Роберто Баджо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Златна топка
Роберто Баджо
Лична информация
Роден18 февруари 1967 г. (57 г.)
Ръст174 см
Постатакуващ полузащитник
Юношески отбори
1974 – 1980
1980 – 1982
Калдоньо
Виченца
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1982 – 1985
1985 – 1990
1990 – 1995
1995 – 1997
1997 – 1998
1998 – 2000
2000 – 2004
Общо:
Виченца
Фиорентина
Ювентус
Милан
Болоня
Интер
Бреша
36
94
141
51
30
41
95
488
(13)
(39)
(78)
(12)
(22)
(9)
(45)
(218)
Национален отбор
1984
1988 – 2004
Италия до 16 г.
Италия
4
56
(3)
(27)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Роберто Баджо в Общомедия

Роберто Баджо (на италиански: Roberto Baggio). Роден е на 18 февруари 1967 г. в Калдоньо, Италия) е италиански футболен играч и един от най-добрите нападатели в света за 90-те години. През 1993 г. е провъзгласен едновременно за най-добър футболист на Европа (носител на Златната топка) и Футболист на годината на ФИФА. Той е сред най-забележителните футболисти по време на световното първенство по футбол през 1994 г. Интересен факт за него е, че е отдаден будист, нещо нетипично в Италия.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Престой в Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

След Световното първенство в Италия през 1990 г. започва престоят му в Ювентус, който продължава пет години (78 гола в първенството на Италия, отбелязани с черно-бялата фланелка). Закупен за 10 милиона евро (рекорден трансфер за времето си), с фланелката на Ювентус Баджо печели едно „Скудето“, една купа на Италия и една купа на УЕФА.

През първата година в клуба, под ръководството на Джиджи Майфреди, Баджо отбелязва 27 гола, между които и единствения гол в полуфиналния мач реванш от турнира за КНК срещу Барселона, който обаче се оказва недостатъчен и Ювентус отпада с общ резултат 1:3. Клубът завършва първенството извън местата даващи право за участие в турнира за Купата на УЕФА. През този сезон, остава запомнящ се първият му мач срещу бившия му клуб, на 7 април 1991 г., във Флоренция, спечелен от Фиорентина с 1:0. В тази среща Баджо отказва да изпълни дузпа срещу бившите си съотборници. След като бива заменен излиза от игрището и отива да поздрави феновете на Фиорентина, с дадено му от работник на стадиона шалче на отбора, и е аплодиран от целия стадион.

През следващия сезон на кормилото на Ювентус се завръща Джовани Трапатони. Отборът отпада от турнира за купата на Италия и остава втори в първенството, след Милан. През сезон 1992 – 93 Милан печели титлата за втора поредна година, Баджо завършва сезона с 21 гола и капитанската лента на ръка. В турнира за купата на УЕФА, на полуфинала срещу ПСЖ, Баджо се разписва на два пъти, за победата с 2:1, както и отбелязва единственото попадение в реванша и извежда отбора си до финал. Във финала срещу Борусия Дортмунд отбелязва по два гола за победите в двата мача съответно с 3:1 и с 3:0, а в края на сезона печели Златната топка за най-добър играч в Европа, както наградата на ФИФА за футболист на годината.

Между 1992 и 1995 г. Баджо получава пет сериозни травми: счупено ребро, скъсано ахилесово сухожилие, херния, скъсано сухожилие на дясното коляно и разтежение на лявото коляно. През декември 1994 г. в класацията за най-добър футболист на Европа остава втори след Христо Стоичков, а в класацията за най-добър футболист на годината на ФИФА – трети отново след българина и след победителя – бразилеца Ромарио.

След последната травма, за която Баджо решава да не се подлага на операция, той отсъства от терените почти пет месеца. Въпреки това след завръщането си в игра, отбелязва няколко решителни гола и помага за спечелването както на „Скудетото“, така и на купата на Италия. Дългото му отсъствие обаче дава повече възможност за игра на младия Алесандро Дел Пиеро. Впоследствие новият треньор на Ювентус – Марчело Липи, решава да гласува повече доверие на изгряващата звезда на младежа, което води до продажбата на Роберто Баджо в Милан през лятото на 1995 г., въпреки протестите на феновете.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Отбор Първенство Първенство Cup Europe Общо
Мачове Голове Асистенции Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1982–83 Виченца Серия Ц1 1 0 - 1 0 - 2 0
1983–84 6 1 - 4 1 - 10 2
1984–85 29 12 - 5 2 - 34 14
1985–86 Фиорентина Серия А 0 0 0 5 0 - 5 0
1986–87 5 1 2 4 2 1 0 10 3
1987–88 27 6 1 7 3 - 34 9
1988–89 30 15 3 10 9 - 40 24
1989–90 32 17 6 2 1 12 1 46 19
1990–91 Ювентус Серия А 33 14 12 6 4 8 9 47 27
1991–92 32 18 8 8 4 - 40 22
1992–93 27 21 6 7 3 9 6 43 30
1993–94 32 17 8 2 2 7 3 41 22
1994–95 17 8 8 4 2 8 4 29 14
1995–96 Милан Серия А 28 7 10 1 0 5 3 34 10
1996–97 23 5 2 5 3 5 1 33 9
1997–98 Болония Серия А 30 22 6 3 1 - 33 23
1998–99 Интер Серия А 23 6 10 6 0[1] 6 4 35 11
1999–00 18 6 2 5 1 - 23 7
2000–01 Бреша Серия А 25 10 10 2 0 - 27 10
2001–02 12 11 3 1 0 1 1 13 12
2002–03 32 12 9 0 0 - 32 12
2003–04 26 12 11 0 0 - 26 12
Общо Италия 488 221 117 88 38 61 32 637 291
Общо 488 221 117 88 38 61 32 637 291

[2][3][4]

Международни[редактиране | редактиране на кода]

Национален отбор на Италия
Година Мачове Голове
1988 1 0
1989 6 3
1990 9 4
1991 2 1
1992 7 6
1993 7 5
1994 12 5
1995 1 0
1996 - -
1997 2 1
1998 6 2
1999 2 0
2000 - -
2001 - -
2002 - -
2003 - -
2004 1 0
Общо 56 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.rsssf.com
  2. www.rsssf.com
  3. Roberto Baggio: History // Посетен на 17.7.12.
  4. Serie A Archives: Statistics 1998/99 Season // Посетен на 17.7.12.