Въоръжени сили на Монголия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въоръжени сили на Монголия
Монгол улсын зэвсэгт хүчин
Mongolian Armed forces emblem.svg
Ръководство
Щаб-квартира Улан Батор, Монголия
Главнокомандващ ВС Халтмагийн Батулга
Министър на отбраната Нямаагийн Енхболд
Личен състав
Численост на редовните войски 35 000 души (2018 г.)
Мобилизационна възможност (мъже) 1 098 546 души
Годни за военна служба (мъже) 926 199 души
Призивна възраст 18
Финанси
Годишни разходи 150 млн. долара (2018 г.)
Процент от БВП за отбраната 1,1%
История
Основани 1912 г.
Сегашна организация 1990 г.
Въоръжени сили на Монголия в Общомедия

Монголските въоръжени сили (на монголски: Монгол улсын зэвсэгт хүчин) са военните сили на Монголия, основна част от които е Монголската народна армия (до 1959 г. Монголска народнореволюционна армия) създадена през 1921 г. на базата на военното народно революционно опълчение на аратската Монголска народна партия, приела марксистко-ленинската идеология и преименувана на Монголска народнореволюционна партия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Войници от Монголската народна армия се сражават срещу японските сили при Халхин Гол, 1939 г.
Монголски военни инженери.

През 1911 г. след китайската революция с помощта на Руската империя е подписано Кяхтенското споразумение, с което се създава автономна област на територията на Външна Монголия, под ръководство на Русия и Китай, наричана от историческата наука Богдо Ханска Монголия. Съгласно споразумението се създава монголско военно опълчение. През 1915 г. Китай отменя статута на Монголия за автономия и изпраща китайски военни части да окупират страната, а монголското опълчение е разпуснато. След победата на Октомврийската революция в Русия – 1917 г., през 1918 г. се създават първите отряди на монголското народно опълчение, състоящи се от арати (скотовъдци), обединени в създадената през същата година Монголска народна партия, лидер на която става Дамдийн Сухебатор. През 1921 г. монголските опълченски отряди с помощта на СССР осъществяват Монголската народна революция и Монголия е обявена за социалистическа държава, прогонвайки и разгромявайки китайските войски и руските белогвардейски войски на барон Унгерн Щернберг. Монголската народна партия се преименува в Монголска народнореволюционна партия. На базата на опълчението е създадена Монголската народнореволюционна армия, като Председател на Монголската народна република става Д. Сухебатор, а първи военен министър става командирът на опълчението Хатан Батор Маскаржав. През 1924 г. умира Сухебатор и на постовете си е наследен от Хорлоогийн Чойбалсан. През 1930-те години Чойбалсан създава със съветска помощ добре въоръжена армия, а през 1939 г. монголската народнореволюционна партия участва със съветските войски в битката при Халхин Гол, в която побеждава японските войски, нападащи Монголия. През 1936 г. в състава на Монголската армия се създават моторизирани войски и танкови съединения. През август 1945 г. монголската народнореволюционна армия участва заедно със Съветската армия в боевете срещу японската Квантунска армия, като Монголия обявява война на Япония на 8 август 1945 г. През 1959 г. името на армията е променено на Монголска народна армия.[1]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Монголската народна армия се състои от:

  • Сухопътни войски,
  • Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана,
  • Строителни войски.

Сухопътните войски имат личен състав от 8,2 хил. души. Организирани са в 6 пехотни полка, артилерийски полк, лек пехотен батальон за бързо реагиране, въздушно-десантен батальон. Имат на въоръжение 420 танка, други 640 бронирани машини, 300 гаубици, 140 минохвъргачки, 200 противотанкови оръдия, 130 реактивни системи за залпов огън.

Военновъздушните сили имат личен състав от 800 души. Разполагат с 10 изтребителя МиГ-21, 10 транспортни самолета Ан-2, 3 транспортни самолета Ан-24, 3 транспортни самолета Ан-26, 1 транспортен самолет Ан-30, 1 транспортен самолет Ан-32, 25 бойни вертолета Ми-24 и 25 противотанкови вертолета Ми-8.

Строителните войски имат личен състав от 500 души.

Военизираните формирования имат личен състав от 7,2 хил. души, включително: гранични войски – 6 хил., вътрешни войски – 1,2 хил.

Страната разполага и с близо 250 хил. резервисти (запасняци).

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Танкове
БМП/БТР/БРДМ
Залпови ракетни системи
ВВС
  • МиГ-29 – 4 поръчани в Русия през 2011 г. с доставка септември 2018 г. – боен многоцелеви изтребител
  • МиГ-21 – 8 – изтребител
  • Су-27 – 4 – боен многоцелеви изтребител
  • Ми-8 – 11 – военен вертолет
  • Ми-171 -2 – военен вертолет
  • Ми-24 – 11 – военен вертолет

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История Монгольской Народной Республики. / редколл., гл. ред. А. П. Окладников, Ш. Бира. 3-е изд., пер. и доп. М., „Наука“, издательство восточной литературы, 1983., Ц. Насанбалжир. Революционные мероприятия народного правительства Монголии в 1921 – 1924 годах. – М., 1960. – с. 11 – 13)
  • История Монголия, Москва 2011
  • История Монгольской Народной Республики. / редколл., гл. ред. А. П. Окладников, Ш. Бира. 3-е изд., пер. и доп. М., „Наука“, издательство восточной литературы, 1983. стр. 414
  • Ц. Насанбалжир. Революционные мероприятия народного правительства Монголии в 1921 – 1924 годах. – М., 1960. – сс. 11 – 13