Константин Циолковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Константин Циолковски
руски учен

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Панпсихизъм
Константин Циолковски в Общомедия

Константин Едуардович Циолковски (на руски: Константин Едуардович Циолковский) или Конста̀нти Чолко̀вски (на полски: Konstanty Ciołkowski), герб Ястшембец е руски учен и философ от полски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Ястшембец"
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан, в семейството на Мария Иванова Юмашева и Едвард Игнатевич Чьолковски. Баща му е от полски аристократичен произход, представител на волинската шляхта, а майка му е с руско-татарски корени.[1]

Обикновено с децата се е занимавала майката. Именно тя научава Константин да чете и пише, запознава го с аритметиката. На девет години Костя Циолковски се разболява от скарлатина. В резултат на усложненията настъпили след болестта той губи част от слуха си. Трудното чуване лишава момчето от много детски забави и впечатления.

През 1869 година той постъпва в гимназия. Бъдещият учен не блести с големи успехи. Предметите са били много, и на полуглухото момче не е било леко да се учи. Отгоре на всичко заради пакости неведнъж е попадал в карцера.

През 1870 година, когато Циолковски е само на 13 години, умира майка му.

В 1871 година баща му го изпраща в Москва. Там той усвоява физиката, диференциалното и интегрално изчисление, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия.

През 1876 година баща му го прибира обратно във (Вятка (Киров) където Константин става частен репетитор. През свободното си време Циолковски продължава да се занимава в градската библиотека. През 1880 година той издържа изпитите за учителско звание и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Москва, където е назначен от Министерството на просвещението. Там той се жени за Варвара Евграфовна Соколова. Младото семейство започва да живее отделно и Циолковски си прави лаборатория вкъщи.

Там той разработва основата на кинетическата теория за газовете и изпраща своите изчисления в Руското физико-химическо общество в Санкт-Петербург. Скоро след това получава отговор от Менделеев, че кинетическата теория на газовете вече е открита преди 25 години. Все пак в Санкт-Петербург проявяват интерес към надарения учител от Вятка и го канят да влезе в състава на гореспоменатото общество.

Илюстрация към статията „Возможен ли металлический аэростат“ (1893)

През 1892 година Константин Циолковски е назначен за учител в Калуга. Там той построява аеродинамичен тунел, който му позволява да измерва различни аеродинамични показатели на изследваните обекти.

През 1895 година е публикувана книгата му „Мечти за земята и небето“, а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва писането на своя основен труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател“. В тази книга са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса – навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други.

Циолковски е автор на редица философски трудове, които му отреждат място сред най-видните представители на руския космизъм. Изповядва утопични възгледи за бъдещото обществено устройство на човечеството, които имат множество допирни точки със социалните утопии на Николай Фьодоров (чиито идеи вдъхновяват Циолковски и за научните му търсения) и Валериан Муравьов. Циолковски аргументира съществуването на разумни сили във вселената, които са достигнали много по-високо ниво на развитие от земната цивилизация и помагат на хората в тяхната еволюция. Като крайна цел на усъвършенстването на човечеството в процеса на еволюцията Циолковски приема освобождаването от страданието, което приближава възгледите му до будизма.

През 1919 г. Циолковски е избран в социалистическата Академия (бъдещата Академия на науките на СССР), а на 9 ноември 1921 година му е назначена пожизнена пенсия за заслуги в науката.

Умира на 19 септември 1935 г. в град Калуга.

Паметници и мемориали[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Произведения на Константин Циолковски в превод на български[редактиране | редактиране на кода]