Джуничиро Танидзаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джуничиро Танидзаки
谷崎 潤一郎
Junichiro Tanizaki 02.jpg
Танидзаки през 1951 г.
Роден 24 юли 1886 г.
Починал 30 юли 1965 г. (79 г.)
Професия писател, драматург, сценарист, преводач
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1909 – 1961
Жанр съвременен роман, драма, сценарий
Направление модернизъм, авангардизъм
Известни творби „Татуировката”
Награди Кавалер на ордена на културата, Япония


Съпруга Ишикава Чийко
(1915 – 1930)
Фурукава Чикико
(1931 – 1934)
Морита Мацуко
(1935-1965)
Деца Аиуко, Емико
Уебсайт Страница в IMDb
Джуничиро Танидзаки в Общомедия

Джуничиро Танидзаки (на японски: 谷崎 潤一郎) е японски писател на произведения в жанра съвременен роман, драматург, преводач и сценарист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джуничиро Танидзаки е роден на 24 юли 1886 г. в Нихонбаши, Токио, Япония. Семейството му притежава печатница, създадена от неговия дядо. Къщата от детството му е разрушена при земетресението в Токио през 1894 г., оставяйки отпечатък през целия му живот. Родителите му често го водят на театрални представления, което поражда в него влечение към драмата и традиционните японски изкуства. Учи в първото средно училище в Токио, където се запознава с поета Исаму Йоши. Заради влошаване на финансите на семейството то се премества в друг район на Токио, а той работи като учител в друго сеймейство. Следва литература в Токийския университет, но през 1911 г. принуден да прекъсне поради невъзможност да плаща таксите.

Литературната му кариера започва през 1909 г. с публикуването на едноактна пиеса в литературно списание. Става известен с разказа си „Татуировката“ от 1910 г.

През 1918 г. обикаля Корея, Северен Китай и Манджурия. В началото на кариерата си писателят се увлича по Запада и всичко модерно. През 1922 г. се мести в пренаселения с имигранти Йокохама, обитава за кратко къща в западен стил и се отдава на бохемски живот. По това време той работи и като сценарист в японското нямо кино за студио „Тайкацу“.

Преломен момент в живота на Танидзаки се оказва голямото земетресение през 1923 г. в Токийския регион. Къщата му е напълно разрушена, както и редица архитектурни забележителности и културни паметници. Последиците променят изцяло нагласата на творческите му възгледи, като пренасочват влечението му от имагинерния Запад и модерното към японската естетика и култура на Канзайстия регион между Осака, Кобе и Киото.

Първият му роман след земетресението и негов първи истински успех е „Chijin no Ai“ (1924), представляващ трагикомична смесица от класа, сексуална обсебеност и културна идентичност. В следващия си роман „Бързи пясъци“ (1928) основна тема е лесбийството. В „Някои предпочитат коприва“ (1929) герой е млад мъж, който трябва да съвмести собствената си идентичност с влиянието на западната модернизация и японската традиция, развивайки темата за сблъсъка между културите.

Творчеството му достига своя връх в шедьовъра му „Сестрите Макиока“ (1943–1948). В него представя историята на четири сестри от заможна фамилия от Осака, чийто живот се изплъзва от техен контрол в навечерието на Втората световна война. Публикуването му е спряно от цензурата на Военното министерство и той я публикува на три части, първоначално чрез самиздат. През 1949 г. за романа е удостоен с Императорската награда.

След войната Танидзаки печели множество награди. През 1949 г. японското правителство го награждава с Ордена на културата, а през 1964 г. е избран за почетен член на Американската академия и институт за изкуства и литература, с което става първия японски почетен писател.

Първият му следвоенен роман е „Майката на капитан Шигемото“ (1949–1950), в който темата е едиповия комплекс. Романът представя също и темата за сексуалността в напреднала възраст, която ще се повтори и в следващите му последни два романа „Ключът“ (1956) и „Дневникът на един луд старец“ (1961).

Две са основните теми в произведенията му. Едната е изследването на границите на еротизма в контекста на деструктивната сексуална обсебеност до оправданата перверзност и садомазохистичното удоволствие. Другата е моралният и културният интегритет, настъпващото влияние на Запада върху японската традиция, отзазяването му в социалните отношения и семейните ценности. В произведенията му се съвместява традиционния японски разказ с белетристичния експеримент. Те се характеризират като литературно търсене за „вечната жена“. Сложни, откровени и иронични, творбите му многократно са екранизирани.

Писателян е автор и на един от най-добрите преводи на съвременен японски език на класическата сага „Сказание за Генджи“.

Джуничиро Танидзаки умира от сърдечна и бъбречна недостатъчност на 30 юли 1965 г. в Югавара, Канагава.

На негово име през 1965 г. е учредена престижна ежегодна литературна награда за най-добър роман или пиеса. Награденият автор получава възпоминателен плакет и 1 млн. йени.

