Константин Циолковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Циолковски
Константин Едуардович Циолковский
руски учен
Константин Циолковский.jpg
Роден
Починал
Погребан Калуга, Русия

Етнос руснаци
Религия атеизъм
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Панпсихизъм
Подпис Konstantin Tsiolkovsky signature.svg
Константин Циолковски в Общомедия

Константин Едуардович Циолковски (на руски: Константин Едуардович Циолковский) или Конста̀нти Чолко̀вски (на полски: Konstanty Ciołkowski), герб Ястшембец е руски учен и философ от полски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Ястшембец"
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан, в семейството на Мария Иванова Юмашева и Едвард Игнатевич Чьолковски. Баща му е от полски аристократичен произход, представител на волинската шляхта, а майка му е с руско-татарски корени.[1]

Обикновено с децата се е занимавала майката. Именно тя научава Константин да чете и пише, запознава го с аритметиката. На девет години Костя Циолковски се разболява от скарлатина. В резултат на усложненията настъпили след болестта той губи част от слуха си. Трудното чуване лишава момчето от много детски забави и впечатления.

През 1869 година той постъпва в гимназия. Бъдещият учен не блести с големи успехи. Предметите са били много, и на полуглухото момче не е било леко да се учи. Отгоре на всичко заради пакости неведнъж е попадал в карцера.

През 1870 година, когато Циолковски е само на 13 години, умира майка му.

В 1871 година баща му го изпраща в Москва. Там той усвоява физиката, диференциалното и интегрално смятане, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия.

През 1876 година баща му го прибира обратно във Вятка (Киров) където Константин става частен репетитор. През свободното си време Циолковски продължава да се занимава в градската библиотека. През 1880 година той издържа изпитите за учителско звание и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Москва, където е назначен от Министерството на просвещението. Там той се жени за Варвара Евграфовна Соколова. Младото семейство започва да живее отделно и Циолковски си прави лаборатория вкъщи.

Там той разработва основата на кинетичната теория за газовете и изпраща своите изчисления в Руското физико-химическо общество в Санкт-Петербург. Скоро след това получава отговор от Менделеев, че кинетичната теория на газовете вече е открита преди 25 години. Все пак в Санкт-Петербург проявяват интерес към надарения учител от Вятка и го канят да влезе в състава на гореспоменатото общество.

Илюстрация към статията „Возможен ли металлический аэростат“ (1893)

През 1892 година Константин Циолковски е назначен за учител в Калуга. Там той построява аеродинамичен тунел, който му позволява да измерва различни аеродинамични показатели на изследваните обекти.

През 1895 година е публикувана книгата му „Мечти за земята и небето“, а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва писането на своя основен труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател“. В тази книга са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса – навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други.

Циолковски е автор на редица философски трудове, които му отреждат място сред най-видните представители на руския космизъм. Изповядва утопични възгледи за бъдещото обществено устройство на човечеството, които имат множество допирни точки със социалните утопии на Николай Фьодоров (чиито идеи вдъхновяват Циолковски и за научните му търсения) и Валериан Муравьов. Циолковски аргументира съществуването на разумни сили във вселената, които са достигнали много по-високо ниво на развитие от земната цивилизация и помагат на хората в тяхната еволюция. Като крайна цел на усъвършенстването на човечеството в процеса на еволюцията Циолковски приема освобождаването от страданието, което приближава възгледите му до будизма.

През 1919 г. Циолковски е избран в социалистическата Академия (бъдещата Академия на науките на СССР), а на 9 ноември 1921 година му е назначена пожизнена пенсия за заслуги в науката.

Умира на 19 септември 1935 г. в град Калуга.

Паметници и мемориали[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на трактата „Воля Вселенной. Неизвестные разумные силы“, 1928
  • Аэроплан, или птицеподобная (авиационная) летательная машина: Исследование К. Циолковского. М.: Унив. тип., 1895, 46 с.
  • Грёзы о земле и небе и эффекты всемирного тяготения. М.: А. Н. Гончаров, 1895, VI, 143 с.
  • Самостоятельное горизонтальное движение управляемого аэростата: (Новые формулы сопротивления воздуха и движения аэростата). Одесса: Центр. типо-лит., 1898, 22 с.
  • Вопросы воздухоплавания: (По поводу трудов по воздухоплаванию 7-го Отд. Имп. Рус. техн. о-ва, за период 1895—1900 гг.). СПб.: тип. П. П. Сойкина, ценз. 1900, 18 с.
  • Успехи воздухоплавания в XIX веке. [СПб.]: тип. П. П. Сойкина, ценз. 1901, 10 с.
  • Защита аэроната. — Калуга: изд. и собственность авт., 1911 (тип. Е. Г. Архангельской), 8 с.
  • Простейший проект чисто металлического аэроната из волнистого железа. Калуга: изд. авт., 1914 (тип. С. А. Семёнова), 10 с.
  • Образование земли и солнечных систем: (Маленькие очерки). Калуга: изд. и собственность авт., 1915 (тип. С. А. Семёнова), 16 с.
  • Таблица дирижаблей из волнистого металла. Калуга : тип. С. А. Семёнова, 1915, 24 с.
  • Дополнительные технические данные к построению металлической оболочки дирижабля без дорогой верфи; Отзыв Леденцовского общества о моём дирижабле. Калуга: Изд. лица, пожелавшего остаться неизвестным, 1915, 10 с.
  • Гондола металлического дирижабля и органы его управления. [Калуга]: [б. и.], [1916], 24 с.
  • Воздушный транспорт. Калуга: изд. авт., [1916], 20 с.
  • Горе и гений. Калуга: изд. и собств. авт., 1916 (тип. С. А. Семёновой), 9 с.
  • Монизм вселенной (Конспект. Март 1925 г.). Калуга: Б. и., 1925 (1-я Гос. типо-лит.), 32 с.
  • Образование солнечных систем (извлечение из большой рукописи 1924—1925 года. Ноябрь 1925 года) и споры о причине космоса. Калуга: Б. и., 1925 (1-я Гос. типо-лит. ГСНХ), 33 с.
  • Космическая ракета: Опытная подготовка. [Калуга]: Гостип. КГСНХ, [1927], 24 с.
  • Ум и страсти… Калуга: автор, 1928 (тип. Кал. губ. сов. нар. хоз.), 27 с.
  • Общественная организация человечества (Вычисления и таблицы). Калуга: автор, 1928 (гостип. ГСНХ), 32 с.
  • Космические ракетные поезда: (С биографией К. Э. Циолковского С. В. Бессонова). Калуга: Коллектив секции науч. работников, 1929, 38 с.
  • Воля вселенной: Неизвестные разумные силы… Калуга: Автор, 1928 (Гостип. КГСНХ), 23 с.
  • Избранные труды К. Э. Циолковского; с биогр. очерком проф. Н. Д. Моисеева; под общ. ред. инж.-мех. Е. В. Латынина. М.-Л.: Госмашметиздат, 1934
    • Кн. 1. Цельнометаллический дирижабль, 270 с.
    • Кн. 2. Реактивное движение, 216 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Произведения на Константин Циолковски в превод на български[редактиране | редактиране на кода]