Дино Баджо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дино Баджо
Dino Baggio (Inter 1991).jpg
Лична информация
Роден 24 юли 1971 г.  (на 46 г.)
Камподсам Пиеро, Италия
Ръст 188 см
Пост полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1988-1991
1991-1992
1992-1994
1994-2001
2001-2005
2003
2004
2005
2008
Flag of Italy.svg Торино
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of Italy.svg Парма
Flag of Italy.svg Лацио
Flag of England.svg Блекбърн *
Flag of Italy.svg Анкона *
Flag of Italy.svg Триестина
Flag of Italy.svg Томболо
28
27
49
172
44
9
13
3
1
(2)
(1)
(1)
(20)
(1)
(1)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1991-1999Flag of Italy.svg Италия60(7)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Дино Баджо в Общомедия

Дино Баджо (на италиански: Dino Baggio) е италиански футболист, полузащитник. Роден е на 24 юли 1971 г. в град Камподсам Пиеро, провинция Падуа. Играл е във ФК Торино, Интер, Ювентус до 1994 г. В ФК Парма и Лацио от 2000 до 2003 г. Във Блекбърн от 2003 до 2004 г. и във Анкона от 2004 г. Носител на Купата на УЕФА през 1995 г., носител на купата на Италия през 1999 г. В националния отбор има 60 мача и 7 гола, където дебютира през 1991 г. срещу Кипър. Участва на СП-94 (второ място), ЕП-96 и СП-98 (четвъртфинал).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дино Баджо е разностранен играч с който се шегуват, че не е бил единствено на поста вратар. През различни периоди е играл като защитник, атакуваща свръзка, дефанзивен халф, нападател и дори либеро. Другото любопитно нещо е, че той няма нищо общо с една от другите големи звезди на италиянския футбол Роберто Баджо. Всъщност двамата на терена се разбираха със затворени очи в Ювентус и в националния отбор на Италия. В спортно-технически план е характеризиран, като играч с разностранни способности на терена. Дино Баджо е физически много силен. Въпреки своите 1.88 см е изключително бърз. Отличава се със силен и много точен удар от далечни разстияния. Особено опасен е, когато противникът се е бетонирал в защита и няма пробиване към вратата му. Тогава топовният изстрел на Дино се оказва решителен. Играе добре с глава.

Началото[редактиране | редактиране на кода]

В самото начало Дино Баджо играе в Торино. По едно време е мислил да се отказва от футбола, но не го е направил. В този труден момент много му помага един от най-добрите треньорни в детските школи на апенините - Серджио Вата. Той прави дебюта си за мъжкия отбор на Торино на 19 години. Става твърд титуляр и продаден на Интер, когато става на 20. Впечатлява със сила, спокойствие и с уменията да бележи важни голове.

Периодът в Ювентус (1992-1994)[редактиране | редактиране на кода]

След прекарания един сезон в Интер Дино Баджо облича екипа на Ювентус. Там играе на поста ляв защитник и въпреки че за него това е необичаен пост се справя добре. Впоследствие тогавашния наставник на Старата госпожа Джовани Трапатони го използва като диригент в средата на терена. С тези си функции той се допълва отлично със съименника си Роберто Баджо и двамата оформят най-сполучливата двойка в средата на терена от клубовете в "Серия А". Двамата са в основата на спечелената Купа на УЕФА през 1993 г., след като Ювентус надделява с игра над Борусия Дортмунд. Големият герой в този двубой според всички специалист е Дино Баджо, който освен отбелязва три от общо шестте гола.

Парма (1994-2001)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на сезон 1994/95 Дино Баджо преминава в проспериращия отбор на Парма. Там той играе редом с футболисти като Джанфранко Дзола, Джанлуиджи Буфон, Христо Стоичков, Ернан Креспо, Лилиан Тюрам, Енрико Киеза. С фирмения тим на млечния гигант "Патмалат" Дино Баджо печели Купата на УЕФА през 1995 г., след две равенства и гол на чужд терен срещу бившия му тим Ювентус - 0:0 в Парма и 1:1 в Торина, като попадението за Парма е именно негово. През 1999 г. той отново печели Купата на УЕФА като този път е победен отборът на Олимпик Марсилия с 3:0.

Залез на кариерата[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. Дино Баджо преминава в Лацио, след като е разменен с аржентинеца Сенсини. От 2003 г. облича екипа на Блекбърн. Представянето му не задоволява английските фенове. Завръщайки се в родината си играе последователно в Анкона (2004 г.), а после и в Триестина, където треньор е Пиетро Виерховод.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Данаил Кисьов Пленителното италианско клачо, C. 2006