През 1988 г. за живота и творчеството му е открит Мемориален литературен музей в град Ашия, в който са съхранени негови лични предмети и произведения. В залата към музея се провеждат литературни събития свързани с писателя.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален литературен музей „Джуничиро Танидзаки”
  • 刺青 / Shisei (1910)
    Татуировката : разкази и новели, изд.: ИК „Апостроф“, София (2016), прев. Вера Вутова-Стефанова, Дора Барова
  • 恐怖 / Kyōfu (1913)
  • 金と銀 / Kin to Gin (1918)
  • 富美子の足 / Fumiko no ashi (1919)
  • 私 / Watakushi (1921)
  • 青い花 / Aoi hana (1922)
  • 痴人の愛 / Chijin no Ai (1924)
  • 友田と松永の話 / Tomoda to Matsunaga no hanashi (1926)
  • 青塚氏の話 / Aotsukashi no hanashi (1926)
  • 卍 Manji Quicksand (1928–1930)
  • 蓼喰う蟲 / Tade kuu mushi (1929)
  • 吉野葛 / Yoshino kuzu (1931)
  • 蘆刈 / Ashikari (1932)
  • 春琴抄 / Shunkinshō (1933) – разкази
    Портрет на Шункин, изд.: „Народна култура“, София (1982), прев. Вера Вутова
  • 陰翳礼讃 / In'ei Raisan (1933) – документална книга за естетиката
  • 武州公秘話 / Bushukō Hiwa (1935)
  • 猫と庄造と二人の女 / Neko to Shōzō to Futari no Onna (1936)
  • 細雪 / Sasameyuki (1943–1948)
  • 少将滋幹の母 / Shōshō Shigemoto no haha (1949)
  • 鍵 / Kagi (1956) – пиеса
    Ключът, изд.: ИК „Обсидиан“, София (1994), прев. Дора Барова
  • 幼少時代 / Yōshō Jidai (1957)
  • 瘋癲老人日記 / Fūten Rōjin Nikki (1961)
    Дневникът на един луд старец, изд.: ИК „Колибри“, София (2011), прев. София Бранц

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 Amachua kurabu – история
  • 1920 Katsushika Sunako – кратък филм
  • 1921 Hinamatsuri no yoru – сценарий
  • 1921 Jasei no in
  • 1922 Otsuya to Shinsuke – история
  • 1924 Honmoku yawa – пиеса
  • 1935 Shunkinsho: Okoto to Sasuke – по романа
  • 1949 Chijin no ai – по романа
  • 1950 Sasameyuki – по романа
  • 1951 Oyû-sama – по романа „Ashikari
  • 1951 Genji monogatari
  • 1952 Okuni to Gohei – история
  • 1954 Shunkin monogatari – по романа
  • 1956 Neko to Shôzô to futari no onna – по романа
  • 1957 Ninjutsu gozen-jiai – история
  • 1959 Sasameyuki – по романа
  • 1959 Kagi – по романа
  • 1960 Chijin no ai – по романа
  • 1961 Okoto to Sasuke – история
  • 1962 Fûten Rôjin nikki – по романа
  • 1963 Daidokoro taiheiki – по романа
  • 1964 Hakujitsumu – история
  • 1964 Manji – по романа
  • 1965 Akutô – история
  • 1966 Irezumi – по романа
  • 1967 Daraku suru onna – история
  • 1967 Chijin no ai – по романа
  • 1969 Oni no sumu yakata – пиеса
  • 1972 Sanka – по романа
  • 1974 Kagi – по романа
  • 1976 Shunkinsho
  • 1980 Naomi
  • 1981 Hakujitsumu – по разказ
  • 1983 Manji – по романа
  • 1983 Oiran – по романа „Jimmen-so
  • 1983 Sasameyuki – по романа
  • 1983 Ключът – по романа „Kagi“, със Стефания Сандрели
  • 1983 Kagi – по романа
  • 1985 The Berlin Affair – по романа „The Buddhist Cross“
  • 1987 Hakujitsumu 2 – по разказа „Hakujitsumu“
  • 1987 Dagboek van een oude dwaas – по романа
  • 1997 Kagi – по романа
  • 2006 Shisei – по разказа
  • 2006 Manji – по романа
  • 2007 Shisei: ochita jorôgumo – по разказа
  • 2008 Shunkinshô – по романа
  • 2009 Shisei: Seou onna – по разказа
  • 2009 Shisei: Nihohi tsuki no gotoku
  • 2009 Hakujitsumu – по разказа
  • 2010 Bungo: Nihon bungaku shinema – ТВ сериал, 1 епизод
  • 2014 The Key – по романа, с Дейвид Аркет
  • 2017 Kami to hito tono aida – по разказа

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „谷崎潤一郎“ в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.