Свети Иван Рилски (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Йоан Рилски“
Църква2.jpg
Изглед отстрани
Местоположение в Пловдив
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Пловдивска
Тип на сградата еднокорабна
Архитект Христо Бърнев
Време на изграждане 1931 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Йоан Рилски“ в Общомедия

„Свети Иван (Йоан) Рилски“ е православна църква в град Пловдив, посветена на бълграския светец Иван Рилски. Църквата се намира в квартал „Каршияка“, на ул. „Васил Левски“ 85 в район „Северен“. Дворът на църквата има вход и от ул. „Свети Иван Рилски“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според предание, още през XVIII в. в пловдивско предградие на север от река Марица е съществувал малък параклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. През 1848 г. Стоян Тодоров Чалъков е издействал султански ферман за построяване на по-голям храм за нуждите на нарасналото население в северната част на града. Той и зет му Димитрика Мицора – пловдивски търговец и бегликчия, грък родом от Мецово, даряват средства за построяване на храма. Помощи осигурил и българският възрожденски деец Александър Екзарх, намиращ се по това време в Цариград. Запазено е писмо до него от църковното настоятелство, което го уведомява за тържественото освещаване на храма на 6 ноември 1849 г. и го моли да бъдат изпратени богослужебни книги.[1]

Първият свещеник е поп Златан Груев Кинов, които е и първият български учител в училището, построено към храма. С него служи и поп Анастасий. Архитектурата на храма е била трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са не­известни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена от братята Димитър и Антон Станишеви. Димитър е изработил и владишкия трон. Стените на храма са изписани през 1864-1865 г. от пазарджиш­ките зографи – братовчедите Стефан Андо­нов и Атанас Гюдженов, завършили преди това стенописи­те на пазарджишката „Св. св. Константин и Елена“. Техни помощници са Андон Варски и Милтиади Николов, син на зографа Никола Одринчанин.[2]

На 3 март 1923 г. при по­жар сградата на храма е унищожена до основи. Оцеляла е само камбанарията, построе­на отделно в двора на църквата. Веднага след това започва съби­ране на средства за нов храм. На 19 септември 1925 г. митропо­лит Максим полага основния камък. Строежът е завършен през 1929 г. Проектът е на арх. Христо Бърнев, а строителни­ят надзор на инж. Христо Бъчваров. Архитектурата на новия храм е еднокорабна, с кръстовиден наос и полусферичен ку­пол. Нова камбанария е издигната над притвора, а източната стена е полукръгла апсида. Към архитектурата успешно са адаптирани мотиви от старо­то българско църковно изку­ство.[2]

През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконо­стаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконо­писец Кирил Кънчев. Целият комплекс – храмът и свещеническият дом – получават завършен вид през 1935 г. След построяване на черков­ната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил освещава храма.[2]

Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зо­графа Атанас Гюдженов и членове на колектива са проф. Георги Богданов, съпругата му Олга Богданова и др.[2].

Храмов празник – 19 октомври.[1]

Украса и оформление[редактиране | редактиране на кода]

  • В се­верния край на иконостаса върху аналой е иконата от 1854 г. „Взиграние“, която изоб­разява св. Богородица, заоби­колена от 12-те апостоли.
  • Освен сцените от живота на Иисус Христос и св. Богородица, интерес предизвикват църковно-историческите композиции „Св. св. Кирил и Методий пропо­вядват на народа“ и „Св. Йо­ан Рилски връща даровете на цар Петър“.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • При източната страна на хра­ма е оформен неголям некропол в ансамбъл с историче­ски паметници. Това са надгробията на заслужили све­щеници, духовни водачи, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България като поп Манол Коларов и Христо Кос­тов – поп Тачо.
  • От двете страни на апсидата са монти­рани две възпоменателни плочи на загиналите в Бал­канската и в Първата светов­на войни жители от „Каршияка“.
  • Друг за­бележителен исторически паметник показва мястото, къ­дето са погребани двамата руски унтерофицери Раков и Разбицкий, загинали при ос­вобождението на Пловдив в Руско-турската освободител­на война на 2 януари 1878 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България