Юкио Мишима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юкио Мишима
Yukio Mishima.jpg
Псевдоним Кимитаке Хираока
Роден 14 януари 1925 г.
Починал 25 ноември 1970 г. (45 г.)
Професия писател, поет, драматург, актьор, режисьор
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1941-1970
Съпруга Йоко Суджияма (1958-1970)
Деца Норико Томита
Лиширо Хираока
Уебсайт Страница в IMDb
Юкио Мишима в Общомедия

Юкио Мишима (на английски: Yukio Mishima по Система на Хепбърн) е псевдоним на Кимитаке Хираока, японски писател и драматург, прочут с нихилистичната си следвоенна проза и завършил живота си с ритуално самоубийство.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Юкио Мишима е роден на 14 януари 1925 г. в Токио, Япония, в семейство на високопоставен държавен чиновник.

Първото си значително произведение създава на 16 години – романтичната повест „Цъфтящата гора“. Не успява да попадне в армията по време на Втората световна война. Работи във фабрика, учи немско право в Токийския императорски университет, завършва го през 1947 г.

През 1948 г. работи в Министерството на финансите, пише първото си голямо белетристично произведение – „Крадец“. Романът „Изповед на маската“ (1949) го прави известен. Той е последван от „Жажда за любов“ (1950), „Забранени удоволствия“ (1951), „Шумът на вълните“ (1954), „Дълга пролет“ (1956), „Златният храм“ (1956), „Разклатената добродетел“ (1957), „Домът Киоко“ (1959), „След банкета“ (1960), „Патриотизъм“ (новела, 1961), „Красива звезда“ (1962), „Меч“ (новела, 1963), „Коприна и проницателност“ (1964); пиесите „Нейно височество Аои“ (1955), „Рози и пирати“ (1958), „Тропически дървета“ (1960), „Кото, носеща радост“ (1963), „Маркиза дьо Сад“ (1965), „Моят приятел Хитлер“ (1968); „Моряка, когото отхвърли морето“ (роман, 1963), „Слънце и стомана“ (есета, 1968), тетралогията „Море на изобилието“ („Пролетен сняг“, „Тичащи коне“, „Кулата на мъглата“, „Падението на ангела“, 1966-1970). За своя 45 г. живот написва 40 романа (15 от които са екранизирани приживе), 18 пиеси, десетки сборници с разкази и есета, пише и киносценарии.

Режисьор и актьор в театъра и киното, дирижира симфоничен оркестър, занимава се с карате и кендо, тежка атлетика, пилотира бойни самолети, извършва 7 околосветски пътешествия. В творческата си и обществена дейност се сражава срещу онова, което нарича безплодност на съвременния буржоазен свят.

В последните години от живота си защитава монархическите идеи и самурайските традиции. През 1966 г. играе главната роля във филма „Патриотизъм“, поставен по едноименното му произведение. В края на есента на 1966 г. влиза в „силите за самоотбрана“, а през лятото на 1968 г. със свои средства създава военизираната организация „Общество на щита“, която наброява около сто души, като целта ѝ е защита на монархията.

На 25 ноември 1970 г. Мишима и четирима негови млади последователи от „Обществото на щита“, въоръжени с мечове, влизат в щабквартирата на Националната отбрана в Токио и се опитват да вдигнат бунт срещу „твърде мирната конституция“. Мишима произнася едночасова реч пред хиляди военнослужещи, планът му се проваля и той се самоубива, извършвайки сепуку.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]