Направо към съдържанието

Първенец (област Пловдив)

(пренасочване от Първенец (Област Пловдив))
Вижте пояснителната страница за други значения на Първенец.

За другото българско село с име Първенец вижте Първенец (област Ямбол).
Първенец
България
42.0745° с. ш. 24.663° и. д.
Първенец
Област Пловдив
42.0745° с. ш. 24.663° и. д.
Първенец
Общи данни
Население3635 души[1] (15 март 2024 г.)
220 души/km²
Землище16,491 km²
Надм. височина454 m
Пощ. код4110
Тел. код03111 22 – 50 КМЕТ
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ59032
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Родопи
Павел Михайлов
(БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Кметство
   кмет
Първенец
Ренета Плевнелиева
(ОЗ, СДС, ВМРО-БНД)
Първенец в Общомедия

Първенец е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив. Има 3389 жители по настоящ адрес (15 март 2017 г.)[2]

Село Първенец е известно и с това, че в землището му е и най-голямата борса за продажба и търгуване на плодове и зеленчуци в България. Веднага след нея се нареждат борсите край пазарджишкото село Огняново и край чирпанското село Плодовитово.

Разположено на стратегическо място – покрай река Върлищица, само на десетина километра южно от Пловдив. Граничи със селата Марково, Брестовица, Храбрино и град Пловдив (квартал Коматево), който се намира на около 3 километра.

Село Първенец има богата история. От античността, през средновековието и най-вече Възраждането, когато в селото има оживена стопанска и духовна дейност. Различните епохи дават отражение и на името на селището – Върлово, Дермендере, Фердинандово. Във Върлово е построена една от най-старите църкви – „Света Фотиния“ – около 1700 г. В Дермендере през 1848 г. от братята Гюмюшгердан е създадена втората фабрика в България.[3] В началото на 20 век във Фердинандово се заражда интензивно земеделие и се активизира местната търговия. Селото е неразривно свързано и с най-българското дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

На 25 и 26 юли 2005 г. се навършват 120 години от заседанието на БТЦРК (Българския таен централен революционен комитет) в Дермендере, на което се избира нов състав на комитета (председател – Захари Стоянов и членове: Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов и Коста Паница) и се взема решение да се осъществи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Демокрацията е посрещната радушно в селото, но след 1989 г. се заличават до голяма степен постиженията в областта на селскостопанското производство, на които селището дължи и последното си име – Първенец. Въпреки това, днес жителите на Първенец се адаптират към новите предизвикателства в България и в света, а читалището и училището неизменно се грижат за духовния и културен живот в този край, богат на история и традиции.

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19341799
19462302
19562610
19653105
19753486
19853735
19923749
20013772
20113652
20213592
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 3652 100.00
Българи 2629 71.98
Турци 23 0.62
Цигани 0 0.00
Други 8 0.21
Не се самоопределят 4 0.10
Неотговорили 988 27.05

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Годината на създаването на читалището е спорна. Данни за наличие на читалищна дейност има от 1908 г., когато се смята, че група от най-будните и прогресивни хора от селото, членове на кооперацията, са създали читалището. През този период то е било средище на културно-масовата работа в селото.

До 1914 г. читалището се е помещавало в дюкяна на баба Божия, майка на Иван Китов, а по-късно, заради скъпия наем, било преместено в дюкяна на Ангел Ковачев.

От 1920 г. бил създаден и драмсъстав. Това се оказва най-подходящата форма за набиране на средства за просъществуването на читалището. Първите представени пиеси са „Иванко-убиецът на Асеня“ и „Скъперникът“, които са се играели в старото училище.

През месец март 1928 г. на Общо събрание на кооперацията било решено тя вече да не счита читалището за свое подразделение. Тогава група интелектуалци се събрали и на 01.04.1928 г. основали ново самостоятелно народно читалище в селото, на което дали името „Съзнание“ и приели Устава на народните читалища. Читалището не е имало своя материална база. От 1929 г. читалището в Първенец има по-добре организирана дейност, а от 1930 г. е назначен постоянен библиотекар. Библиотеката и читалнята се нанасят в дома на Георги Балеев-на партера.

През 1932 г. се създава първото Въздържателно дружество. През 1934 г. е бил закупен читалищният радиоапарат.

През 1947 г. Управителният съвет на читалището има 9 членове. 1948 г. е годината, в която се започва дейността на народния университет, в който се изнасят сказки и доклади: „Читалището като фактор за духовен и материален напредък“ – Н.Стефанов „Семейство, детство и живот“ – Христо Въргов „Вредите от алкохолните напитки“ – Д. Въртоломеев „Наука и религия“ – Д.Въртоломеев. За отбелязване е, че сказките, докладите и забавите са били единствените развлечения на населението.

Самодейните състави при читалището от този период били: драмсъстав, хоров състав, танцова трупа с оркестър. Нивото на подготовка на тези читалищни форми било много високо.

В драмсъстава участвали около 35 самодейци, които са изнасяли многобройни представления в селото и окръга. Репертоарът на драмсъстава включва пиесите „Мандрата“, „Пожар“, „Боряна“, „Неразделни“, „Грях“, „Чутна Яна“ и др.

През 1955 г. ръководството на читалището прави предложение да бъдат отпуснати средства за построяването на нов читалищен дом. Две години по-късно започва строителството на сградата. През същата година е създадена детската музикална школа по акордеон, която е била посещавана от 20 деца.

В началото на 1960-те години е сформирана група за художествено слово. През 1961 г. в танцовия състав участвали 18 души. На 02.08.1961 г. читалището се премества в новата сграда.

През последните години в читалището е имало детски тамбурашки оркестър, основан през 1970 г., който е лауреат на IV, V и VI републикански фестивали на художествената самодейност. Ръководител на състава в продължение на 25 години е Михаил Балеев.

От 1984 г. в читалището се води детски танцов състав с 24 деца и група за художествено слово с 8 самодееца.

Читалище „Съзнание“ в с. Първенец
  • Празникът на селото, на който се прави и традиционният събор, е на 21 май, празник на „Св. св. Константин и Елена“.
  • На почит е празника Сирни заговезни. В навечерието на Сирни Заговезни по традиция читалището организира бал с маски. Денят се чества с карнавално шествие и конкурс за най-оригинален карнавален костюм и маска \индивидуално и групово участие\ и фолклорна програма.

До днес читалището развива богата самодейност. Наблюдава се траен интерес от страна на населението към формите на извънкласна работа за децата и младежите, както и за различни възрастови групи, в организирането на самодейни състави, школи, групи и клубове по интереси. Открити танцови школи за народни танци, школа за спортни и модерни танци, литературен клуб, театрален състав за деца и възрастни, детска лятна занималня и др. Ръководството на читалището съвместно с институциите на местно и общинско ниво, с подкрепата на представителите на местния бизнес, заедно със самодейците всеотдайно работи по посока на приобщаване на населението на Първенец към опазване на фолклорните традиции на селото и обогатяването на културния живот на хората.

В миналото селото е било известно с винарската си изба създадена около началото на 20 век от фамилията Божилови.

  1. www.grao.bg
  2. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
  3. Стоянов, Иван. 1999. История на Българското възраждане. Велико Търново.
  4. „Справка за населението на село Първенец, община Родопи, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
  5. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)