Северен (район на Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кършияка.

Район „Север“ (изглед от Хълма на стражите (Небеттепе)

Район Северен (известен още като Кършияка, Каршияка, Каршиака) е един от административните райони на Община Пловдив. Името произлиза от турски език (Karşıyaka – „другия бряг“) и е свързано с местоположението му на северния бряг на река Марица.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Каршияка се състои от кварталите „Герджика“, „Гагарин“, „Филипово“, „Захарна фабрика“, „Тодор Каблешков“, „Шекера“, „Гаганица“, „Разкопаница“, „Марица Гардънс“, „Армана“ и др.

Естествен център на района се явява православния храм „Св. Иван Рилски“ (на улица „Васил Левски“ №85), построен през 1931 година.

Съвременното развитие на урбанизираната територия се свързва с развитието на Международния панаир Пловдив, намиращ се в района. Край Панаира активно се строят нови жилищни и търговски сгради, офиси и хотели. Обликът на района се доминира от наличието на три от четирите най-престижни хотела в града – Гранд хотел „Пловдив“, „Санкт Петербург“ и „Марица“.

В западната част на района се намира стадиона на ФК Марица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Каршияка се образува в началото на XVI век.[1] По това време султанският велможа Ибрахим паша, по произход грък от Епир, построява голяма конюшна за близо 800 коня и камили на север от реката, в близост до Шахабеддиновия мост (сега на негово място се намира Пешеходният мост).

Културно-историческата съдба на района е тясно свързана с цялостната съдба на град Пловдив, област Пловдив и Западния Тракийско-Родопски регион (Южен Централен административно-географски регион на планиране) на Република България. Тя въплъщава хилядолетия бурно социално-икономическо и културно-просветно развитие – особено това през античния период и по-късните времена на Средновековието, на Българското национално възраждане и тези на модерната следосвобожденска България.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Район Северен по постоянен адрес към 15 март 2009 г. съставлява 54 218 жители[1].

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият кмет на Район Северен е Ральо Ралев от ПП ГЕРБ.

Образование, здравеопазване, пазарна търговия, промишленост и култура[редактиране | редактиране на кода]

В района се намират гимназиите: ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“, СОУ „Пейо Яворов“, СОУ „Христо Г. Данов“, СОУ „Никола Вапцаров“, ЕГ „Пловдив“, ЕГ „Иван Вазов“, ПГХТТ, както и училищата СОУ „Райна Княгиня“, ОУ „Димитър Димов“, НУ „Христо Ботев“ и др. В района е и новата сграда на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Присъстват и полудневни и целодневни детски градини (ЦДГ), детски ясли, детски клубове, детски школи, детски и езикови центрове, детски кухни, детски забавачки и детски консултации.[2][3][4][5][6][7] Практикуват и множество детегледачки, частни учители и други специалисти.

В района работят и известен брой здравни заведения: АГ Пловдив – отделение към МБАЛ Пловдив (бивша Окръжна болница)[8], различни здравно-профилактични центрове, както и множество частни медицински кабинети (вкл. зъболекарски/стоматологични).

В Кършияка развиват дейност и голям брой разнообразни по предлаганите си стоки магазини. Добре представени са хранително-вкусовите и битово-консумативни супермаркети, хипермаркети и бакалии, както и кафенетата, баровете и ресторантите. С построяването на техническо-инструментния хипермаркет „Практикер“ навлизат и по-големите специализирани търговски центрове. Присъстват и частни открити зеленчуко-плодови и цветарски пазари, агротехически (селскостопански) магазини, електронни и електротехнически магазини и ремонтни центрове, кожаро-кожухарски и обувни магазини.

Дейност развиват и промишлени предприятия като хранително-вкусови и консервни фабрики, както и предприятия от сферата на услугите като паркове, хотели, плувни басейни, квартири, компютърни зали и клубове, фризьорско-козметични салони, видеотеки, фото студия и печатарски ателиета, книжарници и книжно-вестникарски щандове, кабелни и сателитни ТВ и интернет доставчици, адвокатски кантори, строително-технически фирми, банки и застрахователни агенции, множество разплащателни центрове. В Кършияка работят и немалко административни учреждения (и други представителства на държавни институции, напр. полицейско и пожарно управление) и много други.

Район Северен разполага и с малък брой културни центрове, които включват две районни библиотеки и множество частни клубове и граждански организации на доброволнически начала.

Въпреки наличието на разнообразни жизненоважни предприятия от трите стопански сектора, броят им и количеството и качеството на предоставените от тях стоки и услуги са неравномерно разпределени и по-малко представени в сравнение с по-централните райони на град Пловдив. Необходимо е подобряване на цялостната социално-икономическа инфраструктура на района за преборване с множеството от многостранни проблеми на района, които включват например предотвратяване на диспропорциите в транспортната и социално-икономическа мрежа и подобряването ѝ чрез обновяване (модернизация).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Район Северен се движат (частни ) автобуси и маршрутки, които свързват района с центъра и останалите части на града. В района функционира и железопътен транспорт – съществуват ЖП гара Филипово и автогара Север. На разположение са и частни транспортни услуги като таксита, налице са и няколко бензиностанции и газостанции.

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

1, 4, 7, 9, 11 , 12, 15, 16, 18, 20 , 21, 25, 27, 44, 93 , 99 , 113 и 222

Маршрутни линии[редактиране | редактиране на кода]

2, 3 , 4, 5 , 6 и 8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]