Григорий Потьомкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Потьомкин.

Григорий Потьомкин
руски княз и държавник
Григорий Потьомкин 
Роден: 13 септември 1739 г.
Починал: 5 октомври 1791 г. (52 г.)

Княз Григорий Александрович Потьомкин (на руски: Григо́рий Алекса́ндрович Потёмкин) е руски държавник, граф, княз (Потьомкин-Таврийски), генерал-фелдмаршал (от 1784 г.), любимец на императрица Екатерина II. Основател на руския Черноморски флот и негов първи началник. Ръководи присъединяването на Таврия и Крим към Руската империя и притежава там много земи. Основател на редица градове: Екатеринослав (1776), Херсон (1778), Севастопол (1783), Николаев (1789). Високото си положени постига благодарение на връзката си (дори по слухове е морганатичен съпруг) с Екатерина II[1]. Първи стопанин на Таврическия дворец в Петербург. Фактически управник на Молдовското княжество през 1790 – 1791 г.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Чижово, близо до Смоленск, в семейството на дребен дворянин. Рано загубва баща си Александър Василиевич Потьмкин (1673 – 1746). Възпитаван от майка си, посещава училище в Москва. Учи в Московския университет, където отначало се проявява като умен и буден младеж. Представен пред императрица Екатерина II, заедно с дванайсет от най-добрите студенти. По-късно се разлентяйства и е изключен от университета за „непосещение“.

При Петър III[редактиране | редактиране на кода]

През 1755 г. се записва в конната гвардия. При Петър III достига до чин вахмистър.

При Екатерина II[редактиране | редактиране на кода]

Участието му в държавния преврат от 28 юни 1762 г., при който Екатерина II взема властта, привлича вниманието на императрицата към него. Повишен е в ранг камер-юнкер и получава 400 души крепостни селяни. Издига се от началник на стражата до княз на царството и княз на Таврия.

Нова Русия[редактиране | редактиране на кода]

Потьомкин е строителят на Нова Русия на юг. Със серия дипломатически ходове и умелото използване на военна сила той съумява да „претопи“ Кримското ханство и да го включи в пределите на Русия, за което получава титлата „светейши княз Таврически“, дадена му от Екатерина II. Негово дело е и създаването на Черноморския флот.

Потьомкин се проявява като талантлив администратор. Екатерина II му възлага задачата да засели южните райони на Русия, извоювани от Османската империя. Той се справя блестящо, като привлича с привилегии бежанци от Балканите, вкл. и българи. Потьомкин основава редица градове по северното крайбрежие на Черно море, вкл. и Новоросийск. Първият му успех в изграждането на градове е Херсон, следват Николаев (и както той твърди – негова най-голяма обич), Севастопол, Екатеринослав (днес Днепропетровск) и др.

В стремежа си да се представи по-добре обаче фаворитът на императрицата си служи и с измама. Когато Екатерина II прави обиколка из района, Потьомкин нарежда да се изградят покрай пътя декори на красиви селски къщи (т.нар. Потьомкински села).

Руско-турска война 1787 – 1792[редактиране | редактиране на кода]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира от треска на 5 октомври 1791 г. в степта в околностите на Яш. Последните му думи са:

„Това е всичко, аз умирам! Изнесете ме от каляската: искам да умра на полето!“

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. в негова чест е наречен броненосецът „Потьомкин“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]