Японски сили за самоотбрана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Министерство на отбраната на Япония

Японските сили за самоотбрана (ЯСС, на японски: 自衛隊, Джиейтай) е названието на въоръжените сили на Японската империя, основани през 1947 година след края на Втората световна война. В резултат на анти-милитаристичната политика на страната, ЯСС са малки за мащаба на Япония. Общата численост на редовните войски е 240 000 души, което е незначителен процент, съпоставено със 129-милионното население.

История[редактиране | редактиране на кода]

Неспособността на Японските имперски въоръжени сили да защитят страната от американските бомбардировки през 1944 и 1945, както и милионите жертви на войната в Тихия океан довеждат до крайно негативно отношение на японците към всичко, свързано с войната. Всички офицери са премахнати от влиятелни позиции, войската е напълно разпусната, оръжейната промишленост е закрита. Забранени стават дори бойните изкуства, а школите за тях са разтурени. Запазени са само полицейските служби, чиято цел е да се поддържа вътрешния ред. Силното пацифистко чувство в обществото намира отражение и в написаната от САЩ конституция от 1947, чийто чл. 9 отхвърля завинаги войната като средство за решаване на международни спорове.

Съвременен статут[редактиране | редактиране на кода]

Изстрелването на спътник с ракета Пектусан от страна на Северна Корея през 1998,[1] както и последвалите ракетни и ядрени изпитания през 2006 и 2009[2][3] довеждат до разгорещени дебати в японското общество относно ролята на въоръжените сили, и най-вече въпроса за ракетен щит. Япония е напът да въведе в експлоатация система за противоракетна отбрана PAC-3, с наземно и корабно базиране.

Организация и клонове[редактиране | редактиране на кода]

Според военната доктрина на Япония, страната трябва да спазва следната политика:[4]

Японски моряци
  • Спазване на изцяло отбранителна политика;
  • Да се избягват стремежите към превръщането на страната в голяма военна сила, която да представлява заплаха за света;
  • Забрана за разработване на ядрени оръжия или разполагането на чужди такива на територията на Япония;
  • Войската да бъде под цивилно управление;
  • Поддържане на споразумения за обща сигурност със САЩ;
  • Поддържане на отбранителни способности в умерен мащаб.

Военният бюджет не бива да надвишава 3% от БВП. Около половината от него отива за заплати и социални програми за военните, а останалото е за поддръжка и модернизации.[5] Министър-председателят на Япония е главнокомандващ на ЯСС.

Видове въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на Силите за самоотбрана към 2005 е 299 844 души, разпределени както следва:[6]

  • Flag of the Japan Self-Defense Forces.svg Наземни сили за самоотбрана – 200 000 души, включват пет териториални армии и Централен резервен отряд, обединяващ високомобилни експедиционни сили.
  • Naval Ensign of Japan.svg Морски сили за самоотбрана – 44 327 души, включват Флот за самоотбрана с четири ескортни флотилии, морска авиация, подводни сили, логистично командване и пет военноморски окръга.
  • Roundel of Japan.svg Въздушни сили за самоотбрана – 45 517 души, включват Противовъздушно командване с три ПВО отряда и една смесена авиодивизия, Командване за авиационна поддръжка, Тренировъчно командване, Изпитателно и развойно командване и логистично командване.

В посочената обща бройка влизат и 1849 служители на ГЩ.

Военният резерв възлиза на 57 899 души.

Персонал и бюджет[редактиране | редактиране на кода]

Съпоставени с населението на страната, ЯСС заемат изключително малък процент. Единствено Индия и Индонезия имат по-малко редовни войници на глава от населението в Азия. Военната служба е доброволна за всички клонове от войската. Наборната служба е забранена със закон. Заради все още силните анти-военни чувства на повечето японци, ЯСС имат проблеми с набирането на военнослужещи. Напускането на военната служба е възможно по всяко време, тъй като всички войскови компоненти са под цивилен контрол. По-старите офицери гледат на по-новите войници като неспособни в сравнение с войниците от имперско време, но средното ниво на физически и интелектуални умения в ЯСС е високо. Физическата подготовка е отлична и включва бойни изкуства като джудо или кендо. Грамотността е задължителна, но във войската рядко влизат японци с висше образование. За разлика от повечето индустриализирани страни, социалните придобивки за военните са почти несъществуващи. Безплатни за тях са само медицинските прегледи и общата физическа профилактика, но интензивното лечение се заплаща. Жилищата за военнослужещите са под общоприетия за развитите страни стандарт.

Бюджетът за отбрана на Япония възлиза на $48,8 млрд. за 2008 година, или около 1% от БВП.[7] С това Япония се нарежда на едно от челните места по разходи за отбрана. По-голямата част от харчовете са за модернизация и поддръжка на оборудване, както и разработване на нови оръжия.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Самоходно безоткатно оръдие Тип 60
Зенитно-ракетна система с малък обсег Тип 81
Японска дизел-електрическа подводница клас Ояшио

Сухопътни сили[редактиране | редактиране на кода]

  • Танкове: 876
  • БМП: 70
  • БТР: 560
  • Самоходна артилерия: над 320
  • Буксируема артилерия: 480
  • Леки бронирани машини: над 1800
  • Самоходни зенитно-артилерийски комплекси: 41
  • ПЗРК и ЗРК: над 437
  • други транспортни вертолети, миномети, камиони

Военноморски сили[редактиране | редактиране на кода]

  • Ракетни разрушители: 9
  • Разрушители: 31
  • Вертолетоносци-разрушители: 4
  • Ескортни разрушители: 8
  • Подводници: 19
  • други транспортни съдове и различни видове летателни апарати;

Военновъздушни сили[редактиране | редактиране на кода]

  • Изтребители: 290
  • Учебно-бойни изтребители: 74
  • Разузнавателни: 27
  • Ранно предупреждение: 13
  • други транспортни, въздушни цистерни, вертолети и правителствени

Контингенти[редактиране | редактиране на кода]

До 2004 Япония разполага свои мироопазващи контингенти зад граница само след спогодба с ООН. Такива са вече приключилите мисии в Камбоджа и Мозамбик. През 2004 страната разполага контингент в Ирак без такава спогодба, което предизвиква остри критични реакции от страна на умерени японски политици и граждани. Шест офицери от сухопътните войски биват изпратени и в Непал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wright, D. (1998)."An Analysis of the North Korean Missile Launch of 31 August 1998" , архив на оригинала, направено копие 2007-12-29. International Network of Engineers and Scientists Against Proliferation. Проверено 12 септември 2009.
  2. N Korea's missile programme. // BBC, 2003-03-13.
  3. NORTH KOREA: U.S.-Japan Relations. // Background Q&A. Council on Foreign Relations. Посетен на 15 май 2003.
  4. Overview of Japan's Defense Policy 2005 (PDF). // Japan Defense Agency. Посетен на 5 март 2006. Архив на оригинала от 2006-03-20 в Wayback Machine.
  5. (2005)."The Front Line". Forbes.
  6. Personnel of JSDF. // Japan Defense Agency. Посетен на 23 април 2006. Архив на оригинала от 2006-05-02 в Wayback Machine.
  7. www.atimes.com, архив на оригинала от 28 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090628144551/http://atimes.com/atimes/Middle_East/JA24Ak04.html, посетен на 2009-09-21