките, Колеж „Бард“ (2002)[40]
  • Почетна степен, Колеж „Дикинсън“ (2002)[41]
  • Почетен доктор по право, Университет „Саймън Фрейзър“ (2002)[42]
  • Почетна степен, Университет на Британска Колумбия (2002)[43]
  • Почетен доктор на науките, Йейлски университет (2002)[44]
  • Почетен доктор по право, Университет „Райдър“ (2002)[45] [46]
  • Почетна степен, Университет „Дрю“ (2004)[47]
  • Почетен доктор по право, Харвардски университет (2004)[48]
  • Почетен доктор на науките на Колумбийския университет (2005)[49]
  • Почетен доктор на науките, Нюйоркски университет (2005)[50]
  • Почетна докторска степен, Университет „Рокфелер“ (2006)[51]
  • Почетен доктор на науките, Рътгърски университет, Щатски университет на Ню Джърси (2006)[52]
  • Почетна степен, Мемориален университет на Нюфаундленд (2007)[53]
  • Почетна докторска степен, Университет „Райърсън“ (2007)[54]
  • Почетен доктор на науките, Вашингтонски университет (2007)[55]
  • Почетен доктор по човешка литература, Колеж „Амхърст“ (2008)[56]
  • Почетна степен, Политехнически институт „Ранселар“ (2008)[57]
  • Почетен доктор по право, Принстънски университет (2013)[58]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Освен горепосочените изследвания, други големи публикации на Тилмън са:

  • Tilghman, Shirley, et al. (1994) The Funding of Young Investigators in the Biological and Biomedical Sciences. ISBN 0-309-05077-4
  • Tilghman, Shirley and National Research Council Committee on Dimensions, Causes, and Implications of Recent Trends in the Careers of Life Scientists (1998) Trends in the Careers of Life Scientists. Molecular Biology of the Cell Vol. 9, 3007–3015
  • Tilghman, Shirley (1999) The Sins of the Fathers and Mothers: Genomic Imprinting in Mammalian Development. Cell Volume 96, Issue 2
  • Tilghman, Shirley, et al. (2014) Rescuing US Biomedical Research from its Systemic Flaws; Proceedings of the National Academy of Sciences of America (PNAS), vol. 111, no. 16 [59]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ molbio.princeton.edu
  2. ↑ royalsociety.org // Посетен на 23 декември 2019 г.
  3. ↑ Svitil, Kathy. The 50 Most Important Women in Science // Discover, 13 November 2002. Посетен на 1 May 2019.
  4. ↑ The announcement of the selection of Ruth Simmons as president of Brown University was made before Tilghman's, but Simmons was not sworn in until July 3, 2001 (after Tilghman took office on June 15, 2001). The first female Ivy League president was Judith Rodin of the University of Pennsylvania.
  5. ↑ Magdolna, Hargittai. Women scientists : reflections, challenges, and breaking boundaries. New York, 2015. ISBN 9780199359981. OCLC 884500448.
  6. ↑ PAW September 12, 2001: Features // www.princeton.edu.
  7. ↑ From the Lab to the Corner office
  8. ↑ Case Western Reserve Office of the Provost Distinguished University Professor Current Recipients // Архивиран от оригинала на 2014-03-19. Посетен на 2015-08-31.
  9. ↑ ProQuest Dissertation Express - Welcome! // dissexpress.proquest.com.
  10. ↑ Angier, Natalie. SCIENTIST AT WORK: Shirley M. Tilghman;Fighting and Studying Battle of the Sexes With Men and Mice // The New York Times. June 6, 1996.
  11. ↑ University, Princeton. Shirley Tilghman | The Presidents of Princeton University // www.princeton.edu. Посетен на 2018-03-24.
  12. ↑ Trends in the Early Careers of Life Scientists. National Academies Press (US), 1998.
  13. ↑ Shirley M. Tilghman // HHMI.
  14. ↑ Angier, Natalie. SCIENTIST AT WORK: Shirley M. Tilghman;Fighting and Studying Battle of the Sexes With Men and Mice // The New York Times. 1996-06-11. Посетен на 2022-01-26.
  15. ↑ Princeton University - Lewis-Sigler Institute and Carl Icahn Laboratory to be dedicated, May 8–9 // pr.princeton.edu.
  16. ↑ Tilghman SM - Search Results - PubMed // PubMed.
  17. ↑ Tilghman to step down as University president in June // Princeton University, October 8, 2012. Архивиран от оригинала на March 4, 2016.
