Стою Ранделов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стою Ранделов
индустриалец и общественик

Роден
1852 г.
Починал
30 януари 1944 г. (92 г.)
Политика
Депутат

V ОНС   VII ОНС   

X ОНС   IV ВНС   
Дейци на съединението

Стою Стоянов Ранделов е деец на Освобождението[1],изтъкнат участник в Съединението[2],индустриалец, политик и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1852 г. в село Абрашларе, днес град Брезово, Пловдивска област. Потомък на стар брезовски род. До Освобождението е бил посветен в комитетските дела и посещенията на Васил Левски в Брезово. Взема активно участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. Оттогава датират дружбата му и съратничеството със Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Иван Андонов[3].

След Освобождението става един от главните организатори в брезовския таен съединистки комитет през 1881 – 1885 г.[4]. . Делегиран представител от Брезово на заседанието на БТЦРК в с. Дермендере (дн.с.Първенец) на 25.07.1885 г., където е избран нов състав на комитета и е взето решението за вдигане на въстание[5].


По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра през август 1886 г., Стою Ранделов оказва пълна подкрепа за правителството и регентите.[6]. Изявен стамболовист и активен член на Народнолибералната партия. Избиран е за народен представител в четири парламента, винаги от тогавашната Сърненогорска избирателна околия - в V ОНС(1887-1890)[7], в IV ВНС за промяна на Конституцията(1893))[8], в VII ОНС(1893-1894))[9], а на 25.04.1899 и в Х ОНС(1899-1900) от правителствената листа[10]. При първото си избиране се е отбелязал като земеделец, а при следващите три като търговец.[11].

Бил е кореспондент на БНБ в Брезово[12]. Имал содена фабрика[13],спиртна фабрика, хотел[14]. Създател и собственик на модерна валцова мелница в Брезово през 20-те години на ХХ в.

Има 5-има сина и 3 дъщери.


Умира на 30 януари 1944 г. в Брезово на 92 години.

Потомци[редактиране | редактиране на кода]

Георги Ранделов, Генерален директор на Майкрософт България, праправнук.

Здравко Драгнев, български актьор и режисьор, правнук.

Антон Кузманов, футболист на Шипка София, носител на Царската купа за 1939 г., внук.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Идейното развитие на поборниците след Освобождението, Петя Пачкова, Изд."Наука и изкуство", София, 1988 г., с.53
  2. Съединението 1885,Енциклопедичен справочник, С,1985, с.179
  3. Спомени от Съединението,Иван Андонов Савов,Пловдив,1929 г
  4. Съединението 1885 Спомени, съставители Елена Стателова и Радослав Попов, Изд."Български писател", София 1985, с.49,с.65
  5. Спомени от Съединението,Иван Андонов Савов,Пловдив,1929 г
  6. В-к "Независима България", год.I,бр.64/24.02.1887 г
  7. Избори по стамболовистки,Палангурски Милко,В.Търново,2008,с.101
  8. Гешева,Й.Държавната институция Велико народно събраие,С.,2001,с.219
  9. Избори по стамболовистки,Палангурски Милко,В.Търново,2008,с.193
  10. В-к "Пловдив", бр.15/26.04.1899 г
  11. По българските парламентарни избори 1894-1913,Палангурски Милко,В.Търново,2011,с.131
  12. Български алманах за 1892 г., с.405
  13. Български алманах за 1893 г., с.573
  14. Български алманах за 1897 г., с.1515