Северен (район на Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кършияка.

Северен
— район на Пловдив —
Мостът на Герджика и район Северен погледнати от високо
Мостът на Герджика и район Северен погледнати от високо
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Община Община Пловдив
Част от Пловдив
Население (2009 г.) 54 хил. души
Кмет Ральо Ралев
Пощенски код 4004
Официален сайт www.severen.bg/plovdiv

Район Северен един от административните райони на Община Пловдив.

Районът е известен също с името Кършияка (произнасяно още Каршияка, Каршиака), което произлиза от турски език (Karşıyaka – „другия бряг“) и е свързано с местоположението му на северния бряг на река Марица.[1]

Разположение и структура[редактиране | редактиране на кода]

Границите на район „Северен“ са - на запад, север и изток със землищната граница на Пловдив с община „Марица“, а на юг е северният бряг на река Марица, където от изток на запад граничи с районите „Източен“, „Централен“ и „Западен“.[2]

Районът се състои от следните квартали[3], носещи имената на най-известните им обекти или стари названия.

Реално обаче Кършияка е името на квартала, разположен в района около новотел „Пловдив“ и църквата „Св. Иван Рилски”.[3] Условните му граници са на север към гара Филипово, на запад - Захарната фабрика, на изток - Пловдивският международен панаир и на юг - река Марица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Каршияка се образува в началото на XVI в.[4] По това време султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма конюшня за близо 800 коня и камили на север от реката, в близост до Шахабеддиновия мост, който се е намирал близо до пешеходния мост.[1][5]

През XVI в. в Пловдив се заселват голям брой евреи, а през следващия век пристигат арменци от Галиция. По същото време в големите градове по българските земи търгуват търговци от Дубровник. Наред с турци, българи, и гърци, голяма част от тези групи хора се установяват в Каршияка. Сухоземните маршрути от Западна и Централна Европа до Цариград през пролетта и лятото са минавали на север от Пловдив . Големият приток на българско население е през XVIII в. и XIX. в., когато се оформя българският характер на квартала. Населението на Кършияка се е занимавало със занаяти, свързани с поддръжката на конете и камилите, с ханджийство, с гемиджийство, но основно с бахчийство.[5]

Докъм средата на XX в. в квартала са живели средно заможни зеленчукопроизводители, използващи водите на реката за напояване, превозвачи по реката, дребни търговци и занаятчии. Запазени днес къщи от този период, строени от архитекти Стефан Джаков, Тома Търпов, Камен Петков и др., свидетелстват за изискан стил.

Районът в сегашните си граници е създаден със Законa за териториално деление на Столичната община и големите градове[6] през 1995 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Район Северен по постоянен адрес към 15 март 2009 г. съставлява 54 218 жители[1].

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият кмет на Район Северен е Ральо Ралев от ПП ГЕРБ.

В района работят държавни административни учреждения - полицейско и пожарно управление, KAT, Бюрото на регионалната служба по заетостта и много други. На територята на района се намира и админситрацията на Община Марица.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Съвременното развитие на урбанизираната територия се свързва с развитието на Международния панаир Пловдив, намиращ се в района. Край Панаира активно се строят нови жилищни и търговски сгради, офиси и хотели. Обликът на района се доминира от наличието на три от четирите най-престижни хотела в града – Гранд хотел „Пловдив“, „Санкт Петербург“ и „Марица“.

Училища[редактиране | редактиране на кода]

В района се намират

В района се намират гимназиите:

Както и училищата

Присъстват и полудневни и целодневни детски градини (ЦДГ), детски ясли, детски клубове, детски школи, детски и езикови центрове, детски кухни, детски забавачки и детски консултации.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

В района работят и известен брой здравни заведения:

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Дейност развиват и промишлени предприятия разположени около входно-изходните към трите възела на магистрала Тракия, Пазарджик и Рогош.

На територията на района се намират:

Tърговия[редактиране | редактиране на кода]

На територията на района се намира Пловдивския панаир. В района развиват дейност и голям брой разнообразни по предлаганите си стоки магазини.

Tранспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Район Северен се движат (частни) автобуси и маршрутки, които свързват района с центъра и останалите части на града. В района функционира и железопътен транспорт – съществуват жп гара Филипово и автогара Север. На разположение са и частни транспортни услуги като таксита, налице са и няколко бензиностанции и газостанции.

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

1, 4, 7, 9, 11, 12, 15, 16, 18, 20, 21, 25, 27, 44, 93, 99, 113 и 222

Маршрутни линии[редактиране | редактиране на кода]

2, 3, 4, 5, 6 и 8

Култура, спорт и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Район Северен разполага и с малък брой културни центрове, които включват две районни библиотеки.

В района се намира стадиона на ФК Марица, зала „Строител“ и спортната зала на Пловдивския университет.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Къщи в следосвобожденска архитектура на старата улица „Карловска“ и малкото площадче „Неофит Рилски”.

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Естествен център на района е православния храм „Св. Иван Рилски“, построен през 1931 г.[1] Наблизо до него се намира и евангелиски храм.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]