Стою Ранделов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стою Ранделов
индустриалец и общественик

Роден
1852 г.
Починал
30 януари 1944 г. (92 г.)
Политика
Депутат

V ОНС   VII ОНС   

X ОНС   IV ВНС   

Стою Стоянов Ранделов е деец на Освобождението[1], изтъкнат участник в Съединението[2], индустриалец, политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1852 г. в село Абрашларе, днес град Брезово, Пловдивска област. Потомък на стар брезовски род. Преди Освобождението е посветен в комитетските дела и посещенията на Васил Левски в Брезово. Взема активно участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. Оттогава датират дружбата и съратничеството му със Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Иван Андонов[3].

След Освобождението е сред главните организатори в брезовския таен съединистки комитет през 1881 – 1885 г.[4]. Делегиран представител е от Брезово на заседанието на БТЦРК в с. Дермендере (дн. с. Първенец) на 25.07.1885 г., където е избран нов състав на комитета и е взето решението за вдигане на въстание[3].

По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра през август 1886 г. оказва пълна подкрепа за правителството и регентите[5]. Изявен стамболовист и активен член на Народнолибералната партия.

Избиран е за народен представител в 4 парламента, винаги от тогавашната Сърненогорска избирателна околия – в V ОНС (1887 – 1890)[6], в IV ВНС за промяна на Конституцията (1893))[7], в VII ОНС (1893 – 1894))[8], а на 25.04.1899 г. – и в Х ОНС (1899 – 1900) от правителствената листа[9]. При първото си избиране се е отбелязал като земеделец, а при следващите 3 като търговец[10].

Бил е кореспондент на БНБ в Брезово[11]. Собственик е на содена фабрика[12], спиртна фабрика, хотел[13]. Създател и собственик на модерна валцова мелница в Брезово през 1920-те години.

Има 5-ма синове и 3 дъщери. Умира на 92 години в Брезово на 30 януари 1944 г.

Дейци на Съединението

Потомци[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Идейното развитие на поборниците след Освобождението“, Петя Пачкова, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1988 г., с. 53
  2. „Съединението 1885“, Енциклопедичен справочник, С, 1985, с. 179
  3. а б „Спомени от Съединението“, Иван Андонов Савов, Пловдив, 1929 г.
  4. Съединението 1885 Спомени, съставители Елена Стателова и Радослав Попов, Изд. „Български писател“, София 1985, с.49, с. 65
  5. В-к „Независима България“, год. I, бр. 64/24.02.1887 г.
  6. „Избори по стамболовистки“, Палангурски Милко, В. Търново, 2008, с. 101
  7. Гешева, Й. „Държавната институция Велико народно събраие“, С., 2001, с. 219
  8. „Избори по стамболовистки“, Палангурски Милко, В. Търново, 2008, с. 193
  9. В-к „Пловдив“, бр. 15/26.04.1899 г.
  10. „По българските парламентарни избори 1894 – 1913“, Палангурски Милко, В. Търново, 2011, с. 131
  11. Български алманах за 1892 г., с. 405
  12. Български алманах за 1893 г., с. 573
  13. Български алманах за 1897 г., с. 1515