Енрико Карузо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енрико Карузо
Роден
Починал
2 август 1921 г. (48 г.)
ПогребанИталия

Музикална кариера
ПсевдонимKaruzo, Enriko‏
Стилопера
Инструментивокал
Гластенор
Активност1895 – 1920
ЛейбълVictor Talking Machine Company

Уебсайт
Енрико Карузо в Общомедия

Енрико Карузо (на италиански: Enrico Caruso) е един от най-бележитите тенори в историята на операта. Роден е в Неапол, Италия на 27 февруари 1873 г. Започва кариерата си в този град на 15 март 1895 г. Популярността му идва през 1897 година.

Карузо като херцогът в Риголето
La donna è mobile от Риголето в изпълнение на Енрико Карузо (1908)

В периода 1898 – 1899 г. Енрико Карузо гастролира в Санкт Петербург. За първи път пее на сцената на Ла Скала през 1900 година, а на лондонска сцена дебютира през 1902 г. с Риголето. Най-голям успех обаче жъне в Метрополитън опера в Ню Йорк от 1903 до 1920 година.

Lucia di Lammermoor (1908)

Популярността му се дължи на необикновения му и оригинален глас – мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Друга причина за това е, че Карузо е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в Музея на Карузо в Ню Йорк.

Първите записи са направени през 1902 г. Един от пионерите в тази дейност е американецът Фред Гейсбърг, който има усет към таланта, но и към търговията и техниката и който поема риска с Карузо като му заплаща исканата от него сума от 50 долара на плоча, която е съществена за това време.

Карузо умира от плеврит на 2 август 1921 г. в Неапол.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Key P. V. R., Zirato В., Enrico Caruso: A Biography. Boston: Little, Brown, and Co, 1922. 459 p.
  • В.Р.Кий, Пиер. Великият Карузо (преведе от немски Георги Белев). София, Наука и изкуство, 1967. с. 260.
  • Ybarra, T. E. Caruso: The Man of Naples and the Voice of Gold. New-York: Harcourt, Brace and Company, 1953. 315 p.
  • Caruso, Dorothy. Enrico Caruso: His Life and Death, with discography by Jack Caidin. Grant Press, 2007. 316 p.
  • Карузо, Дороти. Енрико Карузо (преведе от англ. Вася Данова). София, Музика, 1983. с. 255.
  • Freestone J. and H.J. Drummond: Enrico Caruso: his Recorded Legacy. London, 1955.
  • Энрико Карузо на сцене и в жизни / Пер. с англ. П.П.Малькова; Общая редакция и послесловие М.П.Малькова М.: Аграф, 2002. 480 с. (Серия „Волшебная флейта“) ISBN 5-7784-0206-6 1500 экз.(руск.)
  • М. Мальков. Достойный своего великого таланта/Энрико Карузо на сцене и в жизни:М.Аграф, 2002, стр.450 – 460.(руск.)
  • Жорж Кунели (Georges Cunelli). Титта Руффо, Карузо и Шаляпин (преведено от английски от М.Мальков) – електр. изд. Санкт Петербург. 2017(руск.) Източник: Titta Ruffo. An Anthology. Edited by Andrew Farkas. Greenwood Press. London. England; pp. 63 – 68: G. Cunelli, Titta Ruffo, Caruso and Chaliapin.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]