  18. ↑ Center for African American Studies, Princeton University
  19. ↑ Home // Lewis Center for the Arts.
  20. ↑ Home | Neuroscience // pni.princeton.edu.
  21. ↑ Home Page // Andlinger Center for Energy and the Environment.
  22. ↑ APS Member History Shirley Tilghman
  23. ↑ Member Search // www.nasonline.org.
  24. ↑ Member Search // www.nasonline.org.
  25. ↑ Shirley Tilghman // royalsociety.org.
  26. ↑ The International Mammalian Genome Society // Mamm. Genome 1 (1). 1991. DOI:10.1007/BF00350841. с. 2–4.
  27. ↑ IEEE Honorary Membership // Institute of Electrical and Electronics Engineers (IEEE). Посетен на 2011-08-28.
  28. ↑ Shirley Tilghman Elected as ASCB 2015 President // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2023-08-16.
  29. ↑ L'ORÉAL AND UNESCO PRESENT THE 4TH EDITION OF THE PROGRAM FOR WOMEN IN SCIENCE[неработеща препратка]
  30. ↑ Developmental Biology - Society for Developmental Biology Lifetime Achievement Award // Society for Developmental Biology.
  31. ↑ The Assault on Evolution
  32. ↑ Genetics Society of America Medal // Genetics Society of America.
  33. ↑ Buratowski, Steve. Steve Buratowski Presentation of the 2007 Genetics Society of America Medal to Shirley Tilghman // Genetics 175 (2). February 2007. DOI:10.1534/genetics.104.017522. с. 463–464.
  34. ↑ American Dream Awards | C-SPAN.org // www.c-span.org.
  35. ↑ Dr. Shirley M. Tilgham // Laureates. Friends of Canadian Institutes of Health Research. Посетен на 1 March 2013.
  36. ↑ Order of Canada Appointments // June 30, 2014. Посетен на July 1, 2014.
  37. ↑ Science Careers' Person of the Year: Shirley M. Tilghman
  38. ↑ UCSF Medal // Office of the Chancellor. Посетен на 1 July 2020. (на английски)
  39. ↑ Helen Dean King Award
  40. ↑ College, Bard. Bard College Catalogue at Bard College // www.bard.edu.
  41. ↑ Shirley Tilghman Speaks on Campus | Dickinson College // archives.dickinson.edu.
  42. ↑ Honorary degree recipients
  43. ↑ View of honorary degree recipient Shirley Tilghman and platform party at Congregation ceremony // open.library.ubc.ca.
  44. ↑ Honorary Degrees // Архивиран от оригинала на 2014-10-22. Посетен на 2023-08-16.
  45. ↑ Honorary Degree Recipients
  46. ↑ Speakers, Charges and Honorary Degrees // Архивиран от оригинала на 2016-08-22. Посетен на 2023-08-16.
  47. ↑ Past Commencement Speakers & Honorary Degree Recipients // Архивиран от оригинала на 2015-09-05. Посетен на 2023-08-16.
  48. ↑ Honorary Degrees - Harvard University // Harvard University.
  49. ↑ CU Awards Honorary Degrees and University Medal at Commencement
  50. ↑ Communications, NYU Web. Shirley Tilghman Receives Honorary Doctorate From NYU // www.nyu.edu.
  51. ↑ Twenty-eight degrees awarded at Rockefeller's 48th convocation // Архивиран от оригинала на 2015-09-08. Посетен на 2023-08-16.
  52. ↑ Past Rutgers University Honorary Degree Recipients | Page 12 | Office of the Secretary of the University // universitysecretary.rutgers.edu.
  53. ↑ Address to convocation by Dr. Shirley Tilghman
  54. ↑ Convocation Honorary Doctorates // Архивиран от оригинала на 2008-02-02. Посетен на 2023-08-16.
  55. ↑ Washington University to award six honorary degrees at 146th Commencement
  56. ↑ Shirley M Tilghman Doctor of Humane Letters // Архивиран от оригинала на 2020-06-03. Посетен на 2023-08-16.
  57. ↑ Rensselaer 2008 Commencement Colloquy To Highlight Leadership Challenges for a Sustainable Global Society | News & Events // news.rpi.edu.
  58. ↑ Princeton awards six honorary degrees // Princeton University.
  59. ↑ Alberts, B и др. Rescuing US biomedical research from its systemic flaws // Proceedings of the National Academy of Sciences 111 (16). 2014. DOI:10.1073/pnas.1404402111. с. 5773–5777.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shirley M. Tilghman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шърли_Тилмън&oldid=12084102“.