Лаута (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лаута.

Лаута
— квартал —
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Община Община Пловдив
Част от Пловдив

Лаута е пловдивски квартал, представляващ жилищна група А12 в Район Тракия.

Тук се намират Аграрния университет, стадион „Локомотив“, зала „Академик“ и колодрум „Цар Симеон“, Ритейл Парк Пловдив. В последните години района активно се застроява с търговски и жилищни комплекси.

Преди да стане част от днешния град Пловдив, квартал Лаута е бил самостоятелно село, разположено в непосредствена близост до Филибе. Лаута е било старо българско село, съществувало още през Средновековието. Най-ранните сведения за квартала, тогава още село са във подробния войнушки регистър на Пловдивско Istanbul – BOA, MAD 81 от 1523 г., във който Лаута е отбелязано като „Село Лаут“ от каазата Филибе, като според дефтера в селото имало 6-ма войнуци, изпълняващи тази служба към Османската държава. Отново пак под името „Село Лаут“ от каза Филибе, Лаута е описана и във следващия войнушки регистър на района – Istanbul – BOA, TD 151 от 1529 г., като според документа в 1529 г., в селото отново има 6-ма войнуци, живеещи в него. – (източници: http://www.academia.edu/3450429/_._._-_2012_._.217-228._V-_V_ и личен архив на пловдивския османист д-р Кръстьо Йорданов). През 1530 г. в целокупния съкратен иджмал регистър на Османската империя BOA, TD-370, Лаута е отново е описано като село, под името „Село Лагуд“ от казата „Филибе“ (Пловдив). Според данните на дефтера от 1530 г., селото Лагуд е било малко обикновено българско село с 5 християнски домакинства, 2 неженени мъже и 2 вдовишки семейства, или общо всичко 9 християнски домакинства, с годишен приход от него 1090 акчета. Било е част от хасовете на кадъаскера на Анадола(Istanbul – BOA, TD-370, s.90).

Сведения за Лаута, под името „Село Лагуд“ има в турски регистри от 1622(Istanbul – BOA, MAD-3398, s.4-15 с описите на селата от каза Филибе, сред които е и Лаута, б.а.),1635(НБКМ-Сф, ОО – ф.88, а.е.50 – Е.Грозданова – „Българската народност през ХVІІв.Демографско изследване“, Сф, БАН,1989 г., стр.385,№ 64),1651(НБКМ-Сф, ОО – Пд 17/28 – Е.Грозданова – „Българската народност през ХVІІв.Демографско изследване“, Сф, БАН,1989 г., стр.385,№ 64) и 1695 г.(Istanbul – BOA, MAD-3604, s.114-136, с описите на селата от нахия Конуш на казата Филибе, сред които е и Лаута). Като „Село Лаути“, кварталът се споменава и във една записка с дата 24 август 1726 г., в „Книга Първа“ на Кондиката на Пловдивския абаджийски еснаф. В самата записка се казва, че на тази дата абаджията Иван от Лаути (т.е.Лаута) – член на Еснафа е дал угощението си (М.Апостолидис и А.Пеев – Кондика на Пловдивския абаджийски еснаф. Книга първа 1685-1772 г." – „Годишник на Народната библиотека в Пловдив за 1928-1929 г.“, Сф,1931 г., стр.27). {{източник|Спори се кога точно е създаден парка. Според някои твърдения това е било горски масив, засаден от германци в периода 1940-1944, с предназначение да прикрива и държи завет за самолетите на летището, намирало се до сегашната „Мебелна къща“. Известният пловдивски лесовъд Костадин Чонов твърди обаче, че горските засаждения са от по-ранни години – при управлението на Александър Стамболийски. През зимните месеци парк „Лаута“ приютява огромни ята от врани, които мигрират тук от Трансилвания.

Най-ранния документ за село Лагуд от 1530 г.(Istanbul - BOA, TD 370, s.90).Селото е в долната среда на лист 90, с ханета 5-2-2(общо 9) и общо доход 1090 акчета - http://prikachi.com/images/319/6122319G.jpg