Роберто Баджо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златна топкаPallonedoro.svg
Flag of Italy.svg Роберто Баджо
Roberto Baggio cropped.jpg
Лична информация
Роден 18 февруари 1967 г.  (на 48 г.)
Калдоньо, Flag of Italy.svg Италия
Ръст 174 см
Пост атакуващ полузащитник
Юношески отбори
1974–1980
1980–1982
Flag of Italy.svg Калдоньо
Flag of Italy.svg Виченца
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1982–1985
1985–1990
1990–1995
1995–1997
1997–1998
1998–2000
2000–2004
Общо:
Flag of Italy.svg Виченца
Flag of Italy.svg Фиорентина
Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of Italy.svg Милан
Flag of Italy.svg Болоня
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Italy.svg Бреша
36
94
141
51
30
41
95
488
(13)
(39)
(78)
(12)
(22)
(9)
(45)
(218)
Национален отбор
1984
1988–2004
Flag of Italy.svg Италия до 16 г.
Flag of Italy.svg Италия
4
56
(3)
(27)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
[[commons:Category:Roberto Baggio|
Златна топкаPallonedoro.svg
Flag of Italy.svg Роберто Баджо]] в Общомедия

Роберто Баджо (на италиански: Roberto Baggio). Роден е на 18 февруари 1967 г. в Калдоньо, Италия) е легендарен италиански футболен играч и един от най-добрите нападатели в света за 90-те години. През 1993 г. е провъзгласен едновременно за най-добър футболист на Европа и най-добър играч на ФИФА. Той е сред най-забележителните футболисти по време на световното през 1994 г. Интересн факт за него е, че е отдаден будист, нещо нетипично в Италия.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Престой в Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

След Световното първенство в Италия през 1990г. започва престоят му в Ювентус, който продължава пет години (78 гола в първенството на Италия, отбелязани с черно-бялата фланелка). Закупен за 10 милиона евро (рекорден трансфер за времето си), с фланелката на Ювентус Баджо печели едно „Скудето“, една купа на Италия и една купа на УЕФА. През първата година в клуба, под ръководството на Джиджи Майфреди, Баджо отбелязва 27 гола, между които и единствения гол в полуфиналния мач реванш от турнира за КНК срещу Барселона, който обаче се оказва недостатъчен и Ювентус отпада с общ резултат 1:3. Клубът завършва първенството извън местата даващи право за участие в турнира за Купата на УЕФА. През този сезон, остава запомнящ се първият му мач срещу бившия му клуб, на 7 април 1991г., във Флоренция, спечелен от Фиорентина с 1:0. В тази среща Баджо отказва да изпълни дузпа срещу бившите си съотборници. След като бива заменен излиза от игрището и отива да поздрави феновете на Фиорентина, с дадено му от работник на стадиона шалче на отбора, и е аплодиран от целия стадион.

През следващия сезон на кормилото на Ювентус се завръща Джовани Трапатони. Отборът отпада от турнира за купата на Италия и остава втори в първенството, след Милан. През сезон 1992-93 Милан печели титлата за втора поредна година, Баджо завършва сезона с 21 гола и капитанската лента на ръка. В турнира за купата на УЕФА, на полуфинала срещу ПСЖ, Баджо се разписва на два пъти, за победата с 2:1, както и отбелязва единственото попадение в реванша и извежда отбора си до финал. Във финала срещу Борусия Дортмунд отбелязва по два гола за победите в двата мача съответно с 3:1 и с 3:0, а в края на сезона печели Златната топка за най-добър играч в Европа, както наградата на ФИФА за футболист на годината.

Между 1992г. и 1995г. Баджо получава пет сериозни травми: счупено ребро, скъсано ахилесово сухожилие, херния, скъсано сухожилие на дясното коляно и разтежение на лявото коляно. През декември 1994г., в класацията за най-добър футболист на Европа, остава втори, след Христо Стоичков, а в класацията за най-добър футболист на годината на ФИФА, остава трети, отново след българина и след победителя – бразилецът Ромарио.

След последната травма, за която Баджо решава да не се подлага на операция, той отсъства от терените почти пет месеца. Въпреки това след завръщането си в игра, отбелязва няколко решителни гола и помага за спечелването както на „Скудетото”, така и на купата на Италия. Дългото му отсъствие обаче дава повече възможност за игра на младия Алесандро Дел Пиеро. В последствие новият треньор на Ювентус – Марчело Липи, решава да гласува повече доверие на изгряващата звезда на младежа, което води до продажбата на Роберто Баджо в Милан през лятото на 1995г., въпреки протестите на феновете.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Първенство Cup Europe Общо
Мачове Голове Асистенции Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1982–83 Виченца Серия Ц1 1 0 - 1 0 - 2 0
1983–84 6 1 - 4 1 - 10 2
1984–85 29 12 - 5 2 - 34 14
1985–86 Фиорентина Серия А 0 0 0 5 0 - 5 0
1986–87 5 1 2 4 2 1 0 10 3
1987–88 27 6 1 7 3 - 34 9
1988–89 30 15 3 10 9 - 40 24
1989–90 32 17 6 2 1 12 1 46 19
1990–91 Ювентус Серия А 33 14 12 6 4 8 9 47 27
1991–92 32 18 8 8 4 - 40 22
1992–93 27 21 6 7 3 9 6 43 30
1993–94 32 17 8 2 2 7 3 41 22
1994–95 17 8 8 4 2 8 4 29 14
1995–96 Милан Серия А 28 7 10 1 0 5 3 34 10
1996–97 23 5 2 5 3 5 1 33 9
1997–98 Болония Серия А 30 22 6 3 1 - 33 23
1998–99 Интер Серия А 23 6 10 6 0[1] 6 4 35 11
1999–00 18 6 2 5 1 - 23 7
2000–01 Бреша Серия А 25 10 10 2 0 - 27 10
2001–02 12 11 3 1 0 1 1 13 12
2002–03 32 12 9 0 0 - 32 12
2003–04 26 12 11 0 0 - 26 12
Общо Италия 488 221 117 88 38 61 32 637 291
Общо 488 221 117 88 38 61 32 637 291

[2][3][4]

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Национален отбор на Италия
Година Мачове Голове
1988 1 0
1989 6 3
1990 9 4
1991 2 1
1992 7 6
1993 7 5
1994 12 5
1995 1 0
1996 - -
1997 2 1
1998 6 2
1999 2 0
2000 - -
2001 - -
2002 - -
2003 - -
2004 1 0
Общо 56 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.rsssf.com/tablesi/italcup99.html
  2. http://www.rsssf.com/miscellaneous/rbaggio-intlg.html
  3. Roberto Baggio: History. // Посетен на 17.7.12.
  4. Serie A Archives: Statistics 1998/99 Season. // Посетен на 17.7.12.