Северен (район на Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кършияка.

Район „Север“ (изглед от Хълма на стражите (Небеттепе)

Район Северен (известен още като Кършияка, Каршияка, Каршиака) е един от административните райони на Община Пловдив. Името произлиза от турски език (Karşıyaka – „другия бряг“) и е свързано с местоположението му на северния бряг на река Марица.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Каршияка се състои от кварталите „Герджика“, „Гагарин“, „Филипово“, „Захарна фабрика“, „Тодор Каблешков“, „Шекера“, „Гаганица“, „Разкопаница“, „Марица Гардънс“, „Армана“ и др.

Естествен център на района се явява православния храм „Св. Иван Рилски“ (на улица „Васил Левски“ №85), построен през 1931 година.

Съвременното развитие на урбанизираната територия се свързва с развитието на Международния панаир Пловдив, намиращ се в района. Край Панаира активно се строят нови жилищни и търговски сгради, офиси и хотели. Обликът на района се доминира от наличието на три от четирите най-престижни хотела в града – Гранд хотел „Пловдив“, „Санкт Петербург“ и „Марица“.

В западната част на района се намира стадиона на ФК Марица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Каршияка се образува в началото на XVI век.[1] По това време султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма конюшна за близо 800 коня и камили на север от реката, в близост до Шахабеддиновия мост (сега на негово място се намира Пешеходният мост).

Културно-историческата съдба на района е тясно свързана с цялостната съдба на град Пловдив, област Пловдив и Западния Тракийско-Родопски регион (Южен Централен административно-географски регион на планиране) на Република България. Тя въплъщава хилядолетия бурно социално-икономическо и културно-просветно развитие – особено това през античния период и по-късните времена на Средновековието, на Българското национално възраждане и тези на модерната следосвобожденска България.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Район Северен по постоянен адрес към 15 март 2009 г. съставлява 54 218 жители[1].

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият кмет на Район Северен е Ральо Ралев от ПП ГЕРБ.

Образование, здравеопазване, пазарна търговия, промишленост и култура[редактиране | редактиране на кода]

В района се намират гимназиите: ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“, СОУ „Пейо Яворов“, СОУ „Христо Г. Данов“, СОУ „Никола Вапцаров“, ЕГ „Пловдив“, ЕГ „Иван Вазов“, ПГХТТ, както и училищата СОУ „Райна Княгиня“, ОУ „Димитър Димов“, НУ „Христо Ботев“ и др. В района е и новата сграда на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Присъстват и полудневни и целодневни детски градини (ЦДГ), детски ясли, детски клубове, детски школи, детски и езикови центрове, детски кухни, детски забавачки и детски консултации.[2][3][4][5][6][7] Практикуват и множество детегледачки, частни учители и други специалисти.

В района работят и известен брой здравни заведения: АГ Пловдив – отделение към МБАЛ Пловдив (бивша Окръжна болница)[8], различни здравно-профилактични центрове, както и множество частни медицински кабинети (вкл. зъболекарски/стоматологични).

В Кършияка развиват дейност и голям брой разнообразни по предлаганите си стоки магазини. Добре представени са хранително-вкусовите и битово-консумативни супермаркети, хипермаркети и бакалии, както и кафенетата, баровете и ресторантите. С построяването на техническо-инструментния хипермаркет „Практикер“ навлизат и по-големите специализирани търговски центрове. Присъстват и частни открити зеленчуко-плодови и цветарски пазари, агротехически (селскостопански) магазини, електронни и електротехнически магазини и ремонтни центрове, кожаро-кожухарски и обувни магазини.

Дейност развиват и промишлени предприятия като хранително-вкусови и консервни фабрики, както и предприятия от сферата на услугите като паркове, хотели, плувни басейни, квартири, компютърни зали и клубове, фризьорско-козметични салони, видеотеки, фото студия и печатарски ателиета, книжарници и книжно-вестникарски щандове, кабелни и сателитни ТВ и интернет доставчици, адвокатски кантори, строително-технически фирми, банки и застрахователни агенции, множество разплащателни центрове. В Кършияка работят и немалко административни учреждения (и други представителства на държавни институции, напр. полицейско и пожарно управление) и много други.

Район Северен разполага и с малък брой културни центрове, които включват две районни библиотеки и множество частни клубове и граждански организации на доброволнически начала.

Въпреки наличието на разнообразни жизненоважни предприятия от трите стопански сектора, броят им и количеството и качеството на предоставените от тях стоки и услуги са неравномерно разпределени и по-малко представени в сравнение с по-централните райони на град Пловдив. Необходимо е подобряване на цялостната социално-икономическа инфраструктура на района за преборване с множеството от многостранни проблеми на района, които включват например предотвратяване на диспропорциите в транспортната и социално-икономическа мрежа и подобряването ѝ чрез обновяване (модернизация).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Район Северен се движат (частни) автобуси и маршрутки, които свързват района с центъра и останалите части на града. В района функционира и железопътен транспорт – съществуват ЖП гара Филипово и автогара Север. На разположение са и частни транспортни услуги като таксита, налице са и няколко бензиностанции и газостанции.

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

1, 4, 7, 9, 11 , 12, 15, 16, 18, 20 , 21, 25, 27, 44, 93 , 99 , 113 и 222

Маршрутни линии[редактиране | редактиране на кода]

2, 3 , 4, 5 , 6 и 8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]