Северен (район на Пловдив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кършияка.
| Северен | |
| — район на Пловдив — | |
 Мостът на Герджика и район Северен погледнати от високо | |
  Северен  Северен | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Пловдив |
| Община | Община Пловдив |
| Част от | Пловдив |
| Население | 54 хил. души (2009 г.) |
| Кмет | Венцислава Любенова |
| ЕКАТТЕ | 56784-04 |
| Пощенски код | 4004 |
| Официален сайт | www.severen.bg/plovdiv |
| Северен в Общомедия | |
Район Северен е един от административните райони на Община Пловдив. Често целият район е наричан „Кършияка“ (произнасяно още Каршияка, Каршиака) по името на стария квартал от северната страна на река Марица. Името означава отсрещната страна или отсрещния край (на турски: karşı yaka).[1][2]
Разположение и структура
[редактиране | редактиране на кода]Границите на район „Северен“ са – на запад, север и изток със землищната граница на Пловдив с община „Марица“, а на юг е северният бряг на река Марица, където от изток на запад граничи с районите „Източен“, „Централен“ и „Западен“.[3]
Районът се състои от следните квартали:[2]
- „Гаганица“
- „Герджика“
- „Захарна фабрика“
- „Кършияка“
- „Марица Гардънс“
- „Разкопаница“
- „Тодор Каблешков“
- „Филипово“
- „Харман махала“
- „Шекер махала“
- „Юрий Гагарин“
История
[редактиране | редактиране на кода]Каршияка се образува в началото на XVI в.[4] По това време султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма конюшня за близо 800 коня и камили на север от реката, в близост до Шахабеддиновия мост, който се е намирал близо до пешеходния мост.[1][5]
През XVI в. в Пловдив се заселват голям брой евреи, а през следващия век пристигат арменци от Галатия. По същото време в големите градове по българските земи търгуват търговци от Дубровник. Наред с турци, българи, и гърци, голяма част от тези групи хора се установяват в Каршияка. Сухоземните маршрути от Западна и Централна Европа до Цариград през пролетта и лятото са минавали на север от Пловдив. Големият приток на българско население е през XVIII в. и XIX. в., когато се оформя българският характер на квартала. Населението на Кършияка се е занимавало със занаяти, свързани с поддръжката на конете и камилите, с ханджийство, с гемиджийство, но основно с бахчийство.[5]
Докъм средата на XX в. в квартала са живели средно заможни зеленчукопроизводители, използващи водите на реката за напояване, превозвачи по реката, дребни търговци и занаятчии. Запазени днес къщи от този период, строени от архитекти Стефан Джаков, Тома Търпов, Камен Петков и др., свидетелстват за изискан стил.
Районът в сегашните си граници е създаден със Закона за териториално деление на Столичната община и големите градове[6] през 1995 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Район Северен по постоянен адрес към 15 март 2009 г. съставлява 54 218 жители.[7]
Администрация
[редактиране | редактиране на кода]Кметове на района:
- Ральо Ралев (2011 – 2019)
- Стоян Алексиев (2019 – 2023)
- Венцислава Любенова (от 2023 г.)
В района работят държавни административни учреждения – полицейско и пожарно управление, KAT, Бюрото на регионалната служба по заетостта и много други. На територята на района се намира и админситрацията на Община Марица.
Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]Съвременното развитие на урбанизираната територия се свързва с развитието на Международния панаир Пловдив, намиращ се в района. Край Панаира активно се строят нови жилищни и търговски сгради, офиси и хотели. Обликът на района се доминира от наличието на три от четирите най-престижни хотела в града – Гранд хотел „Пловдив“, „Санкт Петербург“ и „Марица“.
Училища
[редактиране | редактиране на кода]В района се намират
- Новата сграда на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и спортната зала на университета.
- Висше училище по агробизнес и развитие на регионите
В района се намират гимназиите:
- Езикова гимназия „Пловдив“
- Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“
- Езикова гимназия „Иван Вазов“
- ПГ Хранителни Технологии и Техника
Както и училищата
- СОУ „Пейо Яворов“
- СОУ „Христо Г. Данов“
- СОУ „Никола Вапцаров“
- СОУ „Райна Княгиня“,
- ОУ „Димитър Димов“,
- НУ „Христо Ботев“ и др.
Присъстват и полудневни и целодневни детски градини (ЦДГ), детски ясли, детски клубове, детски школи, детски и езикови центрове, детски кухни, детски забавачки и детски консултации.
Здравеопазване
[редактиране | редактиране на кода]В района работят и известен брой здравни заведения:
- МБАЛ Пловдив
- МБАЛ „Св. Иван Рилски“
- 3 ДКЦ
Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]Дейност развиват и промишлени предприятия разположени около входно-изходните към трите възела на магистрала Тракия, Пазарджик и Рогош.
На територията на района се намират:
- Институт по консервна промишленост
- Институт по зеленчукови култури
- Институт по рибарство и аквакултури
Tърговия
[редактиране | редактиране на кода]На територията на района се намира Пловдивския панаир.
В района развиват дейност и голям брой разнообразни по предлаганите си стоки магазини.
Tранспорт
[редактиране | редактиране на кода]В Район Северен се движат (частни) автобуси и маршрутки, които свързват района с центъра и останалите части на града. В района функционира и железопътен транспорт – съществуват жп гара Филипово и автогара Север. На разположение са и частни транспортни услуги като таксита, налице са и няколко бензиностанции и газостанции.
Автобусни линии
[редактиране | редактиране на кода]1, 4, 7, 9, 11, 12, 15, 16, 18, 20, 21, 25, 27, 93 и 99.
Маршрутни линии
[редактиране | редактиране на кода]5 и 8
Култура, спорт и забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Район Северен разполага и с малък брой културни центрове, които включват две районни библиотеки.
В района се намира стадиона на ФК Марица, зала „Строител“ и спортната зала на Пловдивския университет.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Къщи в следосвобожденска архитектура на старата улица „Карловска“ и малкото площадче „Неофит Рилски“.
Паркове
[редактиране | редактиране на кода]- Парк „Рибница“
Храмове
[редактиране | редактиране на кода]Естествен център на района е православния храм „Св. Иван Рилски“, построен през 1931 г.[1] Наблизо до него се намира и евангелиски храм.
Паметници
[редактиране | редактиране на кода]- Паметна плоча на мяското, където е бил ханът на братя Търневи – ул. Васил Левски, близо да църква „Св. Иван Рилски“
- Паметни плочи на загиналите пловдивчани от кв. Филипово във войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. – плочите са поставени на източната страна на църквата „Свети Иван Рилски“ поставени съответно през 1938 и 1940 г.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към Каршияка, стария и новия мост на пощенска картичка от 30-те години на XX век -
Изглед от Небет тепе към Каршияка
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в История на район „Северен“ // Архивиран от оригинала на 2018-10-20. Посетен на 2018-10-19.
- ↑ а б Пловдивските квартали, в които живеем, но не всички знаем
- ↑ Район „Северен“
- ↑ Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 113.
- ↑ а б Реката – начини на обитаване, Кършияка, Мараша, Столипиново
- ↑ Закон за териториално деление на Столичната община и големите градове
- ↑ grao.bg
| ||||||||||||||||||||
