Формула на Циолковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схема на експеримент, създаден от Циолковски за демонстрация на формулата при задвижване на лодка

Формулата на Циолковски е уравнение в класическата механика, което описва движението на тяло с променлива маса. Въз основа на тази зависимост дадено устройство може да се ускорява, създавайки тяга чрез изхвърляне на част от своята маса с висока скорост, използвайки закона за запазване на импулса. Този принцип на работа е основен за реактивното задвижване, включително при ракетните двигатели.

Според формулата на Циолковски максималното изменение на скоростта на дадено тяло (без действащи върху него външни сили) е равно на:

където:

  • е специфичният импулс на реактивния двигател, характеристика, зависеща от неговото устройство
  • е гравитационното ускорение
  • е функцията естествен логаритъм
  • е началната обща маса на тялото (включително горивото)
  • е крайната обща маса на тялото (след изчерпване на горивото)

Зависимостта е изведена за пръв път от британския математик Уилям Мур през 1810 година,[1] но дълго време не намира особено практическо приложение. Тя е наново открита независимо един от друг от няколко учени в началото на XX век – руснакът Константин Циолковски (1903), чието име носи формулата,[2] американецът Робърт Годард (1912), германецът Херман Оберт (1920).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moore, William. On the Motion of Rockets both in Nonresisting and Resisting Mediums // Journal of Natural Philosophy, Chemistry & the Arts 27. 1810. с. 276–285.
  2. Tsiolkovsky, K. Reactive Flying Machines