Коматево
| Коматево | |
| — квартал — | |
  Коматево  Коматево  Коматево | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Пловдив |
| Община | Община Пловдив |
| Част от | Пловдив |
Коматево е квартал в Пловдив с население от близо 15 537 жители. Разположен в югозападната урбанизирана зона до Околовръстното шосе на града. Административно е част от Район Южен. Свързва се на север с Кючук Париж и останалата градска част посредством Коматевско шосе. През квартала минават автобуси с номера 1, 20 и 27.
История
[редактиране | редактиране на кода]В квартала е открита трикорабна базилика от първата половина на V век, построена върху по-ранна сграда.
Първите източници за съществуването на Коматево са от 1477 година. Селището е образувано от войници – християни, ползващи се със специални привилегии в Османската империя. Те всяка година в продължение на шест месеца (от 1 април до 1 октомври) се грижели за султанските обори край Пловдив или участвали в обоза на имперската войска по време на походи. Според една от легендите, когато султанът минал през селището за първи път, му направило впечатление колко е малко и казал: „Това е колкото един комат, бе!“. От там и името Коматево. Според тази публикация името няма общо с комат.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Коматево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
До 1969 г. е село, след което влиза в административните граници на Пловдив.[2]
Религия
[редактиране | редактиране на кода]В квартала има православна църква „Свети Прокопий“, католическа църква „Свети Роко“ и протестантски храм.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Неделчев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански, 1 рота на 15 щипска дружина[3]- Лазар Атанасов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[4]
- Луиджи Генов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[5]
- Стоян Коматски (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[6]
- Христо Коматски (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66-67.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
| ||||||||||||||||||